Решение № 5 от 23.01.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Елена, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100120 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „Т.С.“ ЕАД гр. С., представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против В. Г. К. от гр. С.. В нея се излага, че на 23.12.2022 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 288631 срещу В. Г. К. с ЕГН ********** за сумата от 849.84 лева, от които 690.10 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, 127.95 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение 52.95 лева – главница за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10.24 лева – лихва за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане по гр. дело № 36/2023 г. по описа на Районен съд – Елена било уважено искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от ищеца на 10.03.2023 г., му било указано, че може да предяви иск относно вземането си срещу В. Г. К. с ЕГН **********, в едномесечен срок.

1

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът излага, че предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу В. Г. К. с ЕГН ********** за топлоснабден имот: гр. С., п. к. ****, обл. С., община К.С., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за процесния период.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по 2 които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45дневен срок от датата на публикуването и на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 „Т.С.“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г.

(влизането в сила на ОУ от 2016 г.) ищецът ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Твърди се, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ****** е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през периода и не е погасил задължението си.

Излага се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлина енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника е провела общо събрание за избор на ФДР, като за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е определена фирма „ПМУ С. 98“ ООД (сегашно наименование „ПМУ И.“ ООД), в изпълнение на разпоредбата на. чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал, 1, т. 2, сумите за 3

ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ПМУ И.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 63 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които ищецът прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Г. К. с ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на 849.84 лева, от които 690.10 лева – главница, представляваща стойност незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. до м.

04.2021 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 127.95 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение 52.95 лева – главница за период м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 10.24 лева – лихва за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Постъпила е молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД гр. С., А.С.А. и И.И.Е., в която излага, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно 4 право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Към исковата молба е приложено писмо от Столична община, район К.С., в което в т. 1 на втория абзац изрично е казано, че се съхранява преписка по продажба на процесния топлоснабден имот с купувач В. Г. К.. Във връзка с това поддържа молба изх. № С-663/05.04.2023 г. за задължаване на Столична община, район К.С. да представи по делото документ за собственост за топлоснабдения имот.

Ищецът излага, че топлоснабденият имот е с адрес: гр. С., п. к. ****, обл. С., община К.С., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с абонатен № ******, инсталация **********.

Твърди, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялове разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, фирмата извършваща услугата дялово разпределение на топлинна енергия е „ПМУ И.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.“ № ***, вх. а, ет. 5, ап. 14, с управители Д. И.Х. и Р.Б.Д..

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и настоящ адрес гр. З., ул. „И.П.“ № 11, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район К.С., ул. „Я.“ ** *, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., сумата 690.10 лева – главница, представляваща дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се гр. С., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, инсталация **********, аб. № ******, сумата 127.95 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата 690.10 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. сумата от 25.97 лв. – главница, представляваща дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., сумата 5.82 лв., представляваща законна лихва за забава 5 върху сумата 25.97 лв. за периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 690.10 лв. и главницата от 25.97 лв., считано от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът претендира разноските възнаграждение в минимален размер. по делото и юрисконсултско

Ищецът е направил искане да бъде привлечено като ТЛП „ПМУ И.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.“ № ***, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от управителите Д. И.Х. и Р.Б.Д..

Ответникът В. Г. К., чрез пълномощника си адв. Д. Г. Б. от САК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В него по допустимостта на иска и редовността на исковата молба излага, че искът е недопустим по смисъла на ГПК. Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.