Решение № 82 от 25.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Тутракан, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200184 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-01/17.06.2024 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, на П. С. Д., ЕГН **********, от *****, на основание чл. 81 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за извършено административно нарушение на чл. 45а от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети рибарска лодка с дължина 6,5 м., широчина 1,42 м., сива на цвят, с външна маркировка ****, оборудвана с 2 бр. дървени гребла, двутактов двигател „Ямаха“ 25 к. с., сив на цвят и червен резервоар за гориво 12 л.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П. Д., който чрез надлежно упълномощения да го защитава адв. С. Р. от **** го обжалва в срок. Първият защитен довод е свързан с приложението на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, поради това, че за същото деяние било образувано наказателно производство, а вторият – с незаконосъобразното прилагане на чл. 90, ал. 1 от ЗРА, тъй като се твърди, че 1 жалбоподателят не бил ловял риба, а се придвижвал с лодка. В хода на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложеното в жалбата. Претендира се присъждането на разноски.

Собственикът на иззетата в полза на държавата вещ – М. Л., редовно призована, не се представлява и не взема становище по спора.

Въззиваемата страна – началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл. юрисконсулт С. Ж. и И. И. – началник на сектор „Рибарство и контрол“. В приложените писмени бележки се излагат доводи за законосъобразност на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждането на разноски в полза на АНО.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2024 г., около 08:30 ч., актосъставителят Е. Е. и свидетелят Г. Г.

– служители в сектор „Рибарство и контрол“ към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (първият заемащ длъжността главен специалист), изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Тутракан.

Служителите се намирали на брега на р. Дунав (речен км. 432), на около 200 м. от лодкостоянката в посока пречиствателната станция, откъдето за около 10-15 минути наблюдавали лодка, намираща се във водите на реката, с външна маркировка **** и двама души на борда . След като лодката започнала да се приближава към брега в близост до лодкостоянката, акт. Е. и св. Г. се насочили към нея с оглед извършването на проверка. В това време рибарите, измежду които бил и жалбоподателят, слезли от плавателния съд и се насочили към намираща се в близост барака. Жалбоподателят носил чанта с надпис „Кауфланд“, а другото лице – бял чувал. Рибарите били пресрещнати по пътя им към бараката от служителите на ИАРА. Последните установили, че сподвижникът на жалбоподателя пренасял в белия чувал риба от вида „сом“ с общо тегло 91,8 кг., а самият жалбоподател в чантата с надпис „Кауфланд“ – 2 самоделно техническо устройство, предназначено за улов на риба с електрически ток. То се състояло от акумулатор „Монбат“ 12 V, 650 Ah, инвертор и 3 бр. кабели с дължина от по 10 м. всеки. С оглед на установеното, служителите на ИАРА разпоредили на двамата рибари да се върнат до лодката, където заедно изчакали пристигането на други служители на ИАРА и такива на ГПУ – Силистра.

Актосъставителят Е. съставил Акт № В 0036605/23.02.2024 г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за нарушение на чл. 45а от ЗРА, тъй като последният пренасял, съхранявал и превозвал на борда на риболовния кораб приспособление по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА. С акта били иззети плавателният съд, 2 бр. дървени гребла, двутактов двигател „Ямаха“ 25 к. с. и червен резервоар за гориво 12 л. Жалбоподателят Д. подписал акта без възражения и получил препис от същия. Впоследствие – на 27.02.2024 г., той подал писмени възражения, насочени към изземването на лодката и двигателя.

Същевременно, с оглед данните за извършено престъпление по чл. 238, ал. 1 от НК, било образувано Досъдебно производство № 35/2024 г. по описа на ГПУ – Силистра. Наказателното производство срещу жалбоподателя приключило със Споразумение от 15.08.2024 г., одобрено с определение по НОХД № 220/2024 г. по описа на РС – Тутракан, с което същият се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 238, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

На 17.06.2024 г. АНО издал процесното НП № 19-01, с което на основание чл. 81 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 45а от ЗРА, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА били отнети в полза на държавата иззетите с акта рибарска лодка с дължина 6,5 м., широчина 1,42 м., сива на цвят, с външна маркировка ****, оборудвана с 2 бр. дървени гребла, двутактов двигател „Ямаха“ 25 к. с., сив на цвят и червен резервоар за гориво 12 л. НП било връчено на жалбоподателя на 21.06.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетеля; з. к. на НП № 19-01/17.06.2024 г.; Акт № В 0036605/23.02.2024 г.;

3

Възражение от П. Д.; известие за доставяне ИД PS 7500 00VNUC H; Заповед № РД 09-406/01.04.2022 г. на министъра на земеделието; писмо изх. № 3483#2/09.09.2024 г. на директора на Дирекция „Речен надзор“ гр. Русе;

Договор за ползване на риболовен кораб № ****; НОХД № 220/2024 г. по описа на ТнРС.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Е. и св. Г., тъй като те са обективни, непредубедени и взаимосвързани. Същевременно те кореспондират и с останалата доказателствена съвкупност, в т. ч. и с материалите по НОХД № 220/2024 г. по описа на ТнРС, резултатът от което (сключеното споразумение) е в тяхна подкрепа.

Обясненията на жалбоподателя П. Д. съдът не кредитира като правдиви, тъй като противоречат както на приетата за достоверна доказателствена маса, така и на неговите собствени изявления, макар и дадени в хода на друго производство – цитираното по-горе НОХД.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по непосочени в нея съображения.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № В 0031870/26.04.2023 г. Актосъставителят е длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност – главен специалист РК в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, сектор РК – Русе. АУАН е съставен съобразно законовите изисквания на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и в законовите срокове, предвидени в чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Атакуваното Наказателно постановление № 19-01/17.06.2024 г. е издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол– Централен Дунав“ гр.

Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – т.е. от родово и местно компетентен АНО. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Единственото нарушение, 4 осъществено от АНО при издаване на НП, се състои в неправилното прилагане на чл. 90, ал. 1 от ЗРА, но доколкото няма пряко отражение върху съставомерността и наказуемостта на процесното деяние, според съда не следва да бъде анализирано тук, а в края на съдебния акт.

Обективните съставомерни признаци на деянието, за което е наказан жалбоподателят, се извличат от санкционната разпоредба на чл. 81 и нарушената такава на чл. 45а от ЗРА. Изпълнителното деяние се изразява в съхранението, пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1 (т. 2) от ЗРА, свързани с извършване на стопански или любителски риболов. От изготвената в хода на ДП № 35/2024 г. по описа на ГПУ – Силистра съдено-техническа експертиза, приложена и в настоящото производство, става ясно, че процесното самоделно техническо устройство, състоящо се от акумулатор „Монбат“ 12 V, 650 Ah, инвертор и 3 бр. кабели с дължина от по 10 м. всеки, е било предназначено за улов на риба с електрически ток. Несъмнено е доказано и че жалбоподателят е съхранявал и пренасял на риболовния кораб това самоделно съоръжение, доколкото рибата, предмет на НОХД, е била уловена именно с него (вж. съдебната ветеринарно-медицинска експертиза) и същият е бил установен, пренасяйки устройството от лодката към бараката на брега.

От изложеното дотук е видно, че жалбоподателят Д. е осъществил всички обективни съставомерни елементи на нарушението, в което е обвинен.

Административнонаказателното законодателство в лицето на чл. 18 от ЗАНН познава, също както и наказателното такова, съвкупността от административни нарушения/престъпления. Единствената отлика е, че по ЗАНН наказанията за нарушения, извършени в условията на съвкупност, се търпят отделно и не подлежат на кумулиране. Оттук, след като институтът на съвкупността е познат и на двата правни отрасъла, които и бездруго са взаимосвързани, следва, че е възможно в условията на съвкупност да бъдат извършени едновременно административно нарушение и престъпление, наказанията по които следва да се търпят поотделно.

В настоящия случай обаче (доколкото деянията са извършени непосредствено едно след друго, а не в различни дни, на различни места и пр.) е необходимо да се изследва налице ли е съвкупност между нарушението по чл. 81 вр. чл. 45а от ЗРА и престъплението по чл. 238, ал. 2, т. 1 от НК, или пък 5 е налице т. нар. „мнима съвкупност“, при която едното деяние поглъща другото и само привидно са осъществени и двата състава. За да се даде отговор на така поставения въпрос, първо следва да се отговори дали едното деяние (нарушението) е необходима предпоставка (неизбежно условие) за извършване на другото деяние (престъплението). Ако е налице такава зависимост между двете деяния, то ще сме изправени пред „мнима съвкупност“, тъй като обратното би довело до наличието на „задължителна съвкупност“, което е явление, непознато на нашата правна система, до голяма степен обезсмислящо наличието на два отделни състава. Типичен пример за поглъщане е налице при съпоставянето на приготовлението/опита и довършеното престъпление, когато наказуемо е единствено последното.

Законодателят, впрочем, с въвеждането на нарушението по чл. 81 вр. чл. 45а от ЗРА по своеобразен начин е криминализирал приготовлението/опита към нарушение по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА (аналогично на престъпния състав по чл. 238, ал. 2, т. 1 от НК), които принципно са ненаказуеми на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В настоящия казус жалбоподателят е наказан за това, че е пренасял и съхранявал на риболовния кораб забранени за риболуване уреди и приспособления, които в крайна сметка е използвал, осъществявайки състава по чл. 238, ал. 2, т. 1 от НК.

Видно е, че за да се реализира цитираният престъпен състав (да се улови риба с технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток), то е задължително непосредствено преди това (а и по време на извършване на престъплението) тези технически съоръжения да се пренасят, съхраняват и/или монтират на риболовния кораб. Иначе казано – извършването на процесното административно нарушение е задължително условие, за да бъде осъществен и престъпният състав. Това, от своя страна, значи, че е налице мнима съвкупност между двете деяния. Именно поради изложеното дотук и въпреки формалното осъществяване на обективните признаци на състава по 81 вр. чл. 45а от ЗРА, доколкото е извършено и престъпление по чл. 283, ал. 2, т. 1 от НК, първото деяние се явява несъставомерно. Налагането на наказание за такова деяние представлява неправилно приложение на материалния закон – основание по чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН за отмяната на процесното НП.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb956c4c-ea66-48b6-8d7e-621cb3426770