Решение № 114 от 26.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Харманли, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Антония Хр. Тенева в присъствието на прокурора В. Ив. А. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100486 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.

В исковата молба са изложени твърденията, че на 23.II.2023г. ищецът М. М. П.

ЕГН ********** , роден и живущ в гр. Харманли, бил задържан за срок от 24 часа от полицията след извършено претърсване и изземване в дома му, при което били открити и иззети 2 бр. електронни везни. Във връзка с извършените претърсване и изземване, било образувано досъдебно производство, по което в продължение на няколко месеца ищецът имал качеството на заподозрян, без същият да е наясно какви са причините за воденето на делото и в какво евентуално ще бъде обвинен. При задържането му той получил изрична информация от полицейските служители, че делото се води срещу него и по същото му предстоят неприятности.

Сочи се, че с Постановление за привличане на обвиняем от 07.Х.2024г. ищецът П. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК по ДП № 4/2023г. по описа на ГДБОП МВР -Хасково, пр.пр.№371/2023г., по описа на Окръжна прокуратура - Хасково, за това, че:

На 22.II.2023г. в гр. Хасково без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество „Коноп“ /“Марихуана“, „Канабис“/ с нетно тегло 9.81гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „Тетрахидроканабинол“ - 13.9% /тегловни процента/ на стойност 196.20лв., което продал на М. В. В. за сумата от 100лв.

Със същото постановление спрямо П. била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 07.Х.2024г. на разследващия прокурор по образуваното ДП № 4/2023г., по описа на ГДБОП МВР - Хасково, по отношение на П. била наложена мярка за процесуална принуда - „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Твърди се, че ищецът П. бил многократно викан от органите на разследването за извършване на съдебно-следствени действия.

Сочи се, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.ХII.2024г., делото срещу М. П. било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.

1

В исковата молба се сочи, че неоснователно воденото наказателното производство срещу ищеца продължило почти две години. През този период от време, независимо, че П. имал качеството на обвиняем за около шест месеца, от момента на образуване на производството било ясно, че то се води срещу него.

Твърди се, че извършеното претърсване и изземване в жилището на ищеца в гр.

Харманли станало на 23.II.2023г. в 02.00ч. - през нощта. Ищецът бил в недоумение и шокиран от пристигането на полицейските органи в дома му в късните часове на денонощието, защото нямал представа какво се случва. Непосредствено след извършване на претърсването и изземването, той бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР със заповед за задържане на лице от 23.II.2024г. След задържането спрямо него бил извършен и личен обиск, при който у него не били открити никакви вещи от интерес за разследването. Задържан бил мобилен телефон - ползван от ищеца, собственост на фирмата на баща му М. Г.. Това устройство останало задържано като веществено доказателство до приключване на наказателното производство, въпреки многобройните молби до прокурора с искане за неговото връщане.

Сочи се, че ищецът от години бил безработен, въпреки че интензивно си търсел работа. Основните средства за съществуването му, били от помощта, която оказвал в автосервиз в Република Германия, където помагал на съпруга на своята майка - при отремонтирането на повредени автомобили и купуването на такива на старо за части.

Поради тази причина П. пребивавал няколко пъти годишно в Германия, тъй като там му били осигурени средства за живот, давани му доброволно от неговата майка и съпругът й за помощта, която той им оказвал в сервиза.

Твърди се, че наложената забрана да напуща Р. България по Досъдебното производство възпрепятствала пътуванията зад граница на П. за период от половин година.

По този начин било нарушено едно от основните му права - Правото на свободно придвижване, което било сред основните човешки права, гарантирано и защитено в редица актове, сред които международни и европейски такива, и ограничаването му винаги било свързано с неблагоприятни последици за засегнатото лице. Поради наложената забрана ищецът бил поставен в много тежко финансово положение, тъй като останал без каквито и да било доходи и едва свързвал двата края в продължение на шест месеца.

Твърди се, че наказателното производство срещу М. П. оказало негативно влияние върху него и в личен и социален план. Той се затворил в себе си, потиснал се и свел социалните си контакти до минимум. Загубил всякакво желание да излиза и да се вижда с близки и приятели. Макар да бил убеден в невинността си, той се тревожел непрекъснато за развитието на производството и не спирал да мисли за това кога и как същото ще приключи.

Сочи се, наказателното производство против ищеца станало достояние на голяма част от жителите на гр. Харманли, което го превърнало в обект на грозни коментари от страна на тях. Това допълнително засилило неприятните чувства и терзания на П..

В исковата молба се твърди, че ищецът М. П. преминал през изключително тежък период от живота си вследствие на образуваното наказателно производство срещу него. То е продължило две години и рефлектирало върху емоционалното му състояние, причинило му огромен стрес и тревоги, препятствало е възможността му да осигурява доходи за себе си и е сринало авторитета и доброто му име в обществото. За ищеца възникнали проблеми със съня и той взел да не се чувства добре физически. Престанал да спортува и се депресирал. Всички тези неудобства, неприятни изживявания и стрес, били причинени на ищеца от неоснователно воденото срещу него наказателно дело.

Процесуалния представител на ищеца сочи, че разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В процесния случай наказателното производство било прекратено, т.к. обвинението не е доказано. В този случай основанието за прекратяване било необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не било подкрепено от събраните по делото доказателства. Преценката била фактическа, а не правна. Затова, когато наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване за вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ било, че деянието не е извършено от лицето- възприето в Тълкувателно решение №3 от 22.IV.2005r. по тълк.гр.д.№ 2

3/2004г., ОСГК на ВКС.

Сочи се, че на основание чл.4 ал.1 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди предполагала кумулативното наличие на предпоставките: наличие на повдигнато обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление, наказателното производство да е прекратено, поради това, че престъплението не е извършено от него, както и претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване. В процесния случай всички предпоставки били налице.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящото искова претенция, като се счита, че предвид обичайното чувство за справедливост и съблюдавайки трайната и преобладаваща практика по подобни казуси, адекватното на вредите на ищцата обезщетение, би било в размер на 15 000лв. Тази сума се дължи заедно със законната лихва върху нея, считано от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - 18.I.2025г. (т.4 от ТР №3/ 22.IV.2005г. по Т.Д. 3/2004г. на ВКС).

Сочи се, че по силата на чл.7 от ЗОДОВ пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция била Прокуратурата на Република България, чиито органи и длъжностни лица със своите незаконни актове и действия са станали причина за воденето на наказателното производство срещу ищеца и за намиращите се в причинна връзка с него неимуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да осъди ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, да заплати на ищеца М. М. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 15 000.00лв. - представляваща обезщетение за причинените му неимуществени щети в резултат па повдигнатото му обвинение и незаконно воденото срещу него ДП № 4/2023г. по описа на ГДБОП МВР - Хасково, което е прекратено с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 31.ХII.2024г., която сума да се заплати заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане на постановлението в сила - 18.I.2025г., до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на деловодни разноски от ищеца, както и да се присъди на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адв.Г. Г. - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от младши прокурор при Районна прокуратура Хасково ТО Харманли - Огнян Братков, в качеството му на процесуален представител на Прокуратурата на Р. България. В отговора е застъпено становището, че предявения иск е процесуално допустим, като се оспорва изцяло по основание и размер като недоказан.

Сочи се, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърденията си в исковата молба, както и наличието на причинна връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение - доказателства в тази насока не били представени. Не били налице доказателства, които да установяват претърпените морални вреди, като пряка и непосредствена последица от постановлението за прекратяване на наказателното производство, а това били основни елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, които ищеца следвало да докаже. Не били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че незаконно обвинение на ОП- Хасково (по процесната преписка), пряко са засегнали правата на ищеца, както и доказателства за твърдените търпени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с правопораждащ отговорността факт. Липсвали доказателства, органи на Прокуратурата на Република България да са извършвали други действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение от 15 000лв. за неимуществени вреди, като се счита за прекомерен, включително и с оглед твърденият кратък срок на увреждане. Сочи се съдебна практика в тази насока.

В отговора се твърди , че ищеца П. е привлечен в качеството на обвиняем с 3 постановление на разследващ полицай от 07.Х.2024г. - за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК и спрямо него била взета най-леката мярка за неотклонение “Подписка”. С постановление от 31.ХII.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 4/2023 г. по описа на ГДБОП МВР-Хасково спрямо М. П. на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. От момента на привличане на П. в качеството му на обвиняем - 07.Х.2024г. до момента на прекратяване на наказателното производство спрямо него - 31.ХII.2024г. бил изминал изключително кратък период.

Твърди се също така, че въпреки наложената мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България” (с Постановление от 07.Х.2024г.), П. самоволно напуснал пределите на Република България, което се установявало от справката за задграничните му пътувания, като на 24.ХI.2024г. той влезнал в Република България през ГКПП Видин Дунав мост. С оглед на това прокурора счита, че няма как да са настъпили неимуществени вреди за ищеца от взетата мярка за процесуална принуда.