Решение № 2598 от 11.07.2025, Софийски районен съд

Мотиви към решение № 2598/11.07.2025 г., постановено по НАХД № 7211/2025 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

Наказателното производство е по реда на Глава XXVIII от НПК.

Производството е инициирано по внесено от Софийска районна прокуратура срещу обвиняемия Б. Д. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за това, че на 29.03.2024 г. около 02.10ч. в гр. С., на ул. „Ч.“ и ул. „Л.“ без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсурите /ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество, а именно: метамфетамин с общо нето тегло 0,03 грама /3 милиграма/ на обща стойност 02,10 лева /два лева и десет стотинки/, подлежащ на контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р. Б. и по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999 г. - Приложение 1 към чл. 3, ал.

2 от ЗКНВП, последното в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

В съдебното заседание, проведено по делото, Софийска районна прокуратура се представлява от прокурор Л.. В хода на съдебните прения прокурорът пледира обв. Б. Д. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като деянието, за което му е повдигнато обвинение само формално осъществява признаците на състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, като количеството на държаното наркотично вещество, неговата стойност и обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан, навеждат на извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.

В хода на съдебното производство обвиняемият Б. Д. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Софийският районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

Обвиняемият Б. Д. е роден на *******************, ЕГН **********.

Свидетелите М. И. С. и М. К. Д. – полицейски служители при 04 РУ – СДВР, били назначени като АП 93 за времето от 19:00 часа на 28.03.2024 г. до 07:00 часа на 29.03.2024 г.

На 29.03.2024 г. около 02:10 часа, горепосочените свидетели осъществявали служебните си задължения по полицейски патрул, извършвайки обход на определения им маршрут, когато в гр.С., на бул.“ Ч.“ и ул.“Л.“, спрели за полицейска проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №********* В лекия автомобил полицейските служители 1 установили три лица от мъжки пол, а именно Т. Й. Ч., И. Г. А. и обвиняемия Б.

Д.. По време на извършване на проверката полицейските служители отправили към обвиняемия Д. въпрос държи ли в себе си забранени от закона вещества и/или предмети, на който обв. Д. отговорил, че в себе си има сгъвка, съдържаща бяло прахообразно вещество и изразил желание да я предаде доброволно.

Обв. Д. бил отведен до сградата на 04 РУ – СДВР, където декларирал желание да предаде доброволно намиращите се в него наркотични вещества, за което бил съставен и съответен протокол за доброволно предаване от 29.03.2024 г., с който като веществени доказателства били приобщени: 1 брой хартиена сгъвка, съдържаща бяло прахообразно вещество, запечатено с картон серия А0559673 и печат НЕКД-СДВР 405. Обв. Д. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена физикохимична експертиза от вещо лице – специалист в областта на химията в ОЕКД – СДВР, видно от заключението на която е, че в предоставения за изследване обект – кристално вещество, се доказва наличие на метамфетамин с нето тегло 0,03 грама и с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 53%, като неговата стойност, съгласно ПМС № 23/98 г. възлиза на 2,10 лева.

Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на иззетото наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 0,03 грама и с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 53% възлиза на сумата от 2,10 лева.

Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно – показанията на свидетелите М.

И. С. (лист 22 от ДП), М. К. Д. (лист 23 от ДП), протокол за обиск (лист 11 от ДП), заповед за задържане на лице (л.10 от ДП), протокол за доброволно предаване (лист 24 от ДП), експертна справка (л.23 – 24 от ДП), заключение на физикохимична експертиза (лист 29 - 31 от ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (лист 37 от ДП), справка НАП (лист 64 от ДП), справка НОИ (лист 66 – лист 68 от ДП), справка НАП (лист 70 – лист 73 от ДП) и справка за съдимост на обв. Д..

При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на наказателното производство на основание разпоредбата на чл. 378, ал.

2 НПК, отчитайки спецификата на наказателното производство по реда на Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен състав намира, че обвинението е безспорно доказано. Депозираните в хода на досъдебното производство показания от свидетелите М. И. С. и М. К. Д., съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, като същите по безспорен начин 2 установяват описаната в постановлението по чл. 375 НПК фактическа обстановка. В показанията си полицейските служители възпроизвеждат безпротиворечиво интересуващите предмета на делото факти и обстоятелства, а именно, че при извършената полицейска проверка на обв. Д., последният е държал в себе си един брой сгъвка, съдържаща бяло прахообразно вещество, установено впоследствие като метамфетамин. В този смисъл е и приложеният в хода на досъдебното производство протокол за доброволно предаване, с който обвиняемият е предал на полицейските служители процесното наркотично вещество. Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства, като намира същите за обективни, безпристрастни и добросъвестно ангажирани, кореспондиращи с обективната истина по делото.

Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза, доколкото същата е обективна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От заключението на ФХЕ се установява видът на държаното от обвиняемия наркотично вещество и процентното му съдържание – метамфетамин с нето тегло 0,03 грама и с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 53%.

Стойността на предмета на престъплението – инкриминираното наркотично вещество метамфетамин, се установява и изчислява съобразно посочените цени в Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ, бр.15 от 06.02.1998 г., изм. с ДВ, бр.14 от 18.02.2000 г.) на Министерски съвет.

Съгласно Приложение № 2 от цитираното постановление, стойността на 1 грам метамфетамин, без значение от процентното му съдържание, е равна на 70,00 лева. С оглед последното и стойността на инкриминираното наркотично вещество – метамфетамин с тегло от 0,03 грама, възлиза на сумата от 2,10 лева.

Предвид нормативно установените цени на наркотичните вещества, съдът счита, че не е необходимо изготвянето на съдебно – оценителна експертиза за установяване стойността на наркотичното вещество, тъй като не са необходими специални знания по смисъла на чл. 144, ал. 1 НПК.

На следващо място съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че обвиняемият Б. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

От обективна страна се установи, че на инкриминираните дата и място, обвиняемият е държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с общо нето тегло на обекта 0,03 грама и с процентно съдържание на активния 3 наркотичнодействащ компонент метамфетамин 53%, като неговата стойност възлиза на сумата от 2,10 лева. Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, метамфетаминът е наркотично вещество, включено в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. От събраните по делото доказателства се установи, че обвиняемият Д. е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително по ЗКНВП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняем Д. е съзнавал общественоопасния характер и последиците на деянието си, но въпреки това го е осъществил като е целял тяхното настъпване. По делото не са събрани данни към момента на извършване на деянието обвиняемият да не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да не може да ръководи постъпките си, както и липсват данни за наличен синдром на зависимост към наркотични вещества.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Фактите по случая разкриват, че става въпрос не за по-ниска степен на обществена опасност, а за явно незначителна обществената опасност. Това е така първо, защото се установява, че обвиняемият е държал малко количество от инкриминираното вещество метамфетамин с нето тегло 0,03 грама, със занижено процентно съдържание на активния компонент метамфетамин - 53 %, което е на много ниска стойност, а именно на стойност 2,10 /два лева и десет стотинки/ лева. Същевременно обвиняемият Б. Д. е неосъждан, при които факти и при липсата на отегчаващи обстоятелства, следва единствено възможният обоснован извод за това, че деянието формално осъществява признаците на посоченото от прокурора и предвидено в закона престъпление, но то се отличава с явно незначителна обществена опасност, поради което не е престъпление.

Съдът отчита, че обществената опасност на престъпното деяние отразява неговото обективно противоречие с интересите на обществото и неговото развитие, както и с установените в страната обществени отношения, като конкретното деяние е укоримо от гледна точка на морала. Не всяко деяние обаче е престъпление, а само това, което съдържа в себе си обществената опасност като обективно качество, съобразно установените в чл.

9, ал. 1 от НК критерии. Характерът на обществената опасност се определя от 4 характера на обществените отношения, които се явяват засегнати от спецификата на последиците, които деянието предизвиква. Степента на обществената опасност се определя от степента и начина на увреждане, стойността на предмета, средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията на време, място и обстановка, при които е осъществено конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението, особеностите на субективната страна на престъплението. Степента на обществена опасност подлежи на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

Малозначително деяние трябва да се различава от маловажен случай на престъпление, тъй като маловажният случай е състав на престъпление с пониска степен на обществена опасност от основния, но в рамките на наказуемото наказателно противоправно деяние, докато малозначителността изключва престъпния характер на деянието. Съдебната практика и правната доктрина приемат, че "малозначителността" може да варира, като: 1.