Решение № 465 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в заседание при закрити врати на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №

20261100900241 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с вх. № 15222 от 04.02.2026 г., която изхожда от търговско дружество – „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД, с ЕИК 207274792, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Левски В“, ул. „********, която е подадена чрез упълномощен за целта адвокат – Н. Г.. С нея е поискано откриване производство по несъстоятелност спрямо дружеството, заради настъпилото при него състояние неплатежоспособност евентуално свръхзадълженост.

В молбата са изложени твърдения, че дружеството понастоящем не реализира никакви приходи, като същото е преустановило извършването на стопанската си дейност и не успява да генерира парично потоци, които да спомогнат за погасяване на натрупаните от него през годините на участието му в търговския оборот парични задължения. Съществен дял от изискуемите задължения са с характеристиката на публично-правни такива – ДДС, корпоративен данък, ДОД, осигурителни вноски и други задължения към бюджета.

Калкулацията на длъжника показва, че общия размер на необслужените и с настъпил падеж негови задължения възлиза на сумата от 29 276,31 евро. Поддържа се, че „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД не разполага с никаква категория активи, в т. ч. и с парични средства – в брой или по сметка. Липсата на каквито и да е било активи/имущество правят обективно невъзможно пред молителя да изпълни неговите изискуеми парични задължения, като ги заплати на кредиторите си. Допълва се, че собствения капитал на „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД е отрицателна величина, като същото има непокрити загуби, както за минали години, така и за текущата година. Сочи се, че то е в положение на финансово необратима зависимост от своите кредитори, която е трайна, а не временна и не може да бъде преодоляна.

Евентуалното продължаване на дейността на дружеството ще доведе единствено до задълбочаване на и без това силно влошеното му финансово състояние и ще постави кредиторите му в още по неблагоприятно положение откъм реална възможност вземанията 1 им да бъдат удовлетворени.

Предвид изложеното се иска от сезирания съд да постанови решение, с което спрямо дружеството-молител да бъде открито производство по несъстоятелност, като същото се обяви за неплатежоспособно или за свръхзадължено, както и да се определи началната дата на това му състояние. Да се постанови прекратяване на дейността му и да се наложат обща възбрана и запор върху имуществото му. В случай, че се констатира липсата на имущество, което да покрие началните разходи за издръжка на несъстоятелността, то дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде спряно.

При разглеждане на молбата в проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание, дружеството-молител бива представлявано от адвокат – Г.. Същият изтъква, че от събраните в производството доказателства се изяснявало по непротиворечив начин това, че по отношение на търговеца-молител са реализирани всички материално-правни предпоставки необходими за да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо него, като основанието за това следва да бъде изпадане в състояние на неплатежоспособност.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 20,00 лева, внесен изцяло. То е учредено през месец – февруари 2023 г., като притежател на дружествените дялове формиращи капитала му е лицето – Н.

Д.Д.. Предметът му на дейност е вписван в ТРРЮЛНЦ.

Молителят – „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД за целите на настоящото производство е ангажирал информация за кредиторите си и размерите на техните изискуеми вземания, както и опис и оценка на своите активи и пасиви. В нея е посочено, че кредитори на дружеството са : 1./ Държавата, която има изискуеми публични задължения към дружеството в размер на 29 276,31 евро, като те са обезпечени с наложен запор върху банкови сметки и .

Посочено е също така, че към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ. дружеството не разполага с никакви активи било, то краткосрочни или дългосрочни; и 2./ едноличния собственик на капитала – Н. Д. с изискуемо и необезпечено вземане в размер на 7,27 евро.

За целите на изследването в производството от молителя се представя опис на активите към 30.01.2026 г., в чието съдържание е отразено, че дружеството не разполага с материални активи, както и с парични средства по банкови сметки и такива държани на каса в брой.

Към молбата по чл. 626 ТЗ са представени счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите за 2024 г. и 2025 г., както и оборотни ведомости за 2023 г., 2024 г. и 2025 г., а така също и междинен счетоводен баланс и оборотна ведомост изготвени за целите на настоящото производство с важимост към 30.01.2026 г.

От извършена служебна справка в ИИСКИР-ИКАР не се установява „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД /към 06.02.2026 г./ да е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС /с актуалност към 11.02.2026 г./ установява, че „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД към момента не е носител на права на собственост върху превозни средства регистрирани за движение в Р. България.

От постъпилата справка за банкови и платежни сметки с титуляр - „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД, която е изготвена от Дирекция „Регистри“ към БНБ е видно, че дружеството е било титуляр на две сметка в лева и в евро в „Първа инвестиционна банка“ АД, като същите са открити на 08.02.2023 г. и 11.10.2023 г., като първата от тях е била закрита на 19.10.2023 г.

2

Върху незакритата банкова сметка през 2025 г. има данни за налагане на запори.

В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.

Дейността на дружеството, в т.ч. финансовото и имущественото му състояние е анализирана по години, считано от възникването му. Задълженията на молителя през анализирания период се представят като задължения към доставчици, такива към персонала /единствено към 31.12.2023 г./, както и такива за осигурителни данъчни задължения.

Посочено е, че към 31.12.2023 г. задълженията на „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД възлизат в размер на 17 719,77 лв.; към 31.12.2024 г. – 51 809,89 лв.; към 31.12.2025 г. – 47 628,28 лв., а към 30.01.2026 г. – 30 000 евро. Проследена е и структурата на активите през годините на съществуване на дружеството, а именно : към 31.12.2023 г. те се свеждат до парични средства в размер на 16 523,46 лв.; към 31.12.2024 г. размерът им възлиза на 7 501,61 лв.

/други вземания и парични средства/; към 31.12.2025 г. и към междинната дата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.01.2026 г. дружеството вече не разполага с каквито и да е било активи – тяхната стойност е нулева. Последното означава, че „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД не е в състояние да погаси натрупаните от него изискуеми задължения. Относно показателя за обща ликвидност демонстриран от

„МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД през годините от учредяване на дружеството до 30.01.2026 г. вещото лице е дало отговор, че същият винаги е на ниво под референтната стойност от единица, а именно : към 31.12.2023 г. – КОЛ е 0,9324; към 31.12.2024 г. – КОЛ е 0,1448, а към 31.12.2025 г. и 30.01.2026 г. неговата стойност вече е 0,0000. Тези нива на КОЛ показват, че „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД е в положение на невъзможност да погасява краткосрочните си задължения през целия анализиран период : 2023 г. – 2026 г. Вещото лице в анализа си констатира и това, че в периода от 2023 г. - 2025 г. „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД реализира загуби, които водят до задълбочаваща се декапитализация. През 2025 г. и през първия месец на 2026 г. изследваното дружество вече не показва наличие на приходи в съставяните от него финансови отчети, което сигурен признак, че този търговец е преустановил извършването на стопанската си дейност. Според вещото лице невъзможността на дружеството да обслужва публичните си задължения придобива траен характер след 2024 г., когато същото вече не реализира никакви приходи от своята дейност. Отрицателни стойности се наблюдават и при спомагателните коефициенти за платежоспособност и задлъжнялост, което е ясен признак, че дружеството е изгубило жизнеспособността си да обслужва трупаните от него задължения в дългосрочен план, както и че същото е в положение на декапитализация.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „МЕГАКЕЙС 22“ ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска 3 сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовия период (2023 г. – 30.01.2026 г.) са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани от публично-правни задължения /данъци, осигурителни вноски, както и начислени лихви върху тях и глоби/, като към 2023 г. - 2025 г. се отчитат и необслужени частно-правни задължения. Всички разкрити в производството краткосрочни задължения имат настъпил падеж. Липсват събрани доказателства за постигнато съгласие от кредитора /държавата/ за тяхното отсрочване или разсрочване, респективно опрощаване.