Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 28.10.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 314/2022
Вид
Решение № 183
Подписан
28.10.2022
В сила
09.12.2022
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.362 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 85 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 25 · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Бургас, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Л.ова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500314 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Т. А. У., гражданин на Р. Ф., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Н., кв. С, бл. ***, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. Л. К. – АК-София, срещу решение № 653/01.07.2022 год. по гр.д.№ 2047/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за окончателен сключения между Т. А. У., гражданин на Р. Ф., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Н., кв. С., бл. ***, ет. *, ап.

24 и О. К., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ***, ет. 3, ап. 3, със съдебен адрес: гр. Б., ул. С. № **, ет. *, адв. А. Т., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2019г. , с който Т. А. У. се е задължила да продаде на О. К. следния недвижим имот: апартамент № 24, на втори етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област, одобрена със Заповед № РД-18- 46/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-02-55/16.01.2007г. на началник на С Бургас, с адрес: „С. Б.“, етаж *, ап. **, предназначение - жилище, апартамент; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.**; под обекта - ***.*; над обекта - ***.**, на площ от 56 кв. м. като съгласно експертна оценка на лицензиран експерт-оценител апартаментът е със застроена площ от 47,15 кв.м., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч., 1 както и ведно със същия процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51500.508.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област, одобрена със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-02-1861/08.11.2006г. на началник на СК - Б., при условие, че О. К. заплати на Т. А. У. сумата от 24 000 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

Указано е на О. К., гражданин на Р. Г., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Б., кв. С., ул. К. № **, ет. *, aп. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. С. № **, ет.

*, адв. А. Т., че със задължението за плащане на сумата от 24 000 евро може да бъде извършено прихващане с платени от нея разноски на държавата вместо Т. А. У.. Осъдена е О. К., гражданин на Р. Г., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. С., ул. К. № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. С. № **, ет. *, адв. А. Т., да заплати на ДЪРЖАВАТА сума в размер от 1 466,84 лева, представляваща местен данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ и сума в размер от 327,64 лева на основание чл.

85 от ЗННД във връзка с т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.

Наредено е на Службата по вписванията при НРС, на основание чл. 364, ал. 1, ГПК и чл. 25 от Правилника за вписванията, да впише възбрана върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***.** по кадастралната карта на гр. Н., Н. община, Б. област, одобрена със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-02- 55/16.01.2007г. на началник на СК Б., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч. и ведно със същия процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, до заплащане на разноските по прехвърлянето му, както следва: сума в размер от 1 466,84 лева, представляваща местен данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 във вр. чл.

47, ал. 2 от ЗМДТ и сума в размер от 327,64 лева на основание чл. 85 от ЗННД във връзка с т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД. Указано е , че на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК препис от решението се издава след представяне на доказателства, че са платени разноските по прехвърлянето на имота.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно. Сочи се, че една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е ищецът да е изправна страна по предварителния договор, като в случая тази предпоставка не е налице, тъй като до договорения момент на сключване на окончателния договор ищцата не е заплатила дължимата продажна цена. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал клаузите по предварителния договор относно момента на плащането, тъй като съгласно договореното, правото на купувача да иска сключване на окончателен договор ще се породи едва след плащането на цената, когато ще възникне и задължението на продавача да определи дата и час при нотариус за сключване на окончателен договор. Цитирана е съдебна практика. Изразено е несъгласие с неприемането от страна на съда на представена преди приключване на събиране на доказателствата „уатсап“ кореспонденция. Изразено е становище, че при липсата на представен списък 2 за разноски по чл. 80 от ГПК съдът не следва да присъжда такива в полза на ищцата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на въззивната жалба – т.е. за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждане на съдебните разноски.

В срок е постъпил отговор от О. К. чрез процесуален представител адв.

А. Т. - АК - Б., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че е преклудирано възражението на ответницата заявено с въззивната жалба относно договорения момент на задължението за плащане на продажната цена, а по същество това възражение е и неоснователно, тъй като съгласно клаузата по предварителния договор плащането следва да се извърши не преди, а до датата на сключване на окончателен договор. Сочи се, че договорът не е развален, поради което твърденията за неизправност на ищцата като купувач са неоснователни. Изразено е становище за достоверност на показанията на свидетелката водена от ищцата и недостоверност на показанията на свидетелката водена от ответницата.

Твърди се, че по делото е установено, че ищцата е имала готовност да заплати на ответницата продажната цена към договорения момент за сключване на окончателен договор, като това е можела да направи и в даден от ответницата срок по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, но такъв срок не е бил даден.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и исканията си за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд е сезиран с конститутивен иск предявен от ищцата О. К., гражданин на Р. Г., срещу ответницата Т. А. У., гражданин на Р.

Ф., за обявяване за окончателен на сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2019 год., съгласно който ответницата се задължила да продаде на ищцата недвижим имот с идентификатор ***.** по кадастралната карта на гр. Н., Б. област, с адрес: „С. Б.“, етаж *, ап. **, предназначение - жилище, апартамент, на площ от 56 кв. м., ведно с 5,623 % ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***.*, равняващи се на 8,98 кв. м. ид. ч., както и ведно със същия процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.508.** по кадастралната карта на гр. Н., при уговорена продажна цена платима от купувача в размер на 25 000 евро, от които при подписването на договора платени 1 000 евро, а останалите 24 000 евро - платими до сключване на окончателния договор с нотариален акт, което е следвало да стане на 30.06.2020 год. Ищцата твърди, че на посочената дата е била в готовност за сключване на окончателния договор и плащане на сумата от 24 000 евро, но ответницата не извършила необходимите действия за 3 сключването на окончателния договор, поради което желае съдът да обяви предварителния договор за окончателен, поддържа иска, моли за присъждане на съдебните разноски.

Ответницата, която не оспорва действителността на предварителния договор, твърди, че ищцата е неизправна страна по него, тъй като в срок до 20.06.2020 год. е следвало да й заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 24 000 евро, което не е сторено. Твърди, че ищцата не е разполагала със сумата и на уговорената дата не е потърсила ответницата за сключване на окончателен договор, в резултат на което договорът е прекратен поради неизпълнение от страна на ищцата. На същото основание – поради виновно неизпълнение от страна на ищцата, ответницата твърди, че договорът е развален. Прави искане за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски.

Ищцата оспорва твърдяното от ответницата неизпълнение на договора от нейна страна, както и твърдението, че договорът е развален. Твърди, че на уговорената дата ответницата е отсъствала от страната, не е упълномощила представител да я представлява пред нотариус и не се е снабдила с нужните документи за сключване на окончателния договор.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно.

Като постановено по допустим иск, обжалваното решение е допустимо.

При проверката за правилност на решението въззивният съд е обвързан от изложените възражения във въззивната жалба.

Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2019 год., с нотариална заверка на подписите на страните по делото, за чиято действителност те не спорят и тъй като договорът не разкрива очевидни белези на недействителност на сделката, съдът приема облигационното отношение за действително и валидно обвързващо страните по него.

С предварителния договор е уговорена покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, за чиято индивидуализация също не се спори, като не се оспорва и обстоятелството, че лицето поело задължение да продаде имота т.е. ответницата по делото, е собственик на този имот както към момента на сключване на предварителния договор, така и към момента на предявяване на иска. Собствеността на ответницата върху процесния имот се установява от представения по делото н.а. № **/**.**.**** год. на нотариус С. А., № *** на НК.

Продавачът по договора - ответницата по делото, се е задължил да продаде на купувача по договора - ищцата по делото, процесния имот, а купувачът се е задължил да го закупи за сумата от 25 000 евро. По т.1.3 е уговорено при подписване на договора купувачът да плати на продавача сумата от 1000 евро, като по т.5.3 е уточнено, че това е капаро /задатък/. За заплащането на сумата от 1000 евро и получаването й от продавача на датата 4 на сключване на договора, е представена разписка, като това не се оспорва, поради което съдът намира получаването на сумата от 1000 евро от продавача на уговорената дата за доказано по делото.

По т.2.1 страните изрично са се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт в срок до 30.06.2020 год.

По т.1.4 от предварителния договор е уговорено „Останалата част от продажната цена в размер на 24 000 евро ще бъде изплатена от купувача на продавача напълно до 30.06.2020 год. до подписването на нотариалния акт за продажба на горепосочения имот“.

Установено е по делото, че на датата, на която е било уговорено сключване на окончателен договор - 30.06.2020 год. продавачът не е изпълнил задължението си по договора да прехвърли собствеността върху имота на купувача, а купувачът не е изпълнил задължението си да заплати на продавача дължимата разлика в цената от 24 000 евро.