Решение № 1639 от 21.11.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5005/2022
- Вид
- Решение № 1639
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1639 гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520105005 по описа за 2022 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Й. П. П. е клиент на дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с кл.
№1700167442, абонатен №0104907047, в гр.Р., ж.к."Д"3, бл...., вх...., ап....... В тази връзка сочи, че на 12.01.2018г. ответника подал заявление №4745216 за продажба на ел.енергия от „Енерго – Про Продажби“ АД.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 225.40 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г.; 27.47 1 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №721/14.03.2022г., издадена по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС срещу Й. П. П.. Заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Й. П. П., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумите: 225.40 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г., издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.А. Н. – особен представител на ответника Й. П. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който изплаща доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че не е извършено надлежно и реално отчитане на доставената до имота електрическа енергия.
Счита, че приложените към исковата молба: фактури, извлечение от сметка, справка за потребление и извлечение за фактури и плащания, представляват частни свидетелстващи документи, съставени от ищеца, които обективират изгодни за него факти и обстоятелства, поради което моли да се приеме, че нямат материална доказателствена сила.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 12.01.2018г. Й. П. П. депозирал заявление до „Енерго – Про Продажби“ АД, входирано под №4745216 с искане за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект – апартамент .....в гр.Р., ул."Н.В."№.....бл....., вх.... ет......, към което приложил документ за собственост.
Представени са фактури, издадени в периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г. за обект с аб.
№0104907047 в гр.Р., ул."Н.В."№..........бл....., вх......, ет....., ап........с получател Й. П. П., според които консумираната в обекта ел. енергия възлиза на 225.40 лева.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №1395/2022г. и се снабдил със заповед №721/14.03.2022г. за изпълнение на 2 задължения по чл.410 ГПК срещу Й. П. П., ЕГН ********** за сумите: 225.40 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г.; 75 лева – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и всестранно. Вещото лице е констатирало, че отчетената чрез СТИ №1102 0107 *** и незаплатена от ответника ел.енергия за процесния период възлиза на 225.40 лева. Изчислена е мораторната лихва от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г. - 27.47 лева. Установени са класа на точност и максималната мощност на електромера, чрез който е отчитана електрическата енергия потребена в жилището на Й. П.. Експертът счита, че е възможно тази енергия да бъде потребена в обекта. Поддържа, че в случая е налице редовен отчет на СТИ и ищецът правилно е остойностил консумираната в процесния период ел.енергия.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 225.40 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г., издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1395/2022г. по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа енергия, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат 3 обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД".
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о., ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Установено бе, че ответникът е собственик на апартамент №.....в гр.Р., ж.к."Д"3, бл............, вх...... (заявление №4745216/12.01.2018г.), следователно – клиент на ищцовото дружество, титуляр по партида на обекта. Претенцията е за цена на доставена от ищеца електроенергия, като размерът на задължението е установен посредством съдебно – техническа експертиза.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на: 75 лева - по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС и 675 лева – държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице по гражданско дело №5005/2022г. по описа на РРС.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Й. П. П., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумите: 225.40 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г., издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
Разпечатката съдържа 42 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb944424-8bb2-4291-a63b-c5a2716f221f