Решение № 226 от 10.06.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 294/2021
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 04.12.2023
- Състав
- Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900294 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл.
1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 000694749 против ХР. В. В., ЕГН: ********** от гр.Варна искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год. следните суми: сумата от 15 983.05 евро– главница за периода 10.11.2015 – 10.07.2020 год. от общо дължима по договора главница 16 936.97 евро, сумата от 5 124.13 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода 10.11.2017-10.07.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 13 906.04 евро, сумата от 3 338.80 евро – мораторна лихва, дължима за периода 10.11.2017-27.10.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 4 119.34 евро, сумата от 82.46 евро – такси за периода 09.08.2018-09.08.2019 год. от общо дължими по договора в размер на 369.05 евро и сумата от 361.79 лева – нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 261220/02.11.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13789/2020 год. на ВРС – 47-ти състав.
Твърди се, че на 03.08.2007 год. между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год., обезпечен със законна ипотека, по силата на който банката е предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 15 000 евро за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояването му – 09.08.2007 год. Сочи също така, че последващо между страните са 1 сключени последващи пот допълнителни споразумения, с които са договаряни облекчени условия на погасяване на дълга с оглед допуснатите от кредитополучателите просрочия с преоформяне размера на главницата, а след последвалите правоприемства на страната на ищеца – още едно допълнително споразумение от 12.06.213 год. Въпреки уговорените облекчени условия за погасяване на дълга, излага, че на 10.10.2013 год. кредитополучателите са преустановили плащанията на дължимите вноски за главница и са изпаднали в забава. Допуснато е и просрочие на 82 вноски за лихва, дължими за периода 10.10.2013 – 27.10.2020 год., а просрочените главници са 81 за периода 10.11.2013 – 27.10.2020 год. Поради горното, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 10.07.2020 год., на която дата е връчена обявление за предсрочна изискуемост на единия кредитополучател Х. В., а на ответницата – чрез нейната баба,живуща на адреса на ответницата, чрез ЧСИ Христо Георгиева. Поради липса на доброволно плащане в указания срок, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на исковите суми, но с оглед върчвето на заповедта на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК са му дадени указания за предявяване на иск.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата ХР. В. В., чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават в оспорването на представените от ищеца документи с оглед неподписването им от нея.
Оспорва твърдението за извършената обратна цесия на вземането срещу ответницата от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, оспорва наличието на предсрочна изискуемост, начиная от 10.07.2020 год., както и връчването на обявлението за такава с оспорване удостоверителното изявление на ЧСИ за връчването й на лицето – Янка Кардашева като баба на ищцата. Оспорва усвояването на сумата по кредита, както и навежда възражение за изтекла обща и в евентуалност кратка погасителна давност.
В о.с.з., ищецът, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли за уважаване на иска.
В о.с.з., ответникът, чрез назначен особен предсатвител, оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 167/28.01.2022 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки 2 по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят „Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 277014/29.10.2020 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 13789/2020 год. по описа на ВРС. Заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 261220/02.10.2020 год., с която е осъдил длъжника Х. П. В. и ХР. В. В. да заплатят на кредитора сумата от 15 983.05 евро– главница договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год. за периода 10.11.2015 – 10.07.2020 год. от общо дължима по договора главница 16 936.97 евро, сумата от 5 124.13 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода 10.11.2017-10.07.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 13 906.04 евро, сумата от 3 338.80 евро – мораторна лихва, дължима за периода 10.11.2017-27.10.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 4 119.34 евро, сумата от 82.46 евро – такси за периода 09.08.201809.08.2019 год. от общо дължими по договора в размер на 369.05 евро и сумата от 361.79 лева – нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, както и разноски.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
Видно от данните по делото, заповедта е връчена на длъжника Х.В. чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в който смисъл е и констатацията на заповедния съд, поради което с разпореждане № 271487/06.04.2021 год. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед датата на получаване на съобщението от заявителя 21.04.2021 год., съдът приема предявеният иск за допустим.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между „Българска пощенска банка“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/, от една страна и Х. П. В. и ХР. В. В., от друга страна, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25319/03.08.2007 год., обезпечен с ипотека. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателите сумата от 15 000 евро за покупка на описания недвижим имот за срок от 240 месеца. В чл.3. от Договора е уговорена възнаградителна лихва по кредита в размер на 9,95 %, формирана от БЛП на банката за жилищни кредити в евро и договорна надбавка в размер на 3.95 %. В чл. 4.2 от Договора е уговорено заплащането на такса за управление на кредита.
Във връзка с направеното от особения представител на длъжника възражение, приобщени като доказателства по делото са и доказателства за осъщественото частно правоприемство. От представения договор за прехвърляне на вземания от 12.09.2017 год. между „Българска пощенска банка“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ведно с приложението към него, се установява, че под № 631 и 632 фигурира процесния договор за кредит. Фактът на уведомяване на длъжниците за прехвърлянето вземане би бил релевантен при твърдение за извършено плащане на стария кредитор, каквото в този период не се твърди. Още повече, че представени по делото са и сключени с новия кредитор допълнителни споразумения към договора от 29.09.2009 год., 30.06.2010 год., 30.03.2011 год. и 30.08.2012 год., които сами по себе си установяват знание за осъщественото частно 3 правоприемство.
С договор за прехвърляне на вземане от 25.01.2013 год., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлила вземанията си по договора на „Юробанк България“ АД, като представено по делото е и сключено между кредитополучателите и банката допълнително споразумение от 12.08.2013 год. с „Юробанк България“ АД.
Ищецът обосновава претенцията си за дължимост на сумите на настъпила, на основание т.18 от Договора, предсрочна изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на предвидения в договора правопораждащ факт, проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като към датата на обявяване на предрочната изискуемост на кредита /05.06.2020 год./ забавата при заплащането на редовна главница е 2 431 дни. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В съдебната практика /Напр. Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./, е прието, че правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила на кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, 4 поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез ЧСИ Х. В. Георгиев. Видно от представения по делото КП на ЧСИ, предприети са действия по връчване на поканата – уведомление на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя Х.В. в гр.Варна, жк.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, като ПДИ е връчено на 05.06.2010 год. на лице от домашните Я. Т.
К., която е приела призовката със задължението да я предаде на адресата. При гореизложеното, съдът приема връчването на уведомлението за редовно, като доводите на особения представител в тази насока не се споделят от съда. Съгласно чл.45 ГПК, съобщението се връчва изрично на адресата, а когато съобщението не може да бъде връчено на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме /чл.46, ал.1 ГПК/. При връчване на друго лице, нормата на чл.46, ал.2 ГПК предвижда то да е всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, каквато хипотеза е налице удостоверена в конкретния случай. Ирелевантно е обстоятелството дали получилото съобщението лице има правното качеството на „снаха“ на длъжника, доколкото не се твърди същата да не е живуща на адреса и/или че не е положила подписа си върху призовката. Както се посочи погоре, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под "друго лице, което живее на адреса", следва да се разбира лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище /аргумент чл.38 във връзка с чл.46, ал.2 ГПК/. Видно е, че призовката е изпратена и получена на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя Х.В. в гр.Варна, жк.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, като удостовереното от ЧСИ качество е съобразно изявлението на получилото призовката лице.