Решение № 270 от 27.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Надежда И. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка А. Костадинова

Красимира Д. Ванчева

Цветелина Ю. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20205001000528 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №126 от 03.04.2020 г.,постановено по т.д.№41/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответника "Д.З.” АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца Н.В.Б. с ЕГН ******** сумата от 125 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над сумата от 125 000 лв. до предявения размер от 190 000лв. искът за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен „като погасен чрез плащане“.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 6 953,16 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от Н.В.Б. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от 1 него травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата.Наред с това ответникът е осъден да заплати на „К. и С. - адвокатско дружество“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. от АК С.З., сумата от 6562,87 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС,а по сметка на Окръжен съд-С.З. е осъден да заплати сумата от 5278,13 лв., представляваща държавна такса и сумата 563 лв.-възнаграждение за вещи лица.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковете "Д.З.” АД-гр.С. с ЕИК *********,с която същото е обжалвано в осъдителната спрямо ответника част,като се поддържат оплаквания,че в тази част решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Изложен е довода,че първоинстанционният съд неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото,в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на исковете в уважените размери.Жалбоподателят счита,че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендираните от ищеца и уважените от съда размери,като в този ред излага подробни аргументи в жалбата си.Намира определеният от съда по реда на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на действително претърпените такива,както и на утвърдената съдебна практика относно размерите на присъжданите обезщетения в тази насока.Неправилно според него съдът е отчел при определяне на обезщетението и периода,през който ищецът не е бил с изградена в цялост черепна кост.Твърди,че приема обстоятелството,че причинените на ищеца травми са били болезнени и лечението им е продължило сревнително дълго,но не е съгласен с извода на съда за техния изключително тежък характер.Излага още и доводи,че част от твърдените от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани.Излага и аргумента,че определеният от съда размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законните лихви върху него,формира крайна сума,която излиза извън обезщетителния характер на плащането и води до неоснователно обогатяване.

В жалбата се съдържа и оплакването,че съдът не е разгледал в нужната пълнота възражението на ответника за принос на ищеца към настъпване на процесното ПТП и негативните последици от същото,и като резултат неправилно е приел възражението за неоснователно.В тази връзка жалбоподателят заявява,че макар управлението с несъобразена скорост от страна на ищеца да не е допринесло за настъпване на процесното ПТП,то същото безспорно е допринесло за последиците от произшествието,където силата на удара е решаващ.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд в разрез с процесуалния закон,твърде едностранно и избирателно е ценил обстоятелствата,при които е настъпило процесното ПТП и неправилно не е зачел несъобразената скорост,с която е управлявал ищеца,като принос от негова страна за негативните последици от ПТП.Поддържа в тази връзка твърдението,че при управление от страна на ищеца със законосъобразена 2 скорост,ударът би бил по-лек и съответно травмите които е претърпял ищеца са щели да бъдат по-леки за него.Предвид така изложените аргументи,жалбоподателят счита,че с вече изплатеното от него на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е обезщетил същия за всички претърпени от него такива вреди и е изпълнил задълженията си на застраховател в цялост.

Относно иска за имуществени вреди,ответникът-застраховател заявява в жалбата си,че продължава да счита този иск за неоснователен и недоказан в заявения му размер.Поддържа,че по делото не са ангажирани разходооправдателни документи за сторени разходи в претендирания размер,а част от приложените такива са според него с неизвестен платец и/или неясна връзка с процесното събитие.Счита,че в тази част първоинстанционното решение е крайно лаконично,като съдът само формално и общо е коментирал претендираните разходи,без да коментира всеки един от тях.

Въз основа на поддържаните в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател заявява,че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение и моли същото да бъде отменено като такова,а на негово място въззивният съд да постанови друго решение,с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.Моли да му се присъдят направените съдебни разноски с включено юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок по чл.263 от ГПК въззиваемият Н.В.Б. е подал писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. П.К..Счита жалбата за неоснователна по изложени в отговора съображения.Намира,че в настоящия случай първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,като правилно е приложил материалния закон-института на чл.52 от ЗЗД.Излага контрааргументи срещу доводите на жалбоподателя,съдържащи се в процесната въззивна жалба и отнасящи се до твърденията за прекомерно завишен размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди,както и за съпричиняване на вредоносния резултат от него.Поддържа,че с поведението си по време на процесното ПТП не е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване на същото произшествие или за възникване на последиците от него.Намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за недоказаност и неоснователност на иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди,като развива конкретни аргументи в тази насока.Моли въз основа на изложените в отговора съображения въззивният съд да постанови решение,с което да отхвърли като неоснователно въззивната жалба на дужеството-застраховател и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Моли да бъде присъдено на „К. и С.-Адвокастко дружество“ възнаграждение по чл.38 от ЗА за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

Не са представени от страните писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения 3 отговор на същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението в обжалваната му част се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№41/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З. са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ от Н.В.Б. против „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* за заплащане на следните суми:1/сумата от 190 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от ищеца от нанесените му травми вследствие настъпило на 22.07.2018г. в община К. ПТП,формирана от сбора на следните суми:90 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лява челна област с подлежащо депресионно счупване на лява челна кост на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, състояние след оперативно отваряне на черепа с отстраняване на костни фрагменти и шев на твърдата мозъчна обвивка.Отслабване на зрението.Психотравма.;60000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от полученото отворено счупване на лява бедрена кост; 40 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от 4 претърпените болки и страдания от полученото отворено счупване на капачето на лява колянна става;2/сумата от 6 953,16 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди извършени разходи по лечението и възстановяването на ищеца вследствие на нанесените му при ПТП травми. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 23.01.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.З." АД по заведената на 22.10.2018 г, застрахователна претенция по чл, 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумите.

Исковете са основани на твърдения за настъпило на датата 22.07.2018 г. пътно транспортно произшествие в района на община К. на път

**********,описано в исковата молба и причинено виновно от лицето А.А.А. като водач на лек автомобил марка „О.“,модел „А.“ с ДНК *********,който при управление на същия автомобил навлязъл в пътната лента,предназначена за насрещно движещите се автомобили,вследствие на което е настъпил челен кос удар между този автомобил и управлявания от ищеца лек автомобил марка „Т.“,модел „Я.“ с ДКН *********.Твърди се,че вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил множество телесни увреждания,също подробно описани в исковата молба,а също така се твърди,че за управлявания от А.А. лек автомобил към момента на настъпване на произшествието е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д.З.” АД, обективирана в застрахователна полица ************ със срок на валидност от 15:00 ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г. Друго съдържащо се в ИМ твърдение е,че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е била образувана преписка № 284 ЗМ 914/2018г. по описа на СКАТ “Пътна Полиция“ С.З.,както и твърдение за наличие на пряка причинна връзка между получените от ищеца телесни увреждания и настъпилото ПТП. След настъпване на пътно транспортното произшествие, пострадалият Н.Б. претърпял и продължава да търпи множество болки и страдания,както се твърди от него,а наред с това се твърди,че ПТП дало силно отражение и върху психичното здраве на ищеца,като той страдал от посттравматично стресово разстройство.Твърди се още и това,че във връзка с лечението си ищецът извършил и продължава да извършва редица разходи за интервенции, медикаменти, медицински услуги,както и това,че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №89В000458/22.10.2018г. ищецът е предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.З.“ АД, което определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3084.36лв.. Ищецът счита, че предложените суми са занижени в сравнение с действителните имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него, поради което той не приел предложените му от ответника суми и вместо това предявил процесните осъдителни искове.