Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 12.11.2025, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 375/2025
Вид
Решение № 142
Подписан
12.11.2025
В сила
12.03.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Разград, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200375 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от Ч. С. М. от с.Ясеновец, обл. Разград срещу Наказателно постановление №24-1075-001150 от 06.12.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор Пътна пориция, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяната му.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №24-1075-001150 от 06.12.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор Пътна пориция на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №GА3260204/29.10.2024г. съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя. В акта и НП се сочи, че на 29.10.2024г. около 16.45 часа в гр. Разград на 1 ул.Добруджа до бистро «Ловна среща» в посока ПП I-2 жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег. №*********, собственост на К. А. С. от гр. Шумен, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП понеже жалбоподателят не използвал обезопасителния колан на автомобила.

Като свидетел е разпитан Т. Т. – актосъставителя, който сочи, че не си спомня случая. В акта жалбоподателят е посочил, че няма възражения. Всъщност изложените в акта и НП факти не се оспорват по същество. Съдът в крайна сметка приема, че обстоятелствата по акта и НП са доказани, като за тези си фактически изводи съдът се основава и на доказателствената сила на съставения акт – чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление е законосъобразно. При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Доколкото са представени два преписа от обжалваното НП – първият който е бил представен по Администратинвно дело №70/2025г. / с оглед обжалване на ЗПАМ/ и вторият – НП връчено на жалбоподателя на 10.06.2025г., с оглед което връчване същият упражнява правото си на обжалване пред настоящия съд, то от обжалващата страна се изтъква наличие на противоречие в двата акта. Всъщност налице е един санкционен акт, но в единия екземпляр е посочено, че на жалбоподателя остават 15 контролни точки, а във втория екземпляр се сочи че остават 7 контролни точки. Тази част на НП отнасяща се до изчислението на оставащите контролни точки, не е императивна част от санкционния акт и не подлежи на контрол на съда. Различие няма относно броя на отнетите контролни точки, а само относно оставащите такива. С оглед на това не може да се говори за наличие на някакво съществено процесуално нарушение, което да засяга правата на жалбоподателя да разбере какво му се вменява. Както се каза изчисленията на оставащите контролни точки не конкретна част от санкциония акт и не се контролират от съда в това производство. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят Ч. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменененото му нарушение. Жалбоподателят е управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан. Така жалбоподателят е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Доколкото не може да се докаже, че това нарушение е извършено умишлено, то съдът приема, че това нарушение е извършено от жалбоподателя непредпазливо. При това правилно на жалбоподателя е наложена санкция на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, като санкцията е в абсолютния законов размер. Допуснатото нарушение не е маловажно с оглед конкретната опасност която разкрива. С оглед изложеното съдът намира, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1075-001150 от 06.12.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор Пътна пориция, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3