Решение № 2009 от 17.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2009 гр. Плевен, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Т. при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Христо Ст. Т. Гражданско дело № 20254430104744 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 4 и чл.

344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от М. Г. К. от гр. *** против „М.О“ АД гр. П. В молбата се твърди, че с трудов договор № 23/ 23. 04. 2025 год. год. ищецът е бил назначен от ответника на длъжност „шлосер- монтьор“, с работно място ******* спомагателни звена. Твърди се, че правното основание на договора е бил чл. 70 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, със шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Твърди се, че със заповед № 8/ 23. 06. 2025 год. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено в срока за изпитване.

Твърди се, че преди да бъда назначен по прекратеното правоотношение ищецът е работел на същото място и на същата длъжност, но в друга фирма на същите собственици- „М.и Т” ООД. Твърди се, че там ищецът бил назначен на длъжността „шлосер- монтьор“ в Спомагателно звено Я с трудов договор № 8/ 05. 07. 2022 год. на основание чл. 70 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, със шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Твърди се, че със заповед № 20/ 24. 04. 2025 год. трудовото правоотношение на ищеца с „М.и Т”ООД било прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ по взаимно съгласие след подадена от ищеца молба. Ищецът твърди, че не е имал желание 1 да напусне доброволно, но работодателят му казал, че трябва да го преназначи в другата си фирма, поради което го накарал да подаде молба по взаимно съгласие. Ищецът счита, че клаузата за срок за изпитване в договора с ответника е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея не се цели проверка на годността на ищеца да изпълнява работата, а се цели прекратяването на договора да стане по облекчения за работодателя ред по чл.

71 ал. 1 от КТ. Твърди се, че ограничението по чл. 70 ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, които има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители/управители, сключили стария и новия трудов договор, тьй като годността на работника/служителя да изпълнява работата вече е проверена. Ищецът твърди, че и в двата случая- при сключване на трудовия договор с „М.О”АД и при сключване на трудовия договор с „М.и Т” ООД- е заемал една и съща длъжност, на едно и също работно място, договорът му е подписан от един и същ представляващ, длъжностните характеристики са абсолютно еднакви, двете фирми имат един и същ собственик на капитала и едно и също седалище. Твърди се, че фактът, че ищецът е сключил новия договор преди прекратяване на стария безсрочен договор по взаимно съгласие означава, че същият е възприемал двете фирми като един и същ работодател, на когото има доверие, като работещ на това място близо 3 години. В заключение ищецът моли съда да обяви недействителността на клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя „М.О” АД в трудовия договор от 23. 04. 2025 год. поради заобикаляне на закона. Моли съда да признае за незаконно уволнението му и отмени заповед № 8/ 23. 06. 2025 год., да го възстанови на заеманата преди уволнението работа и му присъди обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 10 936, 86 лв. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 12. 09. 2025 год. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ, като е прието, че същият е предявен за сумата от общо 5 000 лв., от които 2 400 лв. представляващи обезщетение за оставане на ищеца без работа в периода от 23.

2

06. 2025 год. до 11. 08. 2025 год., и 2 600 лв. представляващи разликата в трудовото възнаграждение на ищеца преди и след уволнението, касаеща периода от 12. 08. 2025 год. до 23. 12. 2025 год.

С определение от 25. 11. 2025 год. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ като размерът на същия е увеличен от 2 400 лв. на 2 992, 55 лв. Със същото определение е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.

344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ като размерът на същия е намален от 2 600 лв. на 2 206, 04 лв.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че по силата на трудов договор № 8/ 05. 07. 2022 год., сключен с „М.и Т“ ООД гр. П, ищецът е изпълнявал длъжността „шлосер- монтьор“, с място на работа „Спомагателно звено Я“. Видно от т. 1 и т. 4 от договора е, че страните са уговорили изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя.

Безспорно по делото е, че със заповед № 20/ 24. 04. 2025 год. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ трудовото правоотношение на ищеца с „М.и Т“ ООД е било прекратено, считано от 24. 04. 2025 год.

Безспорно по делото е, че на 23. 04. 2025 год. ищецът е подписал нов трудов договор № 23/ 23. 04. 2025 год. с „М.О“ АД гр. П, по силата на който е приел да изпълнява длъжността „шлосер- монтьор“, с място на работа „******* спомагателни звена“. Видно от т. 1 и т. 4 от договора е, че страните са уговорили изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя.

Безспорно по делото е, че със заповед № 8/ 23. 06. 2025 год. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 23. 06. 2025 год.

Основните спорни въпроси по делото са действителна ли е клаузата, въвеждаща изпитателен срок в полза на работодателя в процесния трудов договор от 23. 04. 2025 год., и законно ли е уволнението на ищеца, извършено със заповедта от 23. 06. 2025 год.

3

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на тези въпроси:

По иска с правно основание чл. 74 ал. 4 от КТ.

Съдебната практика по приложението на разпоредбите на чл. 70 и 71 от КТ, регламентиращи института на трудовия договор със срок за изпитване, е многобройна и последователна и нейните правни положения могат да се обобщят по следния начин: трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа, като в закона е установена еднократност и изключителност на този договор- само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие- работодател. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74 ал. 1 и 4 о т КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 о т КТ- трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71 ал. 1 от КТ по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Ограничението на чл. 70 ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена /така: решение № 118 от 04. 06. 2015 год. по гр. дело 4

№ 6968/ 2014 год., трето гражданско отделение, решение № 26 от 28. 02. 2018 год. по гр. дело № 2545/ 2017 год., трето гражданско отделение, и други/.

Конкретният случай попада в горната хипотеза. От данните по делото се установява, че ответникът „М.О“ АД и предходният работодател на ищеца „М.и Т“ ООД са дружества с едно и също седалище и адрес на управление в гр. П и с едни и същи собственици на капитала и управители. Видно е, че и в двете дружества ищецът е изпълнявал една и съща длъжност- „шлосермонтьор“, с идентични по съдържание трудови функции /което се потвърждава от приложените длъжностни характеристики/ и едно и също място на работа- база в с. Я. От показанията на разпитания свидетел В.В се установява, че работата на ищеца и по двата договора с формално различни работодатели е била една и съща, поддържани са едни и същи машини и съоръжения, изпълнявани са разпореждания на служители на „М.О“ АД, доколкото „М.и Т“ ООД не е имало ръководен персонал в базата. В показанията на свидетеля се съдържат и сведения относно процедурата по прехвърлянето на работниците и служителите от едното дружество в другото, като в един и същи ден са били раздадени два комплекта документи- единият с молба за напускане на „М.и Т“ ООД по взаимно съгласие, а другият с молба за назначаване в „М.О“ АД.

При така изложените обстоятелства съдът приема, че въвеждането на клауза за изпитване в процесния трудов договор № 23/ 23. 04. 2025 год. влиза в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 70 ал. 5 от КТ. Това е така, доколкото годността на ищеца да изпълнява трудовите му задължения като шлосер- монтьор“ на едно и също работно място вече е била проверена и то в продължение на период от близо три години по предходното трудово правоотношение, поради което преследваната с клаузата за изпитване цел не е била да се преценят качествата на ищеца, а да се заобиколи закона и да се даде възможност на работодателя да прекрати трудовия договор по облекчен ред и по причини, които не са свързани с изпълнението на работата. При това положение предявеният иск по чл. 74 ал. 4 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви недействителността на клаузата със срок за изпитване в сключения между страните трудов договор от 23. 04. 2025 год. поради заобикаляне на закона.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

5

По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от работодателя на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Доколкото с оглед изложеното вече по-горе клаузата за изпитване в сключения трудов договор от е недействителна, то процесната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ .

Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шлосер- монтьор” се явява основателна и следва да бъде уважена.

По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал.

1 и 2 от КТ.

Основателността на тези, също акцесорни, осъдителни искове се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, респ. да е работил на по- нископлатена работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповед № 8/ 23. 06.