Решение № 218 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пазарджик, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Д.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500290 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба подадена от Г. С. И., с ЕГН: **********, от гр.

П., ул. „Д.“ № 2, ет. 5, ап. 20 ,против Л. С. Х. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д.“ № 2, ет.

6, ап. 24 .

С Решение № 237/ 26.02.2024г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 286/2021г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло. Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство , подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалването решение,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна .

В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на 1 страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ответници районния съд ). в производството пред

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

П о допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и неговата процесуална недопустимост. Възраженията са във връзка с правилността на съдебното решение.

І. По възражението за неправилност на съдебното решение в частта относно иска по чл. 109 от ЗС.

Възражението е неоснователно.

Районен съд Пазарджик е сезиран с вещен ,осъдителен , собственически иск. Правното основание на иска е по чл. 109 от ЗС.

При този вид петиторна защита в тежест на ищеца е да докаже фактическият състав на правната норма . Основните разяснения по отношение фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02. 1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11.

2017г. на ОСГК на ВКС. И двете ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл.

280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР № 1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .

Фактическият състав на правната норма е следния: а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на ограничено вещно право върху вещта ; б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имоти или чуждо на собствеността лице ) извършва неоснователни действия , които пречат на собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно , в пълен обем ( съобразно правата си в имота ) и съобразно предназначението на вещта;

По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се има предвид следното : нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие или с поддържане на създадено състояние в резултат на действията . Правнорелевантни са и трите форми на човешко въздействие.; действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ; въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ; при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск владението нито се накърнява ,нито се отнема ;

2 неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение. противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението ; в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( чл. 50 от ЗС); г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност; д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се отхвърли , като неоснователен. е/Ако действията на ответника са неоснователни,но това не създава пречки на собственика да ползва вещта според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли, като неоснователен; ж/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем;

3/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за пълноценното ползване на вещта;

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и от заключенията на приетите по делото СТЕ се установява ,че с противоправното си бездействие , изразяващо се в неподдържане , в необходимата техническа изправност , на отводнителната система в санитарното помещение на апартамента си , ответника пречи на ищеца да упражнява спокойно, в пълен обем и според предназначението правото на собственост върху санитарния възел,входното антре и коридора на апартамента му .

От заключенията на приетите по делото четири СТЕ е установено по безспорен начин ,че течовете в апартамента на ищеца са причинени от неправилно изработена отводнителна система в банята на апартамента на ответника, след извършен ремонт през 2019г., като банята се намира над помещенията на ответника , в които са установени течове . Обобщавайки заключенията на СТЕ се установява,че нарушенията в отводнителната система се изразяват в следното:

Компрометирани фуги по подовата настилка и неуплътнени отвори около съществуващите и изрязаните вертикални щрангове в санитарния възел в апартамента на ответника. Към допълнителното си заключение вещото лице инж. П. И. е приложило и цветни снимки , като дава заключение след извършени огледи на две дати, съгласувани с ответника , че вероятните причини за нанесени щети в апартамента на ищеца са следните: разместена връзка на канализационното отклонение на вертикалния канализационен щранг, който обслужва кухнята и санитарния възел на апартамента на ответника ; запушвания в подовия сифон в санитарния възел на ответника, задържането на вода за по-дълго време и излизането й през входната врата, през компрометирани фуги в зоната под стените; недовършена връзка между под-стена – профил на каса за входна врата на санитария възел ;неуплътнени отвори на нарязани тръби на отоплителната инсталация и деформирани фуги.

От заключението на вещото лице Боянова се установява, че под тоалетната чиния плочата е 3 напита с влага. Течът между двата апартамента е локален и е от банята на апартамента на ответника. Вещото лице препоръчва да се направи ревизия на отводнителната система от санитарните прибори до включването им във вертикалния канализационен щранг, което е задължение на всеки собственик по чл. 195 във връзка с чл. 169 ал.1-3 от ЗУТ. При констатираните течове се нарушава носимостта на подовата плоча между двата процесни апартамента , а тя е елемент от носещата конструкция на цялата жилищна сграда. Освен това, наличието на влага и мухъл в жилището на ищеца води до появата на неприятни миризми, домът губи своя естетически вид и жизнената среда в него става неконфортна и нездравословна. Има опасност също така и ел. инсталацията в банята на ответника да се овлажни. Вещото е извършило обследването и с термокамера, като е приложило към заключението снимков материал и термографски доклад.

В заключенията на СТЕ са посочени ремонтните дейности , които следва да се извършат в банята на ответника ,за да се преустанови теча в апартамента на ищеца.

В заключенията на СТЕ е посочено ,че теча не може да бъде от апартаменти на горните етажи ,тъй като при това положение в апартамента на ответника , който се намира на 6-тия етаж трябва да има аналогични течове,като тези в апартамента на ищеца , който е на 5-тия етаж. В апартамента на ответника няма течове в помещенията , в които има течове в апартамента на ищеца.

Съдът счита ,че от заключението на СТЕ и обясненията ,дадени от вещите лице в съдебно заседание е установено по безспорен начин,че причината за теча в коридора и всекидневната на апартамента на ищцата са описаните неизправности в банята на ответника. Течове има в помещенията ,които имат обща преградна стена със стената на санитарния възел в апартамента на ответника.

По делото са събрани и гласни доказателства . От обясненията на всички разпитани по делото свидетели ( Пламенка И.а, Ралица Х.а , Г. С. – всеки един от тях с проведен повторен разпит и св. Валери Г.ев) безспорно се установява , че през годините , считано от 2019 г. в апартамента на ищеца в банята се появили мокри петна и мухъл, които съществуват и към настоящия момент.

При положение,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение в частта относно иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се потвърди.

По делото е безспорно установено, че наводнените тавани и стени в санитарния възел, входното антре и коридора към останалите помещения в апартамента на ищеца се дължат на компроментирани фуги по подовата настилка, неуплътнени отвори около съществуващите и изрязаните (несъществуващите вече) вертикални щрангове в санитарния възел в апартамента на ответника. Освен това са констатирани в банята на ответника редица нарушения на нормативни изисквания на Наредба № 4/ 17.06.2005 г. за проектиране , изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. При извършения ремонт тоалетната чиния в банята на ответника е изместена и е включена с много чупки и без ревизия към вертикалния щранг. Заключенията на вещите лица са категорични и не се опровергават от другите събрани по делото доказателства.

Недоказани са възраженията на ответника , за това че течът и влагата в апартамента на ищеца не е с произход от неговия апартамент, а се дължи на неизправност на тръбите идващи от покрива за отводняването му и отвеждането на дъждовните води.

Експертите са категорични, че такъв един теч, ако го има ще се наблюдава и в други апартаменти 4 и дори в апартамента на ответника. Това обаче не е установено по делото. Напротив, по стените и тавана в банята и в другите помещения на ответника няма влага и теч , а такъв се установява само в апартамента на ищеца. Изследванията с термокамера , също констатират теч от апартамента на ответника. Свидетелката И.а установява , че течът се появява периодично , а вещото лице Генов е провел изследване с пускане на течаща вода в апартамента на ответника , включително и оливане на стените и констатира след кратко време наличието на влажно петно в апартамента на ответника. . Вещите лица Иванова и Боянова установяват , че компрометираната настилка , фуги и неправилното свързване на отходните води довеждат до задържане и застой на оттока на водата в това помещение, което периодично довежда и до проблеми в долния апартамент на ищеца. Този проблем не е отстранен във времето, дори напротив, дългогодишното му продължаване вече се отразява на панелната плоча,чиято арматура се компрометира и руши и това застрашава носещите конструкции на жилищния блок. Безспорно едно такова поведение от страна на ответника като собственик на жилищен обект в етажната собственост следва да се определи като „противоправно“, тъй като продължителността на неоснователното въздействие се отразява върху правата и на другите собственици в сградата. За основателността на настоящия иск обаче е достатъчно да се докаже , че ответникът чрез противоправното си бездействие неоснователно въздейства върху жилището на ищеца.