Решение № 74 от 09.03.2021, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 09.03.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД

№ 34 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат С.К., срещу Решение № 260159/08.12.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1889/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В -0047263/02.09.2020г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище:***, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 222а от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като в случай между него и лицето не е сключван договор за продажба, а договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма качеството на „продавач“ по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това, касаторът сочи, че техническата неизправност на апарата е установена от оторизиран сервиз, който е констатирал връзка между причиняването ѝ и поведението на потребителя, поради което за дружеството не се породило задължението, визирано в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Поради това се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност санкцията да бъде редуцирана до законовия ѝ минимум. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна, КЗП, гр. Варна, не изразява становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател извършва търговска дейност в обект- магазин „Теленор“ за продажба на телекомуникационни стоки и услуги, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6.

На 07.07.2020г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП - гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 01 – 248/ 29.06.2020г.

В хода на проверката, в търговския обект било установено, че по повод закупен чрез лизинг мобилен телефон „APPLE“; модел „Iphone XS“ на 11.09.2019г., който проявил дефект – изключва се безпричинно, била предявена рекламация от потребителя, първоначално на 13.03.2020г. с протокол № *********, в който, като особени белези на телефона е посочено – драскотини по дисплей заден капак, а като повреди е отразено – „дисплеят става зелен“.

С протокол № ********* от 17.03.2020г. телефонът бил върнат, за изключване лично от клиента на въведената от него функция „Find My Iphone“.

След изключване на функцията, отново била предявена рекламацията. Със сервизен протокол с № ********* от 20.03.2020г. било отказано гаранционно обслужване на апарата – поради следи от силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката.

При приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата било отразено „дисплея става зелен“. Като особени белези на телефона е посочено – драскотини по дисплей заден капак, а като външни белези - драскотини, ожулен.

При приемането не била направена констатация за наличие на следи от силна корозия по платката, като също не е отбелязано състоянието на сензора за проникване на влага и вода.

За изясняване на обстоятелствата било изискано становище от търговеца, относно изложеното в жалбата, както и да се представят доказателства, че преди приемането на рекламация в обекта, същият е бил със силна корозия по платката и доказателства, че производителят е упълномощил „Теленор“ да извършва ремонт на Iphone.

В становището /стр. 25/ търговецът посочил, че устройството е постъпило за ремонт на 13.03.2020г. с проблем – с ON/OF, като, е установено, че не е изключена функция „Намери моето устройство“, за която се изисква Apple ID и парола и може да бъде изключена само от клиента, който я е въвел. На 17.03.2020г., от сервиза телефонът бил върнат за изключване на функцията, след което била предявена отново рекламация със същия описан проблем. При отварянето на устройството, техническо лице установило наличие на силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката, която била видна от снимката. От страна на търговеца били представени становище и снимков материал.

Проверяващите установили, че търговецът не е привел потребителската стока в съответствие на договора за покупко–продажба, като чрез протокол с № ********* от 20.03.2020г. било отказано на потребителя гаранционно обслужване на апарата – поради следи от силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката , което е преценено като нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

На 27.07.2020г., на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0047263, като актосъставителят описал своите констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, приемайки, че е осъществено нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП на 20.03.2020г. Актосъставителят отразил в АУАН, че това нарушение е поредно, с над три влезли в сила НП. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 27.07.2020г. на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице, подписан без възражения.

Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В тази връзка, закономерно органите на КЗП са установили датата на извършване на нарушението, посочена в НП.

На следващо място, следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и лицето да са регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът „договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.