Решение № 642 от 31.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №

20231100103360 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България), с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника Г. С. М. да заплати на ищеца следните суми: 1./ 44 261. 32 лв. – главница по договор за кредит № PLUS16731205 от 28.01.2019 г.; 2./ 11 451.18 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2028 г.; 3./ 7 583.79 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 17.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на получаване на исковата молба от ответника до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г. с ответника са сключили договор за потребителски кредит № PLUS-16731205. Страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 50 000.00 лв. за срок от 108 месеца, обхващащ периода от 20.02.2019 г. до 20.01.2028 г., съгласно погасителен план, изготвен съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Впоследствие, на 11.06.2020 г. между страните е сключено споразумение за отсрочване за срок от 6 месеца на заплащането на погасителните вноски по т. 1 от споразумението поради временни обективни затруднения на кредитополучателя. Годишният процент на разходите но договора за кредит останал непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план. Вследствие на споразумението общата дължима сума от Г. С. М. по договора за кредит, а именно 75 846.24 лв., се променила на 77 384.48 лв. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 6.93 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 7.92 % при „такса ангажимент“, платима при усвояване на кредита, в размер на 1 400.00 лева, срещу която кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ЗПК. Ищецът поддържа, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 20.06.2021 г., като към тази дата били погасени 22 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на 1 втората пропусната месечна вноска. Ищцовото дружество релевира, че вземането му по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер на 20.07.2021 г., за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Моли съда уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът Г. С. М. не е подал отговор в законоустановения едномесечен срок по чл.

131 ГПК.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

От фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16731205 от 28.01.2019 г., сключен между “БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България (понастоящем “Юробанк България“ АД, с оглед на настъпилото в хода на производството правоприемство), от една страна като кредитодател и Г. С. М., от друга страна, като кредитополучател. Установява се, че по силата на процесния договор страните са постигнали съгласие кредитодателят да отпусне на кредитополучателя парична сума в размер на 50 000 лв., със срок на издължаване на кредита 108 месеца за периода от 20.02.2019 г. до 20.01.2028 г. Плащането на месечните вноски е предвидено да бъде извършвано съгласно погасителен план, част от договора за кредит, включващ информация за размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски, като падежната дата за плащане на месечните вноски е 20-то число на месеца. Съгласно чл. 2 от договора кредитополучателят е заплатил такса ангажимент в размер на 1400 лв. срещу заплащането на която кредитодателят е поел задължение за сключване на договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, която сума е удържана от общия размер на предоставената сума по кредита. Договорът за кредит е сключен при годишен лихвен процент в размер на 6.93% и ГПР в размер на 7.92%. Неразделна част от договора за кредит е приложеният към него погасителен план.

Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, заедно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Посочено е, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Б., в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС № 100/29.05.2012 г.

От представеното по делото преводно нареждане от 29.01.2019 г. се установява, че кредитодателят е превел на кредитополучателя сума в размер на 48 600 лева, с което кредитът е бил усвоен.

Съгласно споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договор за потребителски кредит PLUS – 16731205, сключено на 11.06.2020 г., страните по договора са се съгласили плащането на 6 месечни погасителни вноски ( вноски с № 17, 18, 19, 20, 21, 22) да бъде отложено за срок от 6 месеца. В споразумението е предвидено, че годишният процент на разходите остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план. В чл. 6 от споразумението е посочено, че вследствие на предвиденото отсрочване общата дължима сума от кредитополучателя

75846.24 лв. се променя на 77384. 48 лв. Към процесното споразумение е изготвен и приложен погасителен план.

Представена е покана от 24.09.2021 г. от Б. П. П. Ф.

(понастоящем “Юробанк България“ АД), адресирана до ответника Г. М., от съдържанието на 2 която се установява, че съдържа изявление за обявяване на договора за кредит от 20.06.2021 г. за предсрочно изискуем поради преустановяване от страна на кредитополучателя на плащанията на вноски по него, като е посочено, че към процесния момент задължението на кредитополучателя е възлизало в размер на 44261. 12 лв. – главница по договора за кредит, 11451.18 лв. – договорна лихва, 814.70 лв. – обезщетение за забава или общо дължимата сума в размер на 56527 лв. По делото не се установява процесната покана да е била връчена на ответника Г. М..

От правна страна:

По претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.

240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 44 261, 32 лв., представляваща главница по договора за кредит.

Характерът на договора по така възникналото кредитно правоотношение между страните, като потребителски по пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, налага да бъде преценено наличието на неравноправни клаузи в договора в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ГПК, за което съдът следи служебно. В тази връзка настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, макар ищецът да е направил изрично искане за това, поради което и делото следва да бъде разгледано по общия ред.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за от-ветника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по до-говора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В конкретния случай по делото се установи, че между ищеца Б. П. П.

Файненс“ (с правоприемник “Юробанк България“ АД) и ответника Г. М. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 28.01.2019 г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 50000 лв. при годишен лихвен процент в размер на 6.93 %, който кредите следвало да се погаси на 108 месечни вноски, дължими на 20-ти число на съответния месец, считано от неговото усвояване.

Съгласно чл. 143 ЗЗП (обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорени, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП.

Представеният по делото договор за потребителски кредит е изготвен в съответствие с изискванията на чл.11 ЗПК. Доколкото по договора за кредит не са били приложими различни лихвени проценти (с оглед на определения като фиксиран лихвен процент в размер 3 на 6.93%), то не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска, и в случая не е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (в този смисъл е и практиката, обективирана в Решение № 50007 от 29.03.2024 г. по т. д. № 1023/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено, което разпореждане не се отнася до банките. Лихвата по договора за кредита е цената, която заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Страните са сключили договора за кредит при наличие на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 6.93 %, който е включен в ГПР по кредита в размер на 7.92% в съответствие с правилото на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговорката за лихва, в конкретния случай в размер на 6.93% е израз на възмездния характер на договора за банков кредит и не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя, доколкото се касае до хипотеза на предоставяне на необезпечен кредит.

С оглед на което настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай не са налице неравноправни клаузи, обуславящи недействителност на процесния договор за кредит, както и приложението на чл. 23 ЗПК.

При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит ответни-кът е следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелст-вата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изис-куемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъ-пили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb90d739-82d7-4630-9134-386a4c2e063b