Решение № 83 от 17.02.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Видин, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Т. Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320100887 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от ищеца М. Ц.

Д. от гр. Видин против Е. Л. Д. и А. Л. Д., и двамата от гр. Видин.

Ищецът твърди, че през м. януари 2020 г. Л.А. Д. с ЕГН ********** му поискал заем от пет хиляди лева, като му споделил, че има здравословни проблеми. Обещал да ги върне най-късно до първи март същата година. Тъй като се познавали от много години и ищецът му имал доверие, решил да му даде исканата сума. Казал му да отиде на следващия ден в магазина за продажба на цветя, който ползвал на общинския пазар в гр. Видин помещение № 264 по номерацията на общинския пазар. На следващия ден Л.А. Д. отишъл в магазина за цветя, където в присъствието на двама свидетели ищецът му дал на заем сумата от пет хиляди лева с уговорката да му ги върне в срок до 01.03.2020 г. Предаването на парите и договарянето на срока за връщането им било извършено пред двамата свидетели.

Ищецът твърди, че е чакал около една година Л.А. Д. да му върне парите, след което неколкократно говорил с него с молба да му ги върне, но той не спазил договорката и не върнал парите. Впоследствие ищецът разбрал, че Л.А. Д. е починал на 25.11.2023 г. в гр. Видин. Ищецът посочва, че негови наследници по закон са дъщеря му Е. Л. Д. и синът му А. Л. Д., които отговарят за задълженията на починалия си баща, съгласно чл. 60, ал. 1 от 1

Закона за наследството.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1. Да осъди Е. Л. Д. - наследник на Л.А. Д. (заемател), да изпълни ½ от задължението на баща си Л.А. Д. към ищеца в качеството му на заемодател по сключения през месец януари 2020 г. договор за заем с Л.А. Д., а именно: да заплати на ищеца сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане;

2. Да осъди А. Л. Д. - наследник на Л.А. Д. (заемател), да изпълни ½ от задължението на баща си Л.А. Д. към ищеца в качеството му на заемодател по сключения през месец януари 2020 г. договор за заем с Л.А. Д., а именно: да заплати на ищеца сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

От ответницата Е. Л. Д. е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответницата твърди, че баща й Л.А. Д. не е сключвал с ищеца М. Ц. Д. твърдения от последния договор за заем, поради което за него, респ. за наследниците му по закон не възниква задължение за връщане на претендираната по делото сума.

Ответницата оспорва изцяло фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Твърди, че Л. Д. нито е искал пари на заем от ищеца, нито се е срещал с него през м. януари 2020 г., нито е получавал заем от 5000 лева, нито ищецът впоследствие е разговарял с него за връщане на пари.

Ответницата посочва, че наследодателят й Л. Д. не е имал необходимост от пари на заем. Същият е бил в тежко здравословно състояние от много години и се е лекувал в гр. Видин и в гр. София, но цялото му лечение е било заплащано от НЗОК. Поради това не е имал нужда от пари за лечение, както се твърди в исковата молба. Освен това, Л. Д. е имал собствени пари на влог, достатъчна по размер пенсия, както и подкрепа от своите деца – ответниците.

На следващо място, ответницата твърди, че Л. Д. е бил в много тежко здравословно състояние, което не му е позволявало самостоятелно да се 2 движи и да ходи в магазина на ищеца да получава заем. Той не е бил в състояние дори сам да се грижи за себе си поради тремор в дясната ръка и десния крак от Паркинсонова болест, както и поради кардиологични заболявания. За ежедневните си нужди - хранене, обличане и поддържане на хигиената е ползвал помощта на съпругата си и други лица от семейството.

Ответницата посочва, че между същите страни по иск от М. Д. е водено гр.д. № 2132/2022 г. по описа на РС - Видин, като с влязлото в сила решение той приживе е бил осъден да плати на ищеца М. Д. сума от 5000 лева, която бил взел на заем през септември 2019 г. със задължение да я върне през октомври същата година, което не бил сторил. Оспорва се като необосновано твърдението на ищеца, че е дал нови 5000 лева заем на наследодателя на ответницата през м. януари 2020 г., при положение че по предходното дело ищецът твърди, че е дал други 5000 лева заем, които са били невърнати през януари 2020 г.

Ответницата твърди, че договорът за заем не е бил сключван и поради обстоятелството, че ищецът не е имал собствени средства, които да даде на заем. Твърди, че приходите на ищеца са от фирмата му на едноличен търговец, която към 2020 г. и преди не е била регистрирана по ЗДДС, т.е. оборотът му за 12 месеца не е надхвърлял 50 000 лева. При това положение е било невъзможно през три месеца лице с приход под 50 000 лева и още по-малка печалба да отделя 5000 лева и да дава на заем.

Ответницата прави възражение за нищожност на договора поради липса на форма - липса на реквизит - дата на сключването му.

Иска се от съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и да постанови решение, с което да го отхвърли.

Претендират се направените по производството разноски.

От ответника А. Л. Д. е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск.

Ответникът твърди, че баща му никога не е взимал пари на заем от ищеца и никога не се е нуждаел от такива. Получавал е висока пенсия и е имал спестявания.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск.

Претендират се направените по производството разноски.

3

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници № РПД24-ДИ0953 от 15.03.2024 г., изд. от Столична община, Л.А. Д., починал на 25.11.2023 г., е оставил следните наследници по закон: Е. Л. Д. и А. Л. Д..

Ищецът М. Ц. Д. е предявил претенция за наличието на договор за заем, по силата на който е предоставил на Л.А. Д. – наследодател на ответниците, сумата в размер на 5000 лева, като заемателят не е изпълнил задължението си за връщане на сумата.

Съдът е допуснал и разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.

Свид. П.Ц.П., установява, че на 06.01.2020 г. (Йордановден) срещнал Л.

Д. в магазина за цветя на ищеца на пазара в гр. Видин. Д. поискал пари от ищеца. Последният извадил от джоба си бял хартиен плик и изброил 5000 лева, след което ги дал на Д.. Д. взел парите, преброил ги и казал, че ще ги върне до 1 март 2020 г. При предаването на сумата продавачката също присъствала. В магазина имало масичка и тезгях. Ищецът и продавачката стояли до масичката. Свидетелят се намирал на около половин метър от тях и чувал разговора. След 1 март свид. П. срещнал ищеца и той му споделил, че Д. още не му е върнал парите. След този случай свидетелят виждал Д..

Последният ходел сам, без придружител, без помощни средства и нямал тремор на ръката.

Свид. Н.С.А. работи като продавачка в магазина за цветя на ищеца на пазара в гр. Видин. Познава Л. Д. като известна личност в града. Установява, че той и ищеца са дългогодишни приятели. Свидетелката твърди, че е присъствала два пъти на случаи, при които ищецът е давал пари на заем на Д.

– през м. септември 2019 г. и през м. януари 2020 г. За втория случай се спомня, че е била на работа и е имала клиент – свид. П. П., който купувал цветя. В магазина влязъл Д.. Свидетелката се намирала на работното си място – на масата, на която е касата. Ищецът отишъл до нея, извадил бял хартиен плик за писмо от джоба на якето си и от него извадил банкноти. Изброил пет хиляди лева и ги сложил обратно в плика. Д. взел парите, благодарил и казал, 4 че ще ги върне до първи март същата година, след което си тръгнал. Д. е бил сам, без придружител, придвижвал се е без помощни средства. Свидетелката си спомня, че ищецът се е притеснявал за зареждането на стока за 8 март, тъй като Д. не му бил върнал парите.

Свид. К.С.И. познава Л. Д. от 30 години. Работила е заедно с дъщеря му в Български пощи. Установява, че през 2014 г. се е разболял и с жена му се преместили да живеят в с. Връв. След като напуснала работа през 2018 г. свидетелката ходила веднъж-два пъти седмично да помага на дъщеря му Е. за градината във Връв. Тогава виждала Д.. Той бил много болен, с болно сърце, Паркинсон, треперели му дясната ръка и десния крак. Жена му помагала да излезе на двора да седне. Трудно му било да се храни. Състоянието му се влошавало. Той не шофирал заради заболяването си и не ходил във Видин. В края на м. ноември 2019 г. заминал за операция на сърцето в София заедно с дъщеря си и съпругата си. През това време свидетелката наглеждала апартамента на Е. във Видин и събирала оборота от двата й магазина. Е. идвала един-два пъти от София до Видин. През другото време била с майка си и баща си в София, където имат апартамент. Д. ходил на контролни прегледи.

Получил усложнения след операцията и по тази причина стоял в София до края на м. февруари 2020 г. Той не бил добре със здравето и не се прибирал до Видин. В края на м. февруари свидетелката се уговорила с Е. да се видят пред магазина, за да й даде ключовете от апартамента. С колата пристигнали Е., майка й и баща й. След като взели ключовете продължили за с. Връв. На свидетелката не е известно Д. да е имал финансови затруднения.

Свид. Б.М.Д. познава Л. Д. от 1980 г. Последният живеел в гр. София, където имал три апартамента – един за него и по един за дъщеря му и сина му.

През 2014 г. се преместил в с. Връв. Д. не бил добре здравословно, дясната му страна треперила. Жена му го обличала и събличала. Не можел на стигне сам до площада на селото. Не шофирал. Свидетелят го возил до гр. Брегово да се подстригва и му пазарувал. През м. ноември 2019 г. Д. заминал за гр. София с дъщеря си Е. и жена си. В ИСУЛ му сложили „машинка на сърцето“. След операцията се влошил и останал в София за контролни прегледи през целия м. януари и началото на м. февруари 2020 г. Свидетелят ходил няколко пъти в София да го види, включително на Богоявление. Докато Д. бил в София, свид.

Д. наглеждал къщата в с. Връв.

5

По делото е представена епикриза от Отделение по кардиология на МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. Видин, от която се установява, че Л. Д. е провел лечение в периода 09.10.2019 г. – 13.10.2019 г. с диагноза Застойна сърдечна недостатъчност III ф.к. ИБС – Състояние след преживян долен миокарден инфаркт (2003 г.). СП – Състояние след Аортно клапно протезиране с механична протеза за весокостепена аортна стеноза и АКБх1-2007 г. Стабилна стенокардия II-III ф.к. Постоянно предсърдно мъждене. Артериална хипертония – III ст. Хипертонично сърце. Лицето е с придружаващи заболявания: НЗЗД. ДПНП. ХБН- II ст. Симптоматична анемия. Паркинсонова болест.

Представена е епикриза от Кардиология Слединтензивно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ гр. София, от която се установява, че Л. Д. е провел лечение в периода 02.12.2019 г. до 04.12.2019 г., при което е имплантиран постоянен пейсмейкър.

Между М. Ц. Д. и Л.А. Д. е водено гр. дело № 20221320102132 по описа за 2022 г. на Районен съд – Видин. С постановеното по спора решение № 427 от 25.05.2023 г. Л.А. Д. е осъден да заплати на М. Ц. Д. сумата от 5 000 лева, представляваща невърната сума по договор за заем от м. септември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2022 г. до окончателното издължаване. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 9 от 31.01.2024 г. по в.гр.д. № 20231300500401 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Видин.