Решение № 1323 от 15.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Плевен, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20264430101123 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от В. Д. Н., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. *** № *** , чрез пълномощник адв. С. С. Т., личен №****, с адрес на адвокатската кантора: гр. ****, тел. ***, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: гр. Плевен, ул. „**** против ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** Цена на иска за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № *** от 17.11.2023 - 2716 лева.

Държавна такса - 108,64 лв/55,55 евро. Цена на иска по чл. 55 от ЗЗД за връщане на надплатеното по Договор за паричен заем № *** от 17.11.2023 1216 лева, с правно основание основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между В. Д. Н., с ЕГН: ********** и ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** Договор за паричен заем № *** от 17.11.2023 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора. При условие на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата от Договор за паричен заем № *** от 17.11.2023 г, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на 1 обезпечение, като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави. Да осъди, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от ***да заплати на В. Д. Н., с ЕГН: **********, сумата 1216 лв /621,73 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 17.11.2023 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата и направените разноски по делото.

Предявените искове са с правно основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Безспорно е наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между страните.

В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на закона и добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че клаузите са договорени индивидуално и са равноправни.

Съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, по следните съображения: Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, видно от предмета на дейност в ТР при АВ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг. чл. 23 от ЗПК/. В настоящия случай не е спазена разпоредбата, касаеща ГПР, съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради невключването на предвидената в чл. 11, вр. чл. 5 от договора неустойка при изчисляването на ГПР и посочването в договора на ГПР, който не съответства на действителния такъв. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 17.11.2023 2 година като обща сума, която следва да бъде върната е посочена първоначално 1752,86 лв, при главница 1500 лева; фиксиран годишен лихвен процент - 44,50 %. Посочено е, че ГПР е 54,46 %, но не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и Преддоговорната информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Нещо повече, в чл. 11 от договора е уговорено заплащането на неустойка при непредставянето на обезпечение, която е в размер на 1001,14 лева, като по този начин общата сума дължима от кредитополучателя е 2754 лева. Така уговорената неустойка за кредитополучателя, в размер - 1001,14 лева, над 2/3 от този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като самия ответник признава това, както в отговора на исковата молба така и в депозираната молба-становище по ОСЗ. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни. Това става ясно и от погасителния план към договора, като кредитора изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разясненията, дадени с TP № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, над 2/3 от размера на главницата е в разрез с добрите нрави.

Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по- големите вреди.

Според договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо, клаузата за 3 неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което не е спазено. Дори и без специални знания на вещо лице - икономист е ясно, че посоченият в договора ГПР от 54,46 % не отговаря на действителния, предвид обстоятелството, че за краткия срок на договора - 6 месеца, кредитополучателят дължи връщане на почти два пъти главницата - 2754 лв, при чиста сума на кредита - 1500 лева, а съгласно приложената разпечатка от онлайн калкулатор, която не е оспорена от ответника, то ГПР с включена неустойка възлиза на 804,52 %, което изчисление дори да се приеме, че не е с точността на изчисленията на счетоводител или икономист, то видно ГПР с включената неустойка значително надвишава законоустановения максимум, заложен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти законната лихва. В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение - решение по дело С- 1377/2014 г„ Radlinger и Radlingerova, решение по., П*** и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело -714/2022 г, П***, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР е последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.