Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 576 от 26.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 152/2026
Вид
Определение № 576
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Донка Янкова Русинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500152 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 1363/13.01.2026г. по описа на РС- Бургас, подадена от “Софийска вода” АД, ЕИК:130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 152, ет.2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, представлявано от Маргарита Лазарова- пълномощник на изпълнителния директор Васил Борисов Тренев.

Обжалва се разпореждане № 310 от 12.01.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 7672 по описа за 2025г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Г. Ц. Х. от гр.София, ЕГН:********** от гр.София, ***.

Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно, поради което иска същото да бъде отменено.

Намира за неправилен извода на съда, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности. Сочи, че макар заявителят за е изложил конкретни съображения във връзка с указанията на съда, същите не са били обсъдени. Изтъква, че заявлението е подадено съобразно изискванията на чл.410, ал.4 и ал.4- по електронен път, чрез електронен формуляр, достъпен в ЕПЕП, тъй като заявителят е търговец.

Посочва се, че техническите изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и начините за извършването им, както и конкретните и специфични изисквания за формата и съдържанието на съответните изявления са уредени в Наредба №6 от 3.08.2017г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Съглосно чл.26, ал.2 от Наредба №6, електронните изявления към органите на съдебната власт се извършват чрез попълване и изпращане на специализирани електронни формуляри по чл.25, ал.1 от Наредба №5 от 2017г.

1 за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела, начина на съхраняване на друга информация, обработвана от съдебната администрация за съответното процесуално действие или удостоверително изявление. Акцентира се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно с приложенията към него съставляват единен електронен пакет с уникален идентификационен номер.

Сочи се още, че съгласно чл.28, ал.1 от Наредба №6, при подаване на електронни документи се извършват следните проверки:

1/ дали към електронния формуляр по чл.26, ал.2 са приложени документи във форматите по чл.30 и чл.31;

2/ дали подадения електронен формуляр по чл.26, ал.2 съдържа уникален идентификатор на автора;

3/ дали изявлението е направено от името на титуляра;

4/ за злонамерен софтуер;

5/за валидността на удостоверенията за квалифициран електронен подпис или квалифициран електронен печат.

Изтъква се, че според чл.28, ал.2 от Наредба №6 проверките по ал.1 се извършват автоматизирано и приключват с изпращането на отговор до заявителя за процесуалното действие или удостоверителното изявление, че електронния формуляр е успешно приет. При констатиран проблем при проверката се връща съобщение, че електронният формуляр не е приет, като се посочва кратко описание на възникналия проблем.

По тези съображения жалбоподателят счита, че проверката дали електронният формуляр съдържа всички необходими реквизити, включително уникален идентификатор на автора, дали изявлението е направено от името на титуляра, както и валидността на удостоверението за квалифициран електронен подпис, се извършва автоматизирано от системата. В случая бил налице отговор от системата, че електронният формуляр е успешно приет, тъй като бил генериран уникален идентификационен номер и заявлението било разпределено по реда на чл.411, ал.1 ГПК. Предвид спецификата на подаване на електронен формуляр чрез ЕПЕП, жалбоподателят счита, че заявлението и приложените към него документи са били надлежно подадени, съгласно цитираните по- горе нормативни разпоредби и не следва да бъдат допълнително подписвани.

След като не съобразил горното, районният съд неправилно приел, че е налице нередовност на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и че указанията му не са били изпълнени, в резултат на което неправилно и необосновано отхвърлил заявлението.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител /лице на трудов договор при дружеството- жалбоподател, с юридическо образование/ против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателят има правен интерес от обжалването, тъй като заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено. Ето защо Бургаският окръжен съд намира частната жалба за допустима.

2

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 7672 по описа за 2025г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „Софийска вода“ АД против Г. Ц. Х. от гр.София.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението /включващи главница в размер на 398,70 лв., дължима по преписка по ДС 2800065864 за потребена от длъжника вода за имота му на посочения адрес за периода от 16.11.2023г. до 15.07.2025г., ведно със законната лихва от 30.12.2025г.; 34,44 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.01.2024г. до 14.08.2025г., както и разноски в размер на 10,86 евро /държавна такса и 40,90 евро- юрисконсултско възнаграждение/.

С разпореждане №122 от 6.01.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, тъй като е констатирал, че същото е нередовно и е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовностите му като подпише заявлението с КЕП, както и да завери приложенията към заявлението с КЕП, съобразно изискванията на чл.102ж и чл.103з ГПК.

Посочени са и последиците от неизпълнение на това задължение- отхвърляне на заявлението.

Разпореждането е връчено на заявителя на 6.01.2026г.

В отговор заявителят е депозирал молба вх.№509 от 7.01.2026г., в която е изложил становището си, че предвид спецификата на подаване на електронен формуляр чрез ЕПЕП, заявлението и приложените към него документи са били надлежно подадени и не следва да бъдат допълнително подписвани. Изложил е съображения, идентични с тези в частната жалба.

С обжалваното разпореждане № 310 от 12.01.2026г. по ч.гр.д.№7672/25г., съставът на РС-Бургас е констатирал, че въпреки дадените на заявителя указания за отстраняване нередовностите на заявлението и разясняването на неблагоприятните последици, в случай, че същите не бъдат изпълнени, заявителят не е отстранил нередовностите. Посочил е, че заявлението и приложенията към него не са подписани с КЕП. Позовал се е на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, за да отхвърли заявлението поради това, че не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства и становището на жалбоподателя, Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда, разглеждащ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК : 1/ дали искът е подсъден на РС- така чл.410, ал.1, т.1 ГПК; 2/ дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК- така чл.410, ал.2 ГПК; 3/ дали вземането произтича от договор, сключен с потребител- така чл.410, ал.3.

3

Видно от разпоредбата на чл.127, ал.1, т.6 ГПК подписът на лицето, което подава молбата /в случая заявлението по чл.410 ГПК/ е задължителен реквизит, за наличието на който съдът следи служебно.

Съгласно чл.102ж, ал.2 ГПК електронните изявления до съда /каквото е процесното заявление/, следва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/ когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличието на подпис.

След извършена служебна справка от въззивната инстанция, се констатира, че в електронната папка на ч.гр.д.№7672/25г. на БРС е налице отразяване, че за заявлението не са намерени електронни подписи.

В изпълнение на задълженията си по чл.101, ал.1 ГПК във връзка с чл.411, ал.2, т.1 ГПК, районният съд е указал на заявителя в какво се състои нередовността на заявлението му, посочил е как следва да бъде отстранена и го е уведомил за неблагоприятните последици, в случай, че указанията не бъдат изпълнени.

Безспорно е, че заявителят не е изпълнил тези указания, дори и след като заявлението е отхвърлено, като последователно поддържа пред двете съдебни инстанции становище, че след като заявлението му по чл.410 ГПК е прието от ЕИСС и разпределено за разглеждане, то следва да се приеме, че отговаря на изискванията на закона, в частност, че е подписано с валиден КЕП.

Въззивната инстанция намира, че становището на частният жалбоподател е неоснователно. Цитираните по- горе процесуални норми /чл.101, ал.1 ГПК, чл.411, ал.2, т.1 ГПК/ предвиждат, че съдът лично следва да извърши проверка за това дали заявлението съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число за наличието на валиден квалифициран електронен подпис на заявителя, който удостоверява интегритета и авторството на документа /чл.7 от Наредба №6/. Няма правна норма, включително в цитираните от жалбоподателя Наредби, които са по- низши по степен нормативни актове в сравнение с ГПК, която да освобождава съда от това задължение, независимо дали електронната система е приела или не заявлението. В конкретния случай наличните в ЕИСС данни са, че заявлението не е подписано с КЕП.

Ето защо въззивната инстанция намира, че Бургаският районен съд е приложил правилно последиците на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и законосъобразно е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 1363/13.01.2026г. по описа на РСБургас, подадена от “Софийска вода” АД, ЕИК:130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 152, ет.2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, представлявано от Маргарита Лазарова- пълномощник на изпълнителния директор 4

Васил Борисов Тренев против разпореждане № 310 от 12.01.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 7672 по описа за 2025г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Г. Ц. Х. от гр.София, ЕГН:********** от гр.София, ***.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5