Определение № 4329 от 05.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4329 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100106214 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да върне и да предаде владението на ищеца Д. И. И. на получената на отпаднало основание на 1/2 идеална част от Апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул.

*******, обозначен в кадастралната схема като апартамент № 11, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, килер и тоалетна, с площ от 141 кв.м., при съседи по документа за собственост : апартамент на М.Е.М., ул. „Московска“, жилищен дом „Ораховац“ (ул.

„*******), двор и стълбище, като описаният апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 2, разположена в описания подолу недвижим имот, с предназначение : жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - няма, заедно с едно зимнично помещение, при съседи : ул. „11-ти август“, портиерски вход за зимника от ул. „11-ти август“, коридор и зимнично помещение М.Б.; едно таванско помещение, при съседи : С.С., ул. „Московска“, жилищен дом „Ораховац“ (ул.

„*******), обща сушилня и коридор; 1/10 идеална част от инсталация на централно водно отопление; 1/12 идеална част от асансьор в стълбището на сградата; право на ползване безплатно и без плащане на разноски за поддържане на асансьора; право на ползване лично за тях и семейството им от пералнята на Каблешкови на тавана - съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 56, том XIX, peг. 3759, дело № 584/1936 г. на първи нотариус при Софийския областен съд; заедно с 40/970 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1845/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Оборище“, ул. „*******, с площ 601 кв.м. по кадастрална скица, а по нотариален акт - с площ от 612 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана (номер по предходен план: 7, кв. 503, парцел VI), при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, при съседи на мястото по

1 нотариален акт: наследници Д-р Ораховац, А.Р.Г. и улиците „Московска“ и „11-ти август“.

ИЩЕЦЪТ – Д. И. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. К., САК, твърди, че дъщеря му Д.Д. И.а е имала връзка с ответника П. А. А., която е започнала през 2004 г. След няколко години връзка двамата са решили да заживеят заедно - първоначално в жилище под наем, а след това в малко жилище, собственост на Д.Д. И.а. С течение на времето, двамата са решили да потърсят по-голямо жилище.

На 13.06.2013 г., Д.Д. И.а и ответникът П. А. А. са подписали предварителен договор за покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот с адрес: ул. „*******, ет. 5, ап. 11. Тъй като двамата не разполагали с финансовите средства, необходими за придобиване на имота, се обърнали за помощ към ищеца и съпругата му, в резултат на което ищецът заплатил изцяло по банков път цената на имота в размер на 370 000 евро, както следва: 100 000 евро на 14.06.2013 г., 90 000 евро на 07.08.2013 г., 80 000 евро на 18.10.2013 г. и 100 000 евро на 18.10.2013 г.

На 18.10.2013 г. собствеността върху апартамента е била прехвърлена на дъщерята на ищеца Д.Д. И.а и на ответника П. А. А. с нотариален акт № 135, том II, peг. № 5115, дело 276 от 2013 на Нотариус Ц.З., peг. № 189. Всички разноски по прехвърлянето на собствеността и по вписването на акта в Службата по вписвания са били отново заплатени от ищеца Д. И. И., като точният размер на всички суми, заплатени от ищеца за този имот, е 744 241,25 лева.

По-нататък ищецът твърди, че отношенията между дъщеря му и ответника се влошили рязко, като през 2023 г. ответникът принудил дъщерята на ищеца Д. и двете й деца да напуснат жилището на ул. „Московска“, като към настоящия момент ответникът П. А. А. упражнява изцяло фактическата власт върху имота.

В тази връзка ищецът заявява, че основанието да подпомогне ответника за придобиването на процесния имот е отпаднало в следствие на поведението му и за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за връщане на неоснователно полученото от страна на ответника. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ - П. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Т. П. оспорва така предявения иск, като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан.

На първо място счита, че така предявения иск не е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а е с правно основание чл. 108 ЗС, за доказването на който е необходимо ищецът да докаже правото си на собственост върху имота и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта.

Според ответника твърдяният от ищеца (трето лице по продажбената сделка) конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, е изпълнение на чуждо задължение (на дъщеря му и на ответника), но изпълнението на чужд дълг чрез трето лице не е предвиден в нито един закон като способ за придобиване на вещни права.

Счита, че при предявяване на иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да сочи конкретен придобивен способ, чрез който той е придобил правото на собственост, предмет на спора.

2

Прави възражение, че от твърденията в ИМ не става ясно как ищецът се легитимира за собственик на спорния имот - не е представен нито нотариален акт, нито друг документ, удостоверяващ собствеността му.

Сочи също, че е процесуално недопустимо както искът по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД да бъде във връзка с чл.108 от ЗС, така и обратно - ревандикационният иск да бъде във връзка с иск за неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание, тъй като с Постановление № 1 / 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1 / 1979 г. на Пленума на ВС на НРБ, е прието, че при третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува.

Твърди, че отношенията между ответника и дъщерята на ищеца са неотносими към предмета на делото.

С Разпореждане № 24091 от 07.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано да изложи конкретен придобивен способ, чрез който е придобил правото на собственост, предмет на спора, тъй като без посочената конкретизация не е възможно да се направи преценка на допустимостта на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като се затруднява и защита на ответника, тъй като не се установява наличие на съществен елемент на исковата молба - изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.

С молба от 06.11.2024 г. ищецът е оттеглил предявения иск по чл. 108 ЗС и е заявил, че поддържа предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Заявил е, че подадената искова молба следва да се приеме от съда като писмена покана за връщане на полученото на отпаднало основание. Изразил е желание за сключване на съдебна спогодба, като е формулирал следния петитум: Моля, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца ½ от точния размер на всички суми, заплатени от ищеца за придобиване на съответната идеална част от процесния недвижим имот, а именно сумата от 372 120,63 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане.

С оглед дадената му от съда възможност ответникът е депозирал становище на 04.12.2024 г., с което е релевирал доводи за недопустимост и неоснователност на изложените в молбата на ищеца от 06.11.2024 г. доводи и искания.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено поради следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Определянето на основанието на иска се извършва от съда, въз основа на фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което същият свързва със заявения от него петитум (искане).

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, като ищецът в петитума на исковата молба е поискал от съда да осъди ответника да му върне и да предаде 3 владението на получената на отпаднало основание 1/2 идеална част от Апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. *******.

Съдът, като взе предвид, че с исковата молба е бил предявен само един иск (по чл. 108 от ЗС), а с молбата от 06.11.2024 г. ищецът заявява, че го оттегля, съответно поддържа иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, какъвто до подаване на молбата от 06.11.2024 г. не е бил предявяван, намира, че ищецът с процесуалното си действие е предприел последващо обективно съединяване на искове в рамките на изменението на иска, което е процесуално недопустимо.

Отсъствието на твърдения за извършено плащане в полза на ответника на сумата 372 120. 63 лева, представляваща ½ от точния размер на всички суми, които ищецът платил за придобиване на съответната идеална част от процесния недвижим имот и на искане за нейното връщане, налага категоричен извод, че с първоначалната искова молба не е бил предявен осъдителен иск за тази сума, основан на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск или искът за собственост върху владяна от ответника вещ се превръща в иск за парично вземане от неоснователно обогатяване.

Във всички случаи, обаче, изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6214/2024 г. на СГС, І-23 с-в, и ВРЪЩА исковата молба с вх. № 86725/15.03.2024 г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5