Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 19.04.2021, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 724/2020
Вид
Решение № 5
Подписан
19.04.2021
В сила
27.10.2021
Състав
Иван Георгиев Шейтанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Асеновград , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Юрия И. Кискинова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20205310200724 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба подадена на 09.07.2020г. от О. А. Д., от гр. Пловдив, ул. ****, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3609540 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП на О. А. Д., с ЕГН ********** от гр.

Пловдив, ул. **** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателя се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата и в съдебно заседание, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в минимален размер съгласно предвиденото в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу О. А. Д., затова, че на 29.02.2020г. в 23.55 1 часа, в гр. Асеновград, ***, в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч в населено място и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, същия като водач на МПС товарен автомобил “АУДИ А6 Олроуд Куатро”, с ДК№ РВ 9060 ТР, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост от 72 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е бил установен именно О. А. Д. и на същия е била наложена глоба в размер на 100.00лв.

Съставения фиш е бил връчен срещу на нарушителя на 28.06.2020г. / справка на лист 23 от НАХД № 724/2020г. /

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Г. Д. Б., писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, запис на СД носител, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.

При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на О. А. Д. е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Д. е заснет при движение със скорост от 72 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч.

Направените възражения за относно недоказване на мястото където се е намирало АТСС, респективно мястото където е била заснето нарушението и направените в тази изводи относно във връзка с порочност на електронния фиш и налични допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, съдът намира за неоснователни.

Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство. Клипът /копие от което е приложен и по делото/ представлява 2 веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични данни относно мястото на извършване на нарушението. Съставомерните признаци на релевираното нарушение изискват движение в населено място със скорост над разрешената. В случая от представения клип и от съдържанието на протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. се установява по несъмнен начин, че мястото на деянието е в гр. Асеновград, на ***, което именно е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.

В действителност от приложената към адм. наказателната преписка черно бяла снимка са установява, че същата съдържа изображение на автомобил с ДК№ РВ 9060 ТР. Същото това изображение съответства и на изображението заснето на видеоклип № 4776, намиращ се записан върху СД носител на лист 42 от НАХД № 724/2020г. Доколкото именно този клип е отбелязан в протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. съставен от св.Б. във връзка с неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер, които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този автомобил се установява от приложената към адв. Наказателната преписка справка от ПП и КАТ при ОДД на МВР Пловдив.

По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото използване, съдът прие, че все пак следва да се приеме, че това е мястото което е посочено в протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. В действителност от съдържанието на цитираната и приложената към адм. наказателната преписка черно бяла снимка се установява, че изображението което тя възпроизвежда е от дата 29.02.2020г. в 23.55часа, като също така са посочени и координати EL 24 51.5947, NL 42 01.3462. От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно техническа експертиза се установи и това, че на посочените в снимката координати / EL 24 51.5947, NL 42 01.3462/ отговаря географска точка, която се намира на около 700 метра, североизточно от месторазположението на АТСС посочен в протокола попадаща, като тя попада в имот с идентификатор ***. От заключението на същото вещо лице, се установи и това, че адреса на *** в гр.

Асеновград, съответства на имот в който се намира бензиностанция „SG“ отразен на кадастралната карта с идентификатор ***, като географските точки пред имота са съответно с координати EL 24 51.3535, NL 42 01.2146 и EL 24 51.227, NL 42 01.3465.

От представените от страна на жалбоподателя писмени доказателство в хода на съдебното следствие /листи 29 и 30 от НАХД № 724/2020г./ се установява, че те съдържат справки за географски точки с координати EL 24 51.5947, NL 42 01.3462, като чрез браузъра на 3

Google са били намерени общо 8 точки с такива координати. Една от тези точки съвпада с хотелски комплекс „Сани“ намиращ се в гр. Асеновград, на бул. България“, който административно не съвпада с адреса на ***.

Всичко това обаче не опровергава отразеното в обжалвания фиш обстоятелство, че АТСС е бил използван именно на 29.02.2020г. като това е станало в гр. Асеновград, бул. „България“ №113. Тези несъответствия в координатите посочени в изображението и на географската точка, където е местонахождението на ***, действително внася известно първоначално колебание относно точното определяне на място на използване на АТСС.

Пълния анализ на събраните по делото доказателства обаче и извода, който следва в тази насока от носно мястото на нарушението, в пълна степен дава основание обаче да се кредитира изцяло отразеното именно в протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. В подкрепя на този извод е и вещественото доказателство на лист 42 от НАХД № 724/2020г. на АРС. Няма как да се приеме, че на 29.02.2020г. в 23.55часа, св.Б., се е намирал в имот с идентификатор *** , на който отговаря географска точка с координати EL 24 51.5947, NL 42 01.3462 / лист 58 от НАХД № 724/2020г./. През посочения имот освен, че няма път, по който да се преминат такъв брой движещите се автомобили, като тази отразени в протокола за използване на АТСС и то именно в тази част на денонощието. При липса на път в тази географска точка, няма как автомобилът управляван от жалбоподателя също, да е минал на два пъти в рамките на половин час. Видно от съдържанието на протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г., автомобил с ДК№ РВ 9060 ТР е бил заснет както в 23.55 часа, а така също е в 23.38 часа, когато е минал със скорост от 65 км.ч.

От друга страна по делото няма и никакви доказателства даващи основания да се приеме, че на посочената дата и час св.Б., се е намирал едновременно на две различни от адреса на бул.

„България“ №113 места, едното определено от вещото лице, а другото представляващо точката определена в справката от браузъра на Google. В този смисъл съдът прие, че доказателствената сила на отразените обстоятелства в протокола АТСС от 29.02.2020г. не бе оборена.

Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона, налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите на защитата. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от 4 министъра на вътрешните работи”. Всички тези необходими и достатъчни реквизити, са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - серия К № 3609540 на ОДМВР Пловдив, като конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени - превишение на максимално допустимата скорост с 22 км/ч при ограничение от 50 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.1, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Внимателния анализ на обжалвания ЕФ и събраните по делото доказателства дават основани на съда да заключи, че и останалите възражения посочени в жалбата се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.