Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3370 от 19.10.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18477/2021
Вид
Решение № 3370
Подписан
19.10.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3370 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118477 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от А. М. Л. против К. К. Д.

– Г. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 502, 39 лв., представляваща получена на 13.10.2021 г. от ответната страна сума, без наличие на правно основание за това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца и за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща получена на 02.11.2021 г. от ответната страна сума, без наличие на правно основание за това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законна мораторна лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до окончателното заплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответната страна К. К. Д. – Г. е предявила против А. М. Л. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 408, 61 лв. – незаплатен остатък от предоставени за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. в заем парични средства в общ размер от 1 011 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния насрещен иск, К. К. Д. – Г. е предявила против А. М. Л. насрещен осъдителен 1 иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 011 лв., представляваща неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищцата, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, която сума по насрещният осъдителен иск прихваща до размер на сумата от 602, 39 лв., претендирана от ищеца по главния иск, като двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях.

В исковата молба, депозирана от ищеца А. М. Л., са изложени твърдения, че ищецът е заемал длъжността „***“ при „Лифт ЛТД“ ООД, чиито управител е ответната страна, по силата на трудов договор за стажуване № 42/24.08.2021 г., прекратен на 02.11.2021 г. Сочи, че докато изпълнявал трудовите си функции бил подложен на непрекъснат тормоз, като ответната страна го принуждавала да превежда получената работна заплата обратно по нейна лична банкова сметка, което сторил през м. септември 2021 г., но когато напуснал на 02.11.2021 г. отказал да върне полагащата му се заплата. Твърди, че на 02.11.2021 г. отишъл, заедно с брат си в офиса на дружеството, където подписал документите за напускане, като заедно с ответната страна отишли до Първа инвестиционна банка, за да му бъде преведена дължимата работна заплата. Когато били в банката ответната страна му заявила, че ще му преведе работната заплата за м. октомври 2021 г. в размер от 502, 53 лв., но след това искала последната незабавно да й бъде върната. Сочи, че отказал да подпише документ за връщане на парите, излязъл от банката и изтеглил от банкомат сумата от 400 лв., като ответната страна излязла след него, започнала да му крещи и да го заплашва, като влезли отново в банката с искане за връщане на парите, но служителката установила, че по сметката на ищеца имало само 100 лв., които той под принуда й превел. Твърди, че след това отишли обратно в офиса на дружеството, където ответната страна изискала от ищеца да подпише документ за връщане на парите, но след като той отказал, тя извикала двама мъже, които го заплашвали с побой. Сочи, че след сигнализиране на полицейските органи успял да напусне офиса на дружеството, но получавал непрестанни телефонни обаждания и заплахи. Твърди, че на 13.11.2021 г. й превел сумата от 502, 39 лв. поддържа, че поканил ответната страна да му възстанови сумите, но получил обратна покана за връщане на заемни средства от 1 011 лв. Твърди, че никога не е взимал пари в заем от ответната страна, като моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна К. К. Д. – Г., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът е имал сключен трудов договор с „Лифт ЛТД“ ООД, но оспорва последният да е бил подложен на натиск, като твърди, че последният не се е справял с възложените му трудови задължения. Сочи, че тъй като ответникът не разполагал със средства за преживяване ответната страна му давала заемни средства с уговорката, че последните ще й бъдат възстановени с получената от ищеца работна заплата. Твърди, че за периода от 26.08.2021 г. до 2

22.10.2021 г. превел в заем на ищеца сумата от 1 011 лв., като последният поел задължение да върне сумата от 600 лв. в срок до 13.10.2021 г., а сумата от 411 лв. – в срок до 02.11.2021 г. Твърди, че средствата в размер от 1 011 лв. не са дарени на ищеца, а напротив последният поел задължение да ги възстанови. Сочи, че освен тази сума му заела и сумата от 70 лв. за закупуване на билети за автобус. Твърди, че на 13.10.2021 г. получил от ответника 502, 39 лв., с която последният й върнал част от предоставените в заем суми, а на 02.11.2021 г. и върнал и сумата от 100 лв. Т.е. релевира възражение за наличие на правно основание за получаване на сумите, а именно изпълнение на задължения на ищеца, възникнали на основание договор за заем. Сочи, че останалата част от сумата от 408, 61 лв. не е възстановена от ищеца, като в този смисъл получавала обещания от неговата майка, че последните ще бъдат възстановени до 05.11.2021 г. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В насрещната искова молба К. К. Д. – Г. твърди, че е предоставила в заем парични средства на ответника, както следва: на 27.08.2021 г. сумата от 150 лв., на 02.09.2021 г. сумата от 150 лв., на 17.09.2021 г. сумата от 150 лв. и на 24.09.2021 г. сумата от 150 лв. Ответникът поел задължение за връщане на посочената сума в общ размер от 600 лв. след получаване на заплатата си за м. септември 2021 г. или на 13.10.2021 г. Твърди, че след това предоставила още заемни средства в полза на ответника или на 01.10.2021 г. сумата от 150 лв., на 15.10.2021 г. сумата от 150 лв. и на 22.10.2021 г. сумата от 111 лв., като ответникът се задължил да върне общо получената сума от 411 лв. с получаване на заплатата си за м. октомври 2021 г. или на 02.11.2021 г. Сочи, че за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. предоставила в заем на ответника сумата от общо 1 011 лв., като в изпълнение на задълженията си за връщане на предоставените в заем средства последният й заплатил на 13.10.2021 г. сумата от 502, 39 лв. и на 02.11.2021 г. сумата от 100 лв., като останалата част от 408, 61 лв. останала непогасена. Претендира връщане на предоставените в заем средства на ответника в непогасения им остатък, като при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за заплащане на цялата предоставена в заем сума, с която релевира ввъзражение за прихващане с вземането, предмет на главния осъдителен иск, до размера на по-малката сума. По така изложените съображения се моли за уважаване на главния насрещен осъдителен иск, а при условие, че последният бъде отхвърлен – за уважаване на евентуалния насрещен осъдителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от страна на ответника А. М. Л., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Оспорва изложените от страна на ищцата по насрещната искова молба твърдения за предоставяни в заем суми. Твърди, че е получавал работната си заплата, след което бил канен да я възстанови на ищцата, което било неразбираемо за него и довело до прекратяване по негова инициатива на трудовото му правоотношение. Оспорва да е получавал суми на ръка от по 150 лв. от страна на ищцата, като твърди, че и поради това 3 последната не разполага с разписки за заплащане на сумите. Твърди, че единствено на няколко пъти е получава средства за покриване на пътните му разходи след представяне на билет от градския транспорт. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на насрещните искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД . Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право по главния осъдителен иск, предявен от А. М. Л., се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е предал на ответника процесните суми; 2. ответникът да е получил посочените парични средства; 3. ответникът да се е обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като е процесните суми са излезли извън неговия патримониум; 5. връзка между обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът А. М. Л. е полагал труд при „Лифт ЛТД“ ООД с управител – К. К. Д. – Г., по Трудов договор за стажуване № *****г., при установено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ отработения месец. В трудовия договор е установено, че за срок от 6 месеца, считано от 25.08.2021 г., служителят поема задължение да изпълнява указанията на определения от работодателя наставник – К. И. Д. на длъжност „***“ за усвояване на професията.

Установява се, че със Заповед № 31/31.10.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Ответната страна К. К. Д. – Г. не оспорва обстоятелството, че е получила от А. Л. сумата от общо 602, 39 лв. на сочените от ищеца дати, но твърди, че е налице основание за получаване на тези суми и последните са били преведени в изпълнение на задълженията на ищеца, възникнали по силата на договори за заем за сумата от общо 1 100 лв. , в който смисъл е предявена и насрещна искова претенция за заплащане на останалата част от задължението по договорите за заем в размер на сумата от 408, 61 лв.

Следователно основният правен спор в производството по делото се съсредоточава относно обстоятелството възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните по силата на договори за заем 4 за сумата от общо 1 100 лв., сключени за периода от 27.08.2021 г. до 22.10.2021 г.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца Е. Г. П. – ****на ищеца и Л. М. Л. – ***на ищеца.

Свидетелката Е. Г. П. излага пред съда, че ищецът е започнал работа във фирмата на ответната страна, като преди това – до края на м. юни, ходил на стаж в посочената фирма. Свидетелства, че присъствала при сключване на договора, като била уговорена първоначална работна заплата от 650 лв., а договорът бил сключен в края на месец август. Сочи, че синът й се оплакал, че му възлагали дейности, които не са присъщи на длъжността, като не го снабдили с каска и обезопасителни колани. Свидетелства, че синът не получил заплата повече от месец, като споделил, че след получаване на работната заплата за м. октомври ответната страна го накарала да я върне.

Твърди, че синът й получавал пари само за пътни – по 10 лв. и 20 лв., които носил вкъщи в запечатан плик. Сочи, че подал предизвестие за напускане на работа и на 02.11.2021 г. отишъл с ****си в офиса да си получи заплатата и документите, но пак се случило същото – бил неправомерно задържан от ответната страна и човек на име В., докато не подпише документ, че е получавал работна заплата. Твърди, че се стигнало до подаване на сигнал от сина й до полицейските органи, като последният получил трудовата си книжка след подаване на сигнал до прокуратурата, като последната била предадена в IV РУ на МВР. Свидетелства, че в този момент семейството й не е било материално затруднено.