Определение № 407 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №147 от 28.03.2025 год., постановено по ЧНД №155/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. Т., род. на ******** год. в гр. ***, обл. ***, българин, български гражданин, с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка, в размер на 1 месец и 27 дни, от общото наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 8 месеца, определено му по ЧНД № 220/2024 год. по описа на РС –Белоградчик.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от осъденото лице И. С. Т.. В частната жалба, бланкетно, се иска САС да преразгледа делото и искането му за предсрочно условно освобождаване, тъй като такова е било отказано от ОС – Враца.

Апелативен съд – София, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, при липсата на конкретни доводи в жалбата, констатира, че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС - Враца с искане от осъденото лице И. С. Т. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода.

Становището на затворническата администрация в обобщение е, че поправителната работа с осъдения не е приключила и следва продължи изпълнението на присъдата за постигане на заложените в плана цели и задачи.

Към датата на произнасяне от ОС – Враца по подадената молба за УПО – 28.03.2025 год., осъденият Т. е изтърпял всичко 1 година, 6 месеца и 3 дни – ефективно, от които 3 месеца и 8 1 дни фактически, от предварителен арест 8 месеца и 29 дни, от изт. наказание по съвкупността - 4 месеца и от работа 1 месец и 26 дни. Неизтърпеният остатък към посочената дата е в размер на 1 месец и 27 дни. Осъденият е постъпил в Затвора – Враца на 20.12.2024 год. При така установеното, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като осъденият Т. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Правилни и законосъобразни са и изводите на окръжният съд, че по отношение на осъдения Т. не е налице обаче другата изискуема законова предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, във вр. чл. 439а от НПК, за да бъде допуснато предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му. В първоначалния доклад за осъдения от 30.12.2024 год., рискът от повторение на престъпното поведение /рецидив/ е отразен като среден – 75 точки. Ясно изразени са били дефицити в зоните: 1/„отношение към правонарушението“, с липса на изцяло критично отношение към извършеното деяние, с оневинителни нагласи, оправдание с употребения алкохоли; 2/ „образование и обучение“ – проблеми с грамотността, липса изцяло позитивно отношение към образованието; 3/ „начин на живот и обкръжение – близък контакт с криминално проявени лица, податлив на негативно влияние, склонен към импулсивно и рисково поведение и манипулативен начин на живот; 4/ „злоупотреба с алкохол“ - извършени престъпления след злоупотреба с алкохол, агресивно поведение след употреба на алкохол, лабилна мотивация за промяна; 5/ „междуличностни проблеми“ – слаби умения за самоконтрол и дефицити в умения за общуване, склонен към агресивно поведение след употреба на алкохол; 6/ „умение за мислене“ – разпознава само част от проблемите си и е склонен на ги неглижира, не се замисля за възможните негативни последици от действията си, не е склонен да полага усилия и да бъде последователен във времето за постигане на набелязани цели, ригиден в мисленето, с импулсивно поведение след употреба на алкохол.

Към настоящия момент не е била изготвяна междинна оценка на риска от рецидив и вреди, поради което е актуална първоначалната такава направена оценка. Осъденият Т., изтърпява за пореден път наказание „Лишаване от свобода“, като включително през 2018 год. по повод предходно осъждане и бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Краткият период от време, не е позволил да бъдат постигнати положителни промени в съществените обстоятелства, подлежащи на преценка за допускане на УПО, както и да се изпълнят поставените задачи с първоначалният план на изпълнение на присъдата от 08.01.2025 год., въпреки че осъденият се е включил в учебния процес за 5 клас през учебната 2024/2025 год., редовно посещава учебните занятия и е награден с „Писмена похвала“ от СУ „Мито Озоров“ със заповед №222/11.02.2025 год., както и че е преминал през програма „Подготовка за живот на свобода“. Липсва инициатива за срещи с представители на сдружения „Анонимни алкохолици“, въпреки констатираните за това възможности и проблемното поведение на осъдения Т. именнно след злоупотреба с алкохол.

2

Отчитайки всичко това, включително и данните от непосредствените впечатления на лицата, наблюдаващи промените у осъдения по повод изтърпяване на наказанието, при липсата на намаляване на стойността на риска от рецидив и продължаване на наличието на дефицитни зони без промяна в тях, въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел наличието само на едната предпоставка за УПО – изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като липсват доказателства за постигането на дълбока, устойчива и трайна промяна в личността на осъдения, която да гарантира законосъобразното му поведение и извън условията на затвора.

При така изложеното, жалбата е неоснователна, а определението на ОС – Враца като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр. ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 147 от 28.03.2025 год., постановено по ЧНД №155/2025г. по описа на ОС - Враца, с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. Т., род. на ******** год. в гр. ***, обл. ***, българин, български гражданин, с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка – в размер на 1 месец и 27 дни, от общото наказание в размер на 1 година и 8 месеца „Лишаване от свобода”, определено му по ЧНД №220/2024год. по описа на РС-Белоградчик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3