Решение № 23485 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23485 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110100141 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. В. срещу ************** ЕООД, с която са предявени следните евентуално съединени помежду си установителни искове: главен иск за прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален иск за прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради липса на основание; евентуален иск за прогласяване нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален иск за прогласяване нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 300 лв. – недължимо платени суми по Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ******************* ЕАД Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 500 лв. Сочи, че в чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че ако той е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно общите условия или поръчителство от две физически лица или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита, а ако е заявил кредит без поръчител, 1 срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни. Излага, че е сключил Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство с ************** ЕООД, по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с ******************* ЕАД, по който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за кредит срещу възнаграждение за поръчителство. Счита, че двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно, защото договорът с ответника е акцесорен на договора за кредит, а и двете дружества са свързани лица, във връзка с което изтъква, че собственик на капитала на ************** ЕООД е ******************* ЕАД, както и че възнаграждението за поръчителство е разсрочено на месечни вноски за целия срок на договора за кредит заедно с месечните вноски по него, включено е изначално в погасителния план, а ******************* ЕАД е овластено от ************** ЕООД да ги събира. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, изискваща представяне на обезпечение, представлява необходимо условие за получаване на кредита, като на практика той не е имал реален избор относно вида на обезпечението поради поставените неизпълними изисквания към другите видове обезпечение, с което фактически е насочен към избор на обезпечение от одобрено от кредитора свързано с него дружество. Поради това сочи, че разходът по договора с ************** ЕООД е бил сигурен и е бил известен на кредитора, но възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР, поради което в договора за кредит в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК не е посочен действителният размер на ГПР, който надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и с това се затруднява потребителят да направи информиран избор дали да сключи договора. Поради нищожност на договора за кредит счита, че е нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство.

Излага, че последният е лишен от основание, защото на практика в полза на потребителя не се предоставя услуга – обезпечението е в полза на кредитора, а поръчителят има право на регрес срещу потребителя, т.е. задължението се прехвърля между две свързани дружества.

Възразява, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство противоречи на закона – нарушава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и накърнява добрите нрави, защото с нея се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост.

Акцентира, че в чл. 8, ал. 1 от договора с ответника е уговорено възнаграждение в размер, почти равен на този на заема, което впоследствие подлежи на разпределение като печалба на кредитора, от което следва, че с този договор не се цели реално обезпечаване на кредита, а само допълнителното му оскъпяване, целящо да избегне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Като аргумент се посочват и неизпълнимите изисквания към другите видове обезпечения, както и краткият срок за предоставяне на обезпечението. Счита, че платените по договора за предоставяне на поръчителство суми са платени без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ************** ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на посочените в исковата молба договори – договор за кредит между ищеца и ******************* ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ************** ЕООД. Сочи, че по последния ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в общ размер на 256.16 лв. Признава, че ищецът е извършил плащания за погасяване на възнаграждението по 2 договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 50 лв., но оспорва да са направени плащания в размер на 300 лв. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от ************** ЕООД е било необходимо условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е имал право на избор. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителството е бъдещ по отношение на договора за кредит, поради което кредиторът не би могъл да знае за възнаграждението. Поради това счита, че възнаграждението за поръчител не подлежи на включване в ГПР. Акцентира, че свързаността му с кредитора не обосновава различен извод, като изтъква, че предлага услугите си не само на клиенти на ******************* ЕАД, а плащането на възнаграждението за поръчителя чрез ******************* ЕАД е само възможност, като последното не е титуляр на вземането. Поради неоснователност на исковете за нищожност счита, че вземането му за възнаграждение за поръчителство е възникнало на валидно правно основание, поради което оспорва осъдителния иск. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство поради противоречието му на закона, а в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на същия поради липса на основание и искове за прогласяване за нищожна на договорна клауза поради противоречието й на закона, а евентуално – поради накърняване на добрите нрави, както и с кумулативно съединен с тях частичен иск за осъждане на ответника да върне на ищеца получено без основание възнаграждение за поръчителство.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора:

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните по делото на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание; връзката му с Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г., сключен между ищеца и ******************* ЕАД, както и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора за заем и на договора за предоставяне на поръчителство със закона.

В случая въпреки указанията на съда ищецът не представил по делото договорите, на които основава претенциите си. От друга страна, с Определение № 32123/07.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: сключването между страните на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г., сключен между него и ******************* ЕАД; уговаряне по договора за предоставяне на поръчителство на задължение за ищеца за заплащане на 3 ответника на възнаграждение в размер на 256.16 лв. чрез ******************* ЕАД; че размерът на ГПР по договора за заем не включва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство; че ако в ГПР бъде включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ГПР ще надвиши 50 % от главницата по кредита.

Страните не спорят, а и от Удостоверение № 52251/20.04.2022 г. е видно, че по Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г. на ищеца е била предоставен кредит в размер на 500 лв. Същевременно в отговора на исковата молба ответникът признава, че кредитът е бил предоставен при уговорени ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 48.21 %.

Съдът намира, че сключеният между ищеца и ******************* ЕАД договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателно, защото посоченият в него ГПР не включва възнаграждението за поръчител, уговорено по Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство. Съображенията на съда за необходимостта от включването на това възнаграждение в ГПР са следните:

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона.

В случая от публично достъпните данни в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ************** ЕООД е ******************* ЕАД, от което следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ.

Същевременно при липса на доказателства по делото относно предоставената на потребителя преддоговорна информация и за предоставена му реална възможност да представи различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно лице, съдът намира довода на ответника, че ищецът е имал избор и е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от него, за неоснователен. По горните съображения съдът счита, че сключването на договора за кредит е било обвързано от предоставяне на обезпечение от кредитополучателя под формата на поръчителство от предварително одобреното от ******************* ЕАД и свързано с него дружество. Допълнителен аргумент в тази насока е и безспорното по делото обстоятелство, че е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да бъде заплащано чрез ******************* ЕАД. Следователно правоотношенията са взаимно свързани и осигуряването на 4 поръчителство – при това от определено свързано с кредитора дружество, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.