Определение № 688 от 16.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20225300500512 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ 115895125, чрез адв. Д.Б., пълномощник на ищеца по делото, срещу определение № 260034/14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13445/2020 г. на Пловдивски районен съд, VI граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от пълномощника молба вх. № 292596/10.12.2021 г. с искане за изменение на Решение № 262567/30.11.2021 г., постановено по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, като се увеличи определеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, от 360 на 720 лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като определеното от съда възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, не е изчислен правилно, съобразно приложимата норма на закона – чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, според броя на предявените искове, а е съдът е изходил от общия материален интерес на всички искове. Обоснова възражението си с посочване на съдебна практика на ВКС. Моли да бъде отменено определението и да му бъде определено възнаграждение на база на цената на всеки един от исковете.

Ответното дружество „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, в депозирания отговор счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, с оглед твърденията на жалбоподателя още в исковата молба, че се касае до едно правоотношение, един интерес, произтичащ от общ юридически факт по претенциите на жалбоподателя, поради което счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а възнаграждението следва да се определи на база общия защитаван материален интерес. Също обосновава твърденията си с посочване на съдебна практика, която счита приложима в конкретния случай, за разлика от сочената в частната жалба, която намира неотносима.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на 1 подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ЗЛ. М. Р., чрез адв. Бакърджиев, срещу Айзаем.БГ“ ООД два обективно кумулативно съединени установителни иска за прогласяване на нищожност на клаузи от потребителски договор. В последното проведено съдебно заседание е приложен списък на разноските от ищеца. В същия е посочено, че се претендират разноски в размери – 100 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. с ДДС възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на Адвокатско дружество „Гърбев“. Съдът се е произнесъл с решението си, като е уважил изцяло претенциите на ищеца за заплащане на разноски, по начина, по който са поискани. След постановяване на решението, в срока за обжалването му, е постъпила молба от ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение бъде увеличено от 360 лв. на 720 лв., тъй като са предявени два установителни иска, като е събрана държавна такса и за двата.

С атакуваното определение съдът е приел, че молбата е допустима, но не е основателна, тъй като интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, както и поради обстоятелството, че в списък по чл. 80 ГПК самото адвокатско дружество е претендирало заплащане на възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

Съдът намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.

80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Поради това от една страна списъкът на разноските е пречка страната, която не е представила такъв да поиска изменение на решението в частта за разноските, при положение, че счете, че същите са неправилно изчислени от съда, а от друга страна по своята същност и функция представлява изчерпателно изброяване на направените по делото разходи, техния размер и общият им сбор, с който съдът следва да се съобрази, при наличие на основание за присъждането им. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени както съответно конкретизира искането си за присъждане на конкретен размер на сторените разноски и задава и пределите за произнасяне на съда по искането за разноски. В настоящия случай съдът се е съобразил изцяло с приложения списък на разноските и ги е уважил в пълен размер. Ето защо се е произнесъл в съответнствие с формулираното от страната искане.

Поради това и искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, доколкото искането и е уважено изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260034/14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13445/2020 г. на Пловдивски районен съд, VI граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от Адвокатско дружество „Гърбев“, БУРСТАТ 115895125, чрез адв.

Д.Б., молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното Решение № 262567/30.11.2021 г. по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3