Решение № 5923 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5923 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100508792 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. К. С., с вх. № 109718/19.08.2026г. срещу постановление с изх. № 50121 от 02.07.2026г. по изпълнително дело № 20268510402431, с което ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага доводи, че има насрещни вземания срещу взискателя и погасяването на задълженията е могло да се уреди доброволно. Счита определеното възнаграждение за прекомерно високо и несъответстващо на извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочва, че в срока на доброволно изпълнение е заплатил всички суми по поканата за доброволно изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ, като възнаграждението бъде намалено до размера на 102.26 евро.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е депозирал възражение по подадената жалба. Намира подадената жалба за неоснователна. Твърди, че длъжникът е имал възможност да заплати доброволно дължимите суми. Счита, че платеното възнаграждение не е прекомерно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ М.П. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разноските са начислени правилно и законосъобразно. Излага доводи, че още с молбата е посочен конкретен изпълнителен способ, поради което 1 адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Счита, че жалбоподателя е имал възможност да плати преди образуване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Ето защо, без значение е дали и взискателят е имал задължения към длъжника.

От изпратеното копие от изпълнителното дело се установява, че договореното възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело е 300 евро. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело е предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие – ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Видно е, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при 2 условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 102.26 евро /200 лв./, дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно действие.

Действително длъжникът е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и същият дължи разноски за адвокатското възнаграждение. Когато се присъжда възнаграждение по чл. 10 от Наредба 1/2004 г., независимо от това дали то е по т. 1 или т. 2 на разпоредбата, е налице образувано изпълнително производство, за чието образуване длъжникът е дал повод. Размерът на възнаграждението по т. 1 и т. 2 не е свързан с обстоятелството дали длъжникът е дал повод за образуване на делото, а дали е дал повод за извършване на изпълнителни действия след срока за доброволно изпълнение, какъвто повод в настоящия случай не е даден.

Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 102.26 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ постановление с изх. № 50121 от 02.07.2026г. по изпълнително дело № 20268510402431 на ЧСИ М.П., с което ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение, като:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 102.26 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал.

4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3