Решение № 749 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично при закрити врати заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20221100900794 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от търговско дружество „Е.И. М” ООД, ЕИК *******. Молителят сочи, че е осъществявал дейност, но от близо две години е настъпила трайна неплатежоспособност, като има задължения както към НАП – публично правни, така и към свои кредитори. Разчитал на оздравяване, но това се оказало трудна задача. Стигнало се до пълна невъзможност за разплащания, поради липса на средства, като твърди, че последни суми са погасявани към началото на календарната 2020 година. Твърди, че към датата на подаване на молбата, видно от счетоводен баланс към 31.03.2022г., дружеството няма активи, освен вземанията, посочени в приложение по т.2. Предвид горното претендира откриване на производство по несъстоятелност, като поддържа, че са налице кумулативно неплатежоспособност и свръхзадълженост. В хода на производството поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител – адв.Ш. като претендира постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени баланс към 31.03.2022г., аналитични справки, от които са видни кредиторите на дружеството и вземанията му. Съгласно справката задълженията към кредитори на дружеството са от 2019г. за неплатени доставки в общ размер на 596 388 лв.

Дружеството е отразило вземания към описаните в таблицата 7 съконтрахенти в общ размер на 84 707 лв.

1

На стр. 4 и следващите от молителя са представени ГФО и други счетоводни документи, подробно интерпретирани от съдебно-счетоводната експертиза.

Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.

№32818/30.05.2022г. няма данни за регистрирани МПС към момента, а само, че е бивш ползвател на лек автомобил Лексус ЛС до 23.09.2020г.

С писмо с вх.33661/01.06.2022г. съдът е уведомен от НАП, за данни за подадени ГДД от дружеството за периода от 2019г. до 2021г., като са приложени същите.

С писмо с вх.31221/23.05.2022г. съдът е уведомен от НАП, че срещу дружеството има започнало принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки чрез описаните ПОМ съответно от 06.12.2021г. и 28.03.2022г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От експертизата се установява, че вещото лице освен с доказателствата по делото, се е запознало и със счетоводството на молителя и следните документи: - Годишни оборотни ведомости за периоза от 2018 г. до 2021 г. вкл., както и оборотна ведомост за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.; - Хронологичпи описи на сметка 501 „Каса в лева“, за периодите от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г. В таблица 1 на стр.3 от експертното заключение са представени активите на дружеството за процесния период от 2019 г. до 20212г., като видно от същото са преобдадаващо текущи (краткотрайни), в чиято структура присъстват краткосрочни вземания (с нарастващ относителен дял, достигнал в края на периода до почти 100 %) и парични средства (с посъществен размер — 15,59 % от балансовата стойност на текущите ативи до края на 2020 г.).

До 31.12.2019 г. нетекущите активи са формирани от ДМА (машини, оборудване, компютри), с балансова стойност 15 хил. лв. през останадите отчетни периоди дружеството не е притежавало нетекущи активи. В таблица 2 на стр.4 от експертизата са представени пасивите на дружеството, като от нея е видно, че за първите две години от изследвания период дружеството –молител е отчело печалби като текущи финансови резултати — съответно 30 хил. лв. за 2018 г. и 95 хил. лв. за 2019 г., но след разпределяне на цялата натрупана печалба към 31.12.2018 г. и на част от тази към 31.12.2019 г., и след реализиране на текуща загуба в размер на 66 хил. лв. за 2020 г., към края на годишния отчетен период дружеството е декапитализирано. За 2021 г. също е отчетена загуба, в размер на 18 хил. лв., с която натрупаната загуба от минали години се увеличава до (- 39 хил. лв.). Именно тази натрупана загуба е основен компонент в структурата на собствения капитал в края на 2021 г., а към 31.03.2022 г. същата се е увеличила с още 14 хил. лв., достигайки до - 53 хил. лева.

Задълженията на дружеството са предимно текущи (краткосрочни), като основната част са към доставчици, а после публични. Към края на 2021 г. и към 31.03.2022 г. в счетоводните баланси е посочено наличие и на дългосрочни задължения, свързани с търговски кредити. За съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните от счетоводните баланси на молителя са обобщени и представени в Таблица 3 на стр. 6 от експертизата, от която е 2 видно, че към 31.12.2018 г. стойностите на показателите за ликвидност са значително повисоки от максршалните препоръчителни стойности за съответните коефициенти, като превишението е по-голямо за коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност, като общата ликвидност е 3,27, а незабавната и абсолютната – 1,35, но в края на следващите три отчетни периода - 2019 г., 2020 г. и 2021 г., коефициентът на обща ликвидност се доближава до голяма степен към минималната си референтна стойност, без да достига същата, а коефициентьт на бърза ликвидност превишава горната граница средно с около 30 %.

Същевременно стойностите на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са под долните си референтни граници, като отклоненията са най-значими към 31.12.2021 г. и към 31.03.2022 г. Видно от таблицата към 31.12.2020г. коефициентът на обща ликвидност е 0,95, като същият е и на бързата ликвидност, а на незабавна и абсолютна е 0,16. Към 31.12.2021г. коефициентът на обща и бърза ликвидност е 0,99, а на незабавна и абсолютна – 0,006, а към 31.03.2022г. общата ликвидност е 0,97, а незабавната и абсолютната – 0,002.

Изходните данни от счетоводните баданси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на дружеството са систематизирани в Таблица 4 Показатели на стр.

7 и е видно, че до края на 2019 г. стойностите на показателите за финансова автономност на „Е.И. М“ ООД са в допустими граници, но тенденцията към тяхното влошаване е очевидна.

Към края на останалите анализирани периоди дружеството е декапитализирано, поради което изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, т.к. същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, а същата в случая е висока. Най-висок е коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2020г., когато е -21,85. Вещото лице е посочило, че по данни от годишните оборотни ведомости за периода от 2018 г. до 2021 г., както и от тази за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., към края на съответните отчетни периоди дружеството е имало описаните в таблица 5 на стр.8 от експертизата задължения, като към 31.12.2018г. същите са 26 215,89 лв., към 31.12.2019г. са в размер на 291 653,23лв., към 31.12.2020г. – в размер на 437 108,62 лв., към 31.12.2021г. – 490 468,24 лв. и към 31.03.2022г. – 502 971,01 лв. Според експертизата по данни от хронологичния опис на сметка 501 „Каса в лева“ за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г., последни плащания на задължения към кредитори са извършени на 28.04.2022 г. - 150,00 лв.

(такси за счетоводно обслужване) и на 25.05.2022 г. - 277,12 лв. (изплатена работна заплата).

Освен горепосочените плащания на работна заплата и на такси за счетоводно обслужване, последно плащане на задължения, осчетоводени но сметка 499 ,други кредитори“, е извършено на 27.12.2021 г., когато по сметка 501 „Каса в лева“ е отразено изплащане на задължение в размер на 700,00 лв., без да са налице повече данни за основанието и получателя на плащането. В таблица 6 на стр. 10 от заключението са представени изчисленията за размера на постоянния капитал и нетния оборотен капитал на дружеството, като видно от данните през периода от 31.12.2018 г. до 31.03.2022 г. „Е.И. М“ ООД е притежавало собствен капитал и нетен оборотен капитал в края на 2018 г. и на 2019 г. Към края на следващите анализирани отчетни периоди тези два показателя за имущественото и финансово състояние на дружеството — молител са с отрицателни стойности. Данни за размерите на осчетоводените задължения на молителя през последвания период се съдържат 3 в Таблица 2 на стр. 4 и в Таблица 5 на стр. 8. Вещото лице сочи, че не изготвя алтернативен вариант на изчисления на показателите за ликвидност и за финансова автономност, тьй като не е констатирано наличие на неосчетоводени задължения. Експертът сочи, че към 31.12.2021 г. имуществото на „Е.И. М“ ООД е формирано от вземания в размер на 485 484,39 лв. и парични средства (касови наличности) с обща сума 1 192,79 лв. По съответните счетоводни сметки не е отразено наличие на дълготрайни материални и нематериални активи, както и материални занаси, поради което от счетоводството на дружеството не са изисквани инвентаризационни описи и сравнителна ведомост кьм 31.12.2021 г. Вещото лице сочи, че годишните финансови отчети за периода от 2018 г. до 2021 г. включитедно не са заверявани от одитор, тъй като не подлежат на такава заверка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че 4 краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.