Решение № 6 от 11.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Разград, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600393 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор в РП-Разград против Присъда №54 от 16.10.2025 г. по НОХД № 392/2025г. по описа на Районен съд – Разград. В протеста се сочи, че с посочената присъда състав на РС-Разград е признал подсъдимия А. Н.

А. от гр.Цар Калоян за виновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност, наложено е наложено административно наказания глоба в размер на 1500лв. Счита присъдата за неправилна в частта относно приложението на чл.78а НК. Макар и към датата на изготвяне на протеста да не е запознат с правните съображения за взетото решение, доколкото въпроса за приложението на правилата по чл. 78а НК е принципен, излага аргументите си относно допуснатия порок, който счита, че прави съдебния акт незаконосъобразен в тази му част. С влязъл в сила на 26.11.2021 г. осъдителен съдебен акт - Решение № 284/10.11.2021г. по АНД № 612/2021 г. по описа на РС - Разград, подсъдимият А. Н. А. бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК за извършено от него на 03.12.2020г. деяние, съставляващо престъпление по чл. 313, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, което водело до извод, че деянието предмет на настоящото дело и това, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт се явяват извършени в реална съвкупност. Излага доводи за това, че според разпоредбата на чл.

78а, ал.7 НК института на освобождаване от наказателна отговорност е неприложим при "множество престъпления", а извършените в идеална или реална съвкупност са такива 1

/Тълкувателно решение № 2/21.10.2010г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСНК/. Поради което е нА.це пречка за приложение на чл. 78а НК и когато обвинението за множество от престъпления е повдигнато в рамките на различни производства. Независимо от чистото съдебно минало на дееца към момента на осъществяване на деянието предмет на настоящото наказателно производство, е нА.це препятствие за приложение разпоредбата на чл. 78а НК, т.к. по смисъла на закона и задължителната съдебна практика са нА.це „множество престъпления“.

Искането е съдът да измени присъдата в частта, с която на основание чл.78а ал.1 НК подс. А. е освободен от наказателна отговорност и вместо това, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода съобразно направеното от страна на РП-Разград предложение в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста по изложените в него съображения. Според прокурора неправилно подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност, тъй като по отношение на него е постановен съдебен акт, който е влязъл в сила на 26.11.2021г. - Решение по анд №612/2021г. на РС-Разград, с което е признат за виновен в извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК извършено в условията на продължавано престъпление и му е наложено административно наказание глоба. Като към момента на постановяване на този съдебен акт на съда не е бил известен последващият такъв, с който е предаден на съд, отново за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК. Излага доводи за това, че дори да се приеме, че престъплението извършено по настоящото производство е в условията на продължавано престъпление спрямо предходното такова, то след като същото не е включено в акт, с който е предаден на съд подс.А., не следва това деяние да се счита за извършено в условията на продължавано престъпление, а се касае за множество престъпления. Разпоредбата на чл.26 ал.6 е приложима в конкретиня случай и не са нА.це условията на чл.78а НК, тъй като изключва възможността прилагането на тази норма по отношение на деянията извършени в условията на множесво престъпления. Пледира за изменение на пъроинстанционната присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание при условията на чл.66 ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия адв. СА. както и подсъдимият, редовно призовани не се явяват в производството пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Въззивния протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим, разгледан по същество се явява основателен.

При собствения анА.з на доказателствата настоящият състав намира, че по делото е 2 установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Н. АА. е роден на *** в гр. Разград, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, адрес ***, ЕГН **********.

Подс. А. придобил правоспособност за управление на МПС - категория „В“ през 2014г., когато по надлежния ред от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Разград му било издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 282473732 от 06.08.2014г., вА.дно до 06.08.2024г. През 2017г. на два пъти, а именно на 08.03.2017г. и на 11.05.2017г., подс. А. заявявал пред Сектор „ ПП“ - ОДМВР - Разград издаване на дубликат на СУМПС, т.к. същото му е откраднато с декларация от 08.03.2017г./и изгубено с декларация от 11.05.2017г. След като през 2018г. подс. А. бил придобил правоспособност за управление на МПС категория С, на 31.05.2018г. му било издадено СУМПС № ***, вА.дно до 31.05.2023г. Към този момент подсъдимият работел в чужбина, първоначално в Норвегия, а след това - във Великобритания.

През м. септември 2020г. в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, подс. А. заменил българското си СУМПС № *** с британско такова - с №***, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г. Тъй като останал без работа, в началото на м. декември 2020г. той се прибрал в България заедно със съпругата си Х. и дъщеря си А.. На 03.12.2020г. отишъл в ОД МВР – Разград, Сектор „ПП“ и заявил издаване на дубликат на СУМПС с № ***, за което на същата дата декларирал обстоятелството - че го е изгубил. Декларирал и че обичайното му пребиваване по см. на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ през последните 12 последователни месеца е било в Република България, което също не отговаряло на истината. Било му издадено на 07.12.2020г, СУМПС с №***, вА.дно до 31.05.2023г. През м. март 2021г. в Сектор „ПП“ – ОДМВР - Разград постъпило писмо рег. № 3286р-8700/22.02.2021г. на ГДНП-МВР, с което на ОДМВР-Разград се изпращА. подменени СУМПС през 2020г. в чужбина, сред които било и СУМПС с № *** на подс. А.. След проведено разследване по Досъдебно производство № 330 ЗМ- 52/2021 г. по описа на ОД МВР-Разград, за горепосочените две деяния, извършени от подсъдимия на 03.12.2020г., осъществяващи продължавано престъпление по чл.313, ал.1 НК, делото било внесено в РРС с постановление по реда ва чл.375 НПК. С Решение № 284/10.11.2021 г. по НАХД № 612/ 2021г. на РС-Разград, влязло в сила на 26.11.2021 г., подс. А. бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Междувременно, обаче, през м. януари 2021г., подс. А. бил придобил правоспособност за управление на МПС категория СЕ и на 26.01.2021 г. отишъл в ОДМВР - гр. Разград и пред св. Н.М. - служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Разград, подал Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх.№ 522/26.01.2021г. /л. 102/, с което заявил желанието си да му бъде издадено СУМПС, поради успешно положен изпит и завършен курс за придобиване на правоспособност. Към посоченото заявление подсъдимият представил и попълнена и подписана лично от него Декларация от 26.01.2021г. /л. 107/, в която декларирал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от 3 държава - членка на ЕС, като всъщност притежавал британско СУМПС №***, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г., издадено от компетентен орган в Кралство Великобритания и Северна Ирландия. При получаване на новоиздаденото на 28.01.2021 г. СУМПС с № 284761740, вА.дно до 28.01.2026г., в Сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР - Разград подс. А. не предал чуждото такова. Нещо повече през 2023г. подс. А. подменил българското си СУМПС с № 284761740 с белгийско такова в Кралство Белгия. Информация за това постъпила в Секктор „ПП“ - ОДМВР- Разград на 04.01.2024г. с писмо рег.№ 3286р65128/20.12.2023г., ведно с подменения документ.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен материал - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства - декларации по чл.17 ал.1 от Павилника за издаване набългарски лични документи, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин. В тази връзка следва да се посочи, че доказателствата - както гласните, така и писмените са еднопосочни, без съществени противоречия, които да налагат да се излагат изрични съображения защо едни от тях се кредитират, а други - не съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НК.

Обосновано по съставомерните обстоятелства РС-Разград е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимят А. е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 НК - на 26.01.2021г. в гр.Разград е потвърдил неистина - че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава- членка на ЕС. Това той е направил в писмена декларация, която на основание чл.151, ал.7 от Закона за движение по пътищата /"Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.“/ по силата на закон - ЗДвП и издадената въз основа на него Наредба № 1-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на соченото обстоятелство.

Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК е бланкетна, а престъплението е на формално извършване. От обективна страна следва невярното деклариране /потвърждаване на неистина или затаяване на истина/ да се осъществи в писмена декларация, която се изисква по силата на нормативен акт - закон, указ или постановление на Министерския съвет и да се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В конкретния случай такова изискване законодателят е предвидил в чл.151 ал.7 от ЗДвП, съгласно които разпоредба - Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, поради коеот декларира това дА. притежава свидетество за управление на МПС издадено от държава-членка на ЕС в нарочна декларация/Приложение №3 към чл.63 ал.4 от Инструкция №Iз-417/2010г./.

За съществяване състава на чл.313 ал.1 НК съдебната практика приема, че лъжливо документиране има, когато документът е съставен от лицето, което го е подписало, но в него са удостоверени неверни обстоятелства. Т.е. документът с невярно съдържание е истински 4 по отношения на автора, но невярно отразява обстятелствата, които е предназначен да удостовери. Установено е по категоричен начин от приложеното в хода на ДП оригинал на заявление за издаване на документи за самоличност - СУМПС, че това е сторено собственоръчно от подсъдимия по делото, който посетил на 26.01.2021 г. сектор Пътна полиция при ОД на МВР Разград и пред орган на власт - чрез свидетелката Н.М. е подал заявление, към което освен другите документи, приложил и писмена декларация по образец, в която удостоверил, че не притежава такова СУМПС. По този начин той е потвърдил неистина, тъй като се установява, че е притежавал британско СУМПС №***, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г.