Определение № 1195 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. Варна, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500326 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Енерго – про продажби“ АД, ЕИК103533691, срещу разпореждане №4476/30.01.2025г. по гр. дело №287/2025г. на ВРС , 14ти състав, с което е отхвърлено заявление вх. при ВРС №2679/10.01.2025г. на „Енерго – про продажби“ АД, ЕИК103533691, за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. У. Ф., с посочен ЕГН/ЕИК/код по Булстат №***.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта на ВРС, тъй като длъжникът, макар гражданин на друга държава, имал вписан в регистър „Булстат“ адрес за кореспонденция в България, а съдът е дължал да извърши проверка за място на дейност в България на чуждестранни юридически лица. Налице са условията на чл.411, ал.2 от ГПК, поради което се моли за отмяна на разпореждането на ВРС и за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК срещу длъжника.

Производството по чл.413, ал.2 от ГПК е едностранно.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна 1 за случая регламентация, съдът намира следното:

Смисълът на заповедното производство е бързото и лесно снабдяване на кредитора с изпълнителен титул, но само при безспорни по основание, размер, период и правопораждащи юридически факти вземания, които се установяват въз основа на формална проверка от съда. Също въз основата на формална и бърза проверка от съда, чрез приложения към заявлението или чрез публично достъпни данни, следва да се констатират правосубектността на страните и липсата на предпоставките по чл.411, ал.2 ГПК. Законодателен израз на това е разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК, която препраща към правилата на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК досежно изискванията за редовност. От изложеното следва, че ако в срока след еднократните указания на съда по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК продължават да са налице нередовности на заявлението или неяснота по отношение предпоставките на чл.411, ал.2 – 5 от ГПК, следва заявлението да бъде отхвърлено.

В настоящия случай е подадено заявление срещу лице, което не е български гражданин. При служебно извършената на осн. чл.411 ал.1 ГПК (изм. ДВ бр.50/2015г.) справка в НБДН за длъжника (както по имена, така и по посочено ЕГН) се установява, че такова лице не фигурира в НБДН. От това следва на първо място, че този длъжник няма регистриран постоянен адрес или обичайно местопребиваване в Република България, което е основание за отхвърляне на заявлението – чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.

Данните към уточняващата молба и доводите във въззивната жалба, че длъжникът (гражданин на Норвегия) имал вписан в регистър „Булстат“ „адрес за кореспонденция в България“ не променят горния извод. Без съмнение не се касае до „постоянен адрес“ по смисъла на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК вр. чл.93 от ЗГР, нито до „обичайно местопребиваване“ в РБ по смисъла на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК вр. чл.48, ал.7 от КМЧП, разбирано като място, което отразява трайната интеграция на лицето в социалната, в професионалната и в семейната му среда. Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК са ясни и не подлежат на разширително тълкуване, поради което вписан „адрес за кореспонденция“ не може автоматично да се отъждестви с постоянен адрес или с обичайно местопребиваване, а само последните са релевантни при заявление срещу длъжник – физическо лице. Алтернативните възможности – по „седалище“ или „място на дейност на територията на РБ“ касаят правни субекти с качеството „търговец“ по смисъла на чл.1 от ТЗ, респективно чуждестранни такива, които развиват трайно стопанска или друга сходна дейност в страната. Данни за последното няма. В случая длъжникът е посочен в заявлението само като физическо лице с три имена и ЕГН, поради което за него са относими постоянния адрес и обичайното местопребиваване, каквито той няма. Отделен е въпросът, че вписването в регистър „Булстат“ не е достатъчно, доколкото то не доказва, че длъжникът се е установил по траен начин да живее в РБ или че е създал трайни връзки с държавата на сезирания съд. Заявлението следва да бъде отхвърлено.

Отделно от горното липсата на официална регистрация на длъжника в НБДН и липсата изобщо на регистрирано в НБДН лице с посоченото в заявлението ЕГН препятства позитивната проверка за правосубектност на 2 длъжника, доколкото вписванията в регистър Булстат не установяват несъмнено последната към деня на заявлението. Това е още една пречка за издаване на заявление по чл.410 ГПК.

Предвид изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, като заявителят може да реализира правата си по исков ред. Приетото в този смисъл от ВРС е законосъобразно, а оплакванията срещу последното не се споделят. Актът на ВРС следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4476/30.01.2025г. по гр. дело №287 за 2025г. на ВРС, 14-ти състав, с което е отхвърлено заявление с вх. при ВРС №2679/10.01.2025г. на „Енерго – про продажби“ АД, ЕИК103533691, за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. У. Ф., с посочен ЕГН/ЕИК/код по Булстат №***.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3