Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 10.07.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 147/2025
Вид
Решение № 484
Подписан
10.07.2025
В сила
14.08.2025
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Казанлък, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510100147 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М., заявява, че на *** г. В. И. П. сключила потребителски договор за кредит № *** с „Б.” ООД за сумата от 600,00 (шестстотин лева) лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата Бързо разглеждане, за което се дължи сума в размер на 210,00 лева или над 30% от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***.

Сочи, че доверителката му В. И. П. е заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 10ал. 1 в размер на 192,81 лв.

Заявява, че във връзка с твърденията им, че клаузата на чл. 10 ал. 1, с които са договорени допълнителни плащания към кредитора от Договора са изцяло неравноправни и нищожни са предявили иск с правно основание по чл.124 от ГПК във връзка, с което било образувано гр.дело № 1067/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък. По същото дело е постановено Решение № 352/26.06.2024год., с което съдебният състав е прогласил нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между В. И. П., с ЕГН: ********** и „Б.” ООД, с ЕИК: ***, като противоречаща на закона и добрите нрави.

С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес за доверителката му от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платена при липса на основание сума, както следва: от 191,81 лв. - платена такса за „Бързо разглеждане” по Договор за потребителски кредит № ***/*** г.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Б.” ООД, с ЕИК ***, със 1 седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К.Б., да заплати на В. И. П., с ЕГН **********, сумата в размер: 191,81 лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса за „Бързо разглеждане” в полза на ответника по договор за заем № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира присъждането на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Ю. Б., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която изразява следното становище:

Факт, който не оспорват, е че за допълнителното действие Бързо разглеждане“ (чл. 10, ал. 1 от Договор за кредит с № max_***) е заплатена сумата в размер на 192,81 лева.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че на ***г. е сключил с ответника процесният договор; че е заплатил твърдяната сума по договора услуга „Бързо разглеждане“ в общ размер 191.81 лева, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи по процесният договор за потребителски кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора. За съдебно заседание ответното дружество е редовно призовано не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

Приети по делото са заверено копие договор за кредит с номер МАХ_***, сключен на ***г. между В. И. П. и „Б.“ ООД.

От приложеното решение №352/26.06.2024г., постановено по гр.дело №1067/2023г. по описа на Районен съд – Казанлък се установява, че съда е прогласил по предявения от В. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*** чрез пълномощника си от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител срещу „Б.“ ООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно, иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на чл. 10, ал. 2 от сключения между страните д о г о в о р за потребителски кредит № MAX_ ***/*** г.

Решението е влязло в законна сила на 30.09.2024 г. Страните по делото 2 не спорят, че В. И. П. е заплатила сумата в размер на 192.81 лева такса Екпресно обслужване по своя кредит.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

Между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, основано на сключения между ищеца В. И. П. като заемополучател и ответника „Б.“ ООД като заемодател договор за кредит с номер MAX_ ***/*** г., при следните условия: размер на кредита: 600 лева, погасителна вноска: 63.82 лева, брой погасителни вноски: 11, срок на кредита:

11 месеца , обща стойност на плащанията: 702.02 лева, ГПР: 39.21%, ГЛП:

32.55% и сума в размер на 210 лева. за Експресно обслужване по кредита- чл.5 и чл.10, ал.2 от договора.

Безспорно по процесния договор ищцата е заплатила на ответника сумата от 192.81 лева за Експресно обслужване на кредита.

С оглед влязлото в сила решение по гр.д.№1067/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което клаузата на чл.10, ал.2 на договора за кредит с номер MAX_ ***/*** г.. е прогласена за нищожна, следва извода, че заплатената от ищцата на ответника въз основа именно на тази клауза сума от 192.81 лева. е дадена без основание и съответно подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски: 50 лева платена държавна такса, 1.68 лева за банков превод и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. с ДДС съгласно представените с молба вх.№6380/15.04.2025 г. договор за правна защита и съдействие и фактура от 14.04.2025 г. По делото не са представени доказателства за реално извършени разноски за куриерски услуги в размер 15 лева, поради което не следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. да заплати на В. И. П., 3

ЕГН **********, с адрес град ***, със съдебен адрес Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д.

М., на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 191.81 лева за Експресно обслужване на кредита, платена без основание по договор за кредит с номер MAX_ ***/*** г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес град ***, със съдебен адрес Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д.

М. сумата от 2 051.68 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4