Решение № 70 от 12.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100101936 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на М. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, живуща във Ф.***, със съдебен адрес: адв. Иван Танев, вписан в Адвокатска колегия - Бургас, с личен номер 1000019280 от ЕАР, с адрес на кантората и съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. .Македония” № 61-63, партерен етаж, офис 1, с електронен адрес за връчване: [email protected] срещу А. А. Б.,

ЕГН:**********, с адрес: ***, със съдебен адрес адв. Димитрина Бонева Ройдева, вписана в АК-Бургас с ЛН 1900012380, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. Александровска 45.

Ищцата твърди, че на 23.12.2010г. между „Би Ен Джи” ООД,

ЕИК 147133670, в качеството му на продавач, и майка й И.Ц.Б., ЕГН **********, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с площ от 80,04 кв.м, с адрес на имота: ***, със съответните му прилежащи части, както и заедно с 10/1239 кв.м идеални части от поземлен имот с 1 идентификатор ***, в който е построена сградата. Сделката е обективирана в нотариален акт № 129, том VI, рег. № 8018, дело № 887/2010 г. на нотариус Ат. Димов с рег. № 285 на НК, с район на действие: РС Бургас. Твърди се, че в нотариалната сделка И.Б. е вписана като купувач, но в действителност същата е действала като подставено лице на ищцата по уговорка с нея и продавача.

Извършената по този начин персонална симулация на привидната сделка е удостоверена в обратно писмо, подписано на същата дата, 23.12.2010г., от ищцата, майка й и брат й А. Б., последният като свидетел.

С оглед така изложеното, ищцата счита, че е собственик на така описания недвижим имот, който след смъртта на нейната майка, не е бил в нейния патримониум. С оглед на което и ответника, който е син на починалата и брат на ищцата, не е придобил по наследство ½ ид. ч. от имота.

Ищцата твърди, че ответникът оспорва нейната собственост по отношение на имота, което е предпоставило предявяване на настоящата исковата претенция, с която да се приеме за установено между страните по делото, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, придобит от същата по цитираната покупкопродажба.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на описаната вече претенция, ищцата твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на осъществено от нея давностно владение от 23.10.2010г. до настоящия момент.

Претендират се разноски по делото.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Видно от изложеното, ответникът оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка.

Твърди се, че приживе майката на страните е решила за всеки един 2 от тях да остане по един апартамент. За ответника апартамент в ***, който след смъртта на бащата на страните е останал съсобствен при квоти 4/6 за майка, 1/6 за ищцата и 1/6 за ответника. Този апартамент е получен в собственост от ответника, след като майка му и сестра му са му дарили своите идеални части от същия. За ищцата е следвало да закупен процесния апартамент в ***, като майката на страните е поела ангажимента да плати по- голямата за това жилище. В нотариалния акт е трябвало и двете да бъдат записани като купувачи съобразно заплатените от всяка една от тях средства. Твърди се, че поради факта, че ищцата е била семейна, но явно, не се е разбирала със съпруга си, а при евентуално придобИ.е от нейна страна на идеални части от имота, нейният съпруг е щяло да стане съсобственик в апартамента, апартаментът в *** е закупен от майката на страните. В последствие майката е щяла да го дари на ищцата и нейна дъщеря, което не е станало. Ответникът твърди, че не е вярно изложеното в исковата молба, че след смъртта на майка им, ищцата се е опитала да уреди правата си върху имота в съответствие с прикритото придобИ.е на собствеността. Не му е предлагала да направи отказ от правото ми на собственост върху моята неговата част от имота. Ответникът твърди, че не е запознат с представеното обратно писмо от 23.12.2023г. и същото не е разписано от него на посочената в него дата. Ответникът няма спомен да е разписвал обратно писмо с такъв текст. Същият не може да твърди, дали подписът и името са негови в обратното писмо, защото трябва да види документа в оригинал, в неговата цялост, дали е единен документ, а не в заверено копие от нотариус. Твърди се, че се оспорва обратното писмо.

Твърди се, че е невярно твърдението на ищцата, че процесния имот е придобит изцяло с нейни средства, тъй като средствата са били общи на нея и нейния съпруг - съответно % ид. част от имота следва да е негова и той също да встъпи в делото.

Що се отнася до твърденията, че процесният имот е придобит от 3 ищцата по давност, посредством упражняване на непрекъснато владение върху него повече от 10 години, считано от 23.12.2010 г. до днес, ответникът оспорва и това твърдение. Твърди се, че ищцата живее в Г. от години и естествено, че отсяда в имота през краткото време, през което е в България. Но това не означава, че за него и майка им, тя е била едноличен собственик.

В проведените съдебни заседания, ответникът се е отказал от възражението си, че оспорва автентичността на представеното по делото обратно писмо. Ответникът е заявил също така, че не оспорва, че имотът се е владял от ищцата. В съдебно заседание и по съществото на спора, ответната страна, заявява, че не оспорва собствеността на ищцата по отношение на процесния имот.

-фактология по делото

От събраните по делото писмени доказателства и неоспорените между страните факти, съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцата и ответника са брат и сестра, а И.Ц.Б. е тяхна майка. Видно от представения на лист 10,11 от делото нотариален акт № 129, том VI, рег. № 8018, дело № 887/2010 г. на нотариус Ат. Димов с рег. № 285 на НК, с район на действие: РС Бургас, на 23.12.2010г. майката на страните е закупила от „Би Ен Джи” ООД, ЕИК 147133670 следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с площ от 80,04 кв.м, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. ”Лазур”, ***, със съответните му прилежащи части, както и заедно с 10/1239 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата. От извършена от съда актуална справка в Търговския регистър е видно, че считано от 2014г. продавачът по тази сделка „Би Ен Джи” ООД, ЕИК 147133670 е заличен търговец. По делото е представен писмен документ, наречен „обратно писмо“, съставено на 23.12.2010г., видно от който ищцата М. А. Б., ЕГН ********** и нейната майка И.Б. са изразили воли, че действителен 4 купувач по сделката, обективирана в нотариален акт № 129, том VI, рег. № 8018, дело № 887/2010 г. на нотариус Ат. Димов с рег. № 285 на НК, с район на действие: РС Бургас е ищцата, която е заплатила и цената на имота. Ответникът А. А. Б., ЕГН ********** е подписал този документ като свидетел. От представеното по делото удостоверение за наследници на лист 14 от делото е видно, че майката на страните е починала на 04.11.2022г., като същите са нейни единствени наследници.

-от правна страна

Предявеният по делото главен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предложение пето от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 17, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор

***, представляващ жилище, апартамент с площ от 80,04 кв.м, с адрес на имота: ***, със съответните му прилежащи части, както и заедно с 10/1239 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 129, том VI, рег. № 8018, дело № 887/2010 г. на нотариус Ат. Димов с рег. № 285 на НК, с район на действие: РС Бургас, при персонална симулация на страната на купувача.

Предявеният по делото евентуален иск е с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността, а именно за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата владее описания недвижим имот повече от 10 години, считано от 23.12.2010г. и до момента на предявяване на иска.

Така предявените искове за собственост са допустими, предвид на оспорването от страна на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот. В съдебно заседание и по съществото на спора, ответната страна, заявява, че не оспорва собствеността на ищцата по 5 отношение на процесния имот. Видно обаче от поведението на тази страна, е налице оспорване на собствеността. Този извод следва от процесуалното поведение на ответника, който е депозирал отговор на исковата молба, с която е оспорил исковете и искал тяхното отхвърляне. Отделно от това, с оглед на твърденията в исковата молба за наличие на персонална симулация, като действителен купувач на процесния имот е била ищцата, при липса на разкритие на тази симулация, в нотариалния акт за сделката ще фигурира майката на страните, което прави възможно във всеки един момент ответникът да се легитимира като собственик по наследяване на ½ ид.ч. от имота и да се разпореди със своя дял от собствеността. Всичко изложено до тук обосновава правен интерес за ищцата за предявяване на исковете и тяхната допустимост.

По основателността на предявения главен иск, съдът намира следното:

Твърденията на ищцата за наличие на персонална симулация при сключване на сделката с процесния недвижим имот, изискваха същата да докаже, чрез пълно и главно доказване, че между нея, в качеството й на купувач и продавачът по тази сделка, е постигнато съгласие, че привидно по сделката като купувач ще фигурира нейната майка, но волята на страните е, имотът да се придобие именно от ищцата. За персоналната симулация няма изрична законова уредба, а се прилагат правилата за класическата симулация, която касае каузата на сделката.

Видно от изложеното от ищцата и представеното така наречено „обратно писмо“, се твърди наличието на двустранна персонална симулация. При този вид симулация е необходимо знанието и съгласието на прикритата и явната страна за симулираното участие на привидна страна и знанието и съдействието за симулирането от страна н а привидната страна по сделката или подставеното лице.

Следователно ищцата следваше да докаже с годни доказателствени средства, че между нея и продавачът по процесната сделка е 6 постигнато съгласие да симулират сделката по отношение на действителния купувач по същата. Такова годно доказателство за пълно разкрИ.е на симулацията би било писмен документ-обратно писмо, съставен от страните по сделката, в който те изразяват действителна си воля. При липса на такъв документ, установяването на симулацията може да стане чрез други писмени доказателстваначало на писмени доказателства или документи, в които привидността не е призната, но са обективирани други изявления на насрещната страна по сделката / преди, по време или след извършването й/, които създават индиция, вероятност, възможност, сделката да е привидна. Такива документи биха могли да бъдат признание от явната страна, че е получила плащането от прикритатата страна или разписки за извършване на плащания между тези страни.

При наличие на такива писмени доказателства, на основание чл. 165, ал. 2 от ГПК за установяване на привидността ще бъдат допустими и гласни доказателства. Относно доказването на симулацията съдът се позовава на съдебна практика, обективирана в Решение № 544 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков, Решение № 294 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2774/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, Решение № 782 от 28.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 834/2025 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова и посочените в него други решения на ВКС, както и на Решение № 247 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева. При така дадените разяснение за доказване на сключване на симулативна сделка, съдът намира, че ищцата не ангажира годни доказателства, които да установят твърдяната от нея персонална симулация при покупко-продажбата на процесния недвижим имот. Представеното по делото писмено доказателство, което е наречено „обратно писмо“ няма характер на такова, което установява признание на симулативността, защото не изразява волята за това между страните по сделката –явната страна-продавачът „Би Ен 7