Решение № 633 от 25.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500947 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на М. Г. Р. от *** против решение № 721 от 01.04.2025 г. по гр.д.117/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е определил следния режим за лични контакти между въззивника и дъщеря му К., както следва:

1. До навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от 9.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, без преспиване;

2. След навършване на 3-годишна възраст на детето:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 в неделя с преспиваме; един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск; всяка четна година на Коледните празници - от 9.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12. с преспиваме; всяка нечетна година на Великденските празници - от 9.00 ч. на Велики Петък до 18.00 ч. на деня, следващ Велика Неделя с преспиваме; първите 5 дни от пролетната ваканция (след като детето тръгне на училище).

Въззивникът изразява недоволство от това, че постановяване на 1 режима на лични контакти, съдът не е обсъдил и съответно не е определил поисканите от двамата родители допълнителни контакти, които от лятото на 2024 г. са договорени с майката и практически до настоящия момент са се изпълнявали с нейно съгласие, вкл.са били съобразени (отново по искане на страните) и при постановяване на привременните мерки. Твърди се, че съображенията на съда, поради които не е определил режим, свързан с вземането на детето от яслата са неоснователни, тъй като след като детето през лятото навърши 3 годишна възраст и не съществува причина, поради която бащата да не продължи да я взема, както и досега два пъти седмично и след това да я връща в дома на майката. Посочва се, че с израстването на детето то ще може по-пълноценно да общува с бащата, с което да му се осигури по - обогатено и пълноценно емоционално развитие.

Посочено е, че въззивникът желае още към режима на лични контакти да бъдат добавени и новогодишните празници - както първоинстанционният съд е определил, че всяка четна година детето следва да бъде с бащата за коледните празници, то би трябвало през нечетната година да се постанови детето да е при бащата за новогодишните празници.

Изразено е оплакване, че първоинстанционният съд изобщо не е коментирал и желанието на бащата за срещи с детето по време на личните им празници (на детето и на бащата). В тази връзка е заявено искане, режимът да бъде допълнен и като бъде определено, че едната година детето ще празнува личните си празници с бащата, а на следващата - с майката; както и че на рождения ден на бащата той ще може да взема детето, за да празнуват с него и с разширения роднински кръг по бащина линия.

Претендира се съдът да измени решението на БРС в частта, в която е определен режима на лични контакти между въззивника и малолетната му дъщеря К. М. Р., като бъдат добавени:

1. всеки вторник и петък бащата да взема детето от детска ясла или детска градина и да я връща в дома на майката;

2. всяка нечетна година детето да прекарва Новогодишните празници в дома на бащата — с преспиване;

3. за личния празник на бащата - *** детето да бъде с бащата, като ако същият е в делничен ден, да бъде връщано на майката до 20.00 ч., а ако е в празничен ден - да остава при бащата с преспиване и да и бъде връщано на другия ден;

4. относно личните празници на детето - рожден ден и имен ден - всяка четна година да се празнуват с бащата, а всяка нечетна - с майката.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемата Н. Г. С. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание. Твърди се, че в обжалваната от въззивника част, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че от мотивите на решението става ясно, че при постановяването му съдът е формирал вътрешното си убеждение като се е съобразил не само със събраните в хода на производството доказателства, но и с правилата на формалната логика и опита, преценил е най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и пap.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Твърди се, че определеният от БРС режим на лични контакти е напълно подходящ за детето, съобразен с възрастта му и напълно 2 достатъчен за пълноценно общуване с бащата.

Въззиваемата твърди, че исканото допълнение към решението би било във вреда на детето, тъй като по начина по който се иска и бащата, и майката се поставят в невъзможност да разполагат с време, в което могат да посетят места за развлечение с преспиване, особено когато се иска детето да бъде взето от детска ясла в петък. Сочи се, че ако детето бъде вземано от бащата всяка седмица по два дни и още 4 дни в събота и неделя това не би било в интерес на детето, тъй като в негов интерес е, то да има постоянна семейна среда, в която да знае, че се отглежда и израства, а определянето на режим, който разпокъсва ежедневието му, какъвто би се явил исканият от въззивника, не би бил подходящ за постигането именно на основната цел в производството - защита интереса на детето. Сочи се още, че ежеседмичната среща на бащата с детето в петък би препятствал майката, ако желае да пътува с детето за уикенда.

Посочено е още, че бащата желае този разширен режим на лични контакти с детето не толкова за себе си, колкото за неговата майка, за която, както се установи от свидетелските показания, а и от самия въззивник, че се грижи за детето в по-голяма част от времето, когато то е с бащата.

Твърди се, че детето ще преживява в известна степен стрес от това, че се намира на друго място, непознато за него така изведнъж и толкова често - 8 дни в месеца през делничните дни и още две съботи и недели от месеца.

В съдебно заседание допълва, че бащата не спазва стриктно постановения по реда на привременните мерки режим на лични отношения като се случва да връща детето със закъснение, което нарушава режима му.

Допълва се, че от свидетелските показания е установено, че бащата изпълнява отчасти хранителния режим на детето, като освен необходимия на детето хранителен режим, позволява детето да се храни и с нездравословна храна. Посочва се, че в случай, че бъде определен исканият от въззивника разширен режим на контакти, едва ли бащата би се справил с нелеката задача да приготвя храна за детето, за да може то да се нахрани здравословно и пълноценно за вечеря и това осем пъти в месеца.

Относно искането за лични контакти с детето за рождения ден на бащата се сочи, че то е ненужно, тъй като през последните 8 години ответникът никога не е празнувал рождения ден, дори със семейството си, съотв.искането е мотивирано от желанието на въззивника за осигуряване на контакти на детето не толкова със себе си, а с роднинския му кръг. В случай, че съдът определи време на бащата с детето на рождения ден на бащата, е заявено искане да бъде определено детето да прекара рождения ден на майката с нея, ако режима на лични контакти съвпадне с нейния рожден ден, т.е.тогава бащата да не взима детето, за да може то да празнува с майката.

Искането, касаещо личните празници на детето, също е оспорено като неоснователно и дори в ущърб на детето тъй като това е празник на детето и то следва да го отпразнува с децата от ясла/градина, а при евентуално уважаване искането на бащата, ще бъде накърнено правото на детето от едно щастливо прекарано време с други деца и игри. Посочва се, че в случай, че бащата има желание, той би могъл да присъства на тържеството на детето, докато е още малко, като впоследствие самото дете ще избира и предлага как да се отбележи този празник.

Претендира се съдът да потвърди решението на БРС в обжалваната 3 част.

Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което същата е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемата Н. Г. С. за прекратяване на брак с въззивника М. Г. Р. като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината.

Ответникът е също е заявил желание бракът да бъде прекратен, но е поискал съдът да постанови споделено родителство по отношение на роденото от барака малолетно дете – К., родена на *** г. Поискал е определяне на режим на лични контакти, при който детето да остава при него с преспиване, тъй като връзката помежду им е запазена, детето няма нужда от адаптация, понеже е свикнало с раздялата на родителите си. Заявил е, че плаща издръжка от 350 лв, който размер е оптимален за нуждите на дъщеря му. Поискал е семейното жилище да бъде предоставено на ищцата.

С обжалваното решение съдът е прекратил брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината; постановил е след прекратяване на брака Н. Г. С. да възстанови предбрачното си фамилно име - С., като от името отпадне фамилията Р.а; предоставил е ползването на семейното жилище на съпругата Н. Г. С. и е постановил, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Със същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права върху детето К. М. Р., ЕГН ********** на майката Н. Г. С.; постановил е, че местоживеенето на детето ще бъде при майката на посочения адрес и е осъдил бащата М. Г. Р. да заплаща на детето К., действаща чрез майка си Н. Г. С., месечна издръжка в размер на 400 лв, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърлил иска за горницата над 400 лв до 500 лв.

Със същото решение съдът е определил режим на лични отношения на бащата М. Г. Р. с детето К. М. Р., както следва:

-до навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 до 18.00 часа в събота и от 09.00 часа до 18.00 часа в неделя, без преспиване.

-след навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, всяка четна година на Коледните празници - от 09.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12. с преспиване, всяка нечетна година на Великденските празници - от 09.00 часа на Велики Петък до 18.00 на деня, следващ Велика Неделя с преспиване, първите пет дни от пролетната ваканция /след като детето тръгне на училище/.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответника М. Г. и само в частта на определения от съда режим на лични 4 отношения на бащата с детето, поради което спорът е висящ към момента само в тази си част, а в останалата част, поради необжалването му, решението е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Детето на страните – К. е родено на *** г., т.е.след няколко дни предстои да навърши 3 години.

Страните не спорят, че детето К. има хранителна алергия (към белтъка на кравето мляко), която налага спазване на диета с изключване на млечни продукти и наблюдаване на детето от специалист алерголог, към момента – лекар от гр.Варна.

По делото не е спорно, а се установява и от социалния доклад, и от събраните гласни доказателства, че съпрузите са във фактическа раздяла от м.август 2024 г., като ответникът се изнесъл от семейното жилище и е отишъл да живее при родителите си, т.е.детето е живяло и с двамата си родители от раждането си до навършване на 2 години – 6 месеца преди завеждане на иска за развод.