Решение № 426 от 11.03.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ............./………………………г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание от eдинадесети февруари 2020 година, в състав:

Председател: Мария Иванова-Даскалова

Секретар: Оля

Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М.

Иванова-Даскалова административно дело №1630 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.203 от АПК във вр. чл.4, §3 от Договора за ЕС.

Образувано е по постъпила с вх.№9358/12.06.2019г. искова молба от Л.И.В. *** с ЕГН ********** срещу Българска народна банка - гр. София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на * ***,**лв. Вредите настъпили от забавеното изплащане на гарантирания му депозит в размер на *** ***лв., за депозитите и сметките, които имал в „КТБ“АД. Първоначално претенцията е за 8 627,97лв. представлявала законната лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г. върху изплатената гарантирана сума от *** ***лв. В последното открито съдебно заседание исковата претенция е изменена, като от ответника БНБ се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82лв., което представлявало законната лихва за периода от **.**.20**г.до 06.12.2014г. върху изплатената сума от *** ***лв.

В исковата молба и в уточняващите я молби, както и в съдебно заседание представителят на Л.

В. сочи, че претендираните имуществени вреди настъпили за ищеца в резултат на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи относимото право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение БНБ имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г. През периода от **.**.20**г. до 08.02.2010г. ищецът сключил с „КТБ“АД договори за безсрочен депозит, а в последствие и рамков договор за платежни услуги за потребители от 08.02.2010г., по които внасял различни суми. На **.**.20**г.представители на „КТБ“АД депозирали пред БНБ искане за поставяне на банката под специален надзор по реда на действащото законодателство. Мотиви в искането били, че е налице загуба на доверие към банката от страна на вложителите, масова паника и проблеми с ликвидността и извършването на банкови операции. Впоследствие „КТБ“ уведомила БНБ, че е преустановила плащанията към клиенти и всички банкови операции. Сочи се, че „КТБ“АД е поставена под специален надзор с Решение №73/**.**.20**г.на УС на БНБ и са назначени квестори на банката, на които е възложено да извършват анализ и оценка на активите на банката от външни консултанти в срок от 10 дни. С Решение №114/16.09.2014г. на БНБ бил удължила срока на специалния надзор до 20.11.2014г.

След изтичане на този срок - от **.**.****г. започнало изплащането на сумите по договорите за депозити на граждани в гарантирания размер от 196 000лв. от Фонда за гарантиране влоговете в банките, включително на ищеца Л.В.. С Решение №664/22.04.2015г. на СГС, по т.д.№7549/2014г. била обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД с начална дата **.**.20**г. В резултат на оспорването на този акт на СГС с Решение на Апелативен съд – София по т.д. №2216/2015г. била определена датата **.**.20**г.за начална дата на неплатежоспособността на „КТБ“АД. В исковата молба се сочи направеното с Определение №2787/4.11.2016г. по адм.д. №560/2016г. по описа на Административен съд – Варна преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуването на чл.4 §3 от ДЕС и чл.1 т.3, подточка i) и чл.10, §1 от Директива 94/19ЕО. По образуваното дело С-571/16 на СЕС било постановено Решение от 04.10.2018г. на СЕС, че нормите на европейското законодателство следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените в тази разпоредба срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображения, че кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. В решението на СЕС е посочено, че разпоредбата на чл.1 т.3, подточка i от

Директива 94/19ЕО, изменена с Директива 2009/14 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволяват на възложителите да предявяват искове за обезщетение за вредите от късно изплащане на депозитите. Освен това чл.4, §3 от ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност е указано да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално производство в България за ангажиране на отговорността на държавата за извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза, не е пречка отговорността да бъде реализирана по съществуващите способи пред административните и общите съдилища. Правото на Съюза не допуска национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение да зависи от спазването на допълнително условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган. Съгласно чл.10 от Директива 94/19/ЕО „неналичен депозит“ е налице тогава, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед изложеното в исковата молба се сочи, че ответникът - БНБ не е административен орган по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК, но е единствения държавен орган с компетентност да контролира банковата система и неефективното изпълнение на това задължение представлява нарушение на правото на съюза. В тази връзка е посочено, че правото на Съюза разписва, че задължението за поправяне на вредите съществува във всички хипотези на нарушение на европейското законодателство от държава-членка, независимо от това кой публичен орган е извършил нарушението. Представителят на ищеца счита, че в случая БНБ не е изпълнила задълженията си съгласно европейското и вътрешното право да контролира ефективно банковата система и чрез бездействието си е забавила необосновано изплащането на гарантирания размер на депозити в КТБ, като по този начин е причинила вреда на ищеца в размер на законната лихва върху изплатения гарантиран размер на депозита от 196 000лв. за периода от **.**.20**г.до 06.12.2014г. Още при вземане на Решение №73/**.**.20**г.на УС на БНБ считат, че е било ясно, че ликвидните средства на КТБ са изчерпани и това обстоятелство е дало основание да бъде поставена под специален надзор, но БНБ не е изпълнена задълженията си по Директивата, поради което началния момент, в който е следвало да бъде осигурен достъп до средствата от ФГВ за депозитите на В. бил 5 работни дни след установяване невъзможността на КТБ да изплати ликвидни свои задължения по сключени договори за срочни депозити. По изложените съображения иска БНБ да бъде осъдена да заплати на В. обезщетение за претърпени вреди представляващи законната лихва върху изплатената сума от 196 000лв. за времето от 30.06.2016г. – която дата според ищеца се явява първата дата след изминаването на 5 работни дни от датата, на която е констатирана невъзможността на „КТБ“АД да изплати депозита - до датата на изплащане на гарантираната сума на **.**.****г. В уточняваща молба с вх. № 10046/24.06.2019г. представителят на ищеца сочи, че БНБ е единствения държавен орган, в чиято компетентност е да контролира банковата система на страната по българското и европейското законодателство. Изтъква, че от **.**.20**г.Управителния съвет на БНБ е бил наясно, че ликвидните средства на „КТБ“АД са изчерпани и с оглед на това обстоятелство „КТБ“ е поставена под специален надзор от ответника, който обаче не изпълнил задълженията си по Директива 94/19/ЕО от 1994г. да предприеме действия за изплащане на гарантираните депозити на вложителите. В хода по същество представителят на ищеца счита исковата претенция за основателна и доказана. Моли БНБ да бъде осъдена да заплати на Л. В. обезщетение в размер на 5 733,82лв. за имуществени вреди, които са му причинени от забавеното изплащане на гарантираната сума от 196000лв. от Фонда за гарантиране на влоговете на граждани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва предявеният иск. Изразява становище, че е недопустим, а в условия на евентуалност- че е неоснователен. Сочат, че ищецът претендира вреди поради бездействие на БНБ да установи неналичност на депозити в КТБ, т.е. правно бездействие – неиздаване на акт за установяване неналичност на депозити.

Неиздаването на акт в административното право обаче е мълчалив отказ и ако претенцията на В. е такава, то иска можело да се разгледа само след отмяна на административния акт по съответния ред. Такава отмяна, СЕС в Решението си по дело С571/16г. приел за допустимо условие за търсене на обезщетение от гледна точка на правото на ЕС. След като ищецът не е искал издаването на акт, нито обжалвал мълчалив отказ за издаването на такъв от страна на БНБ, поради което намират, че не е условието за допустимост на исковата претенция. Освен това в националното законодателство и в Директива 94/19/ЕО нямало предвиден акт или действие по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК, възложени от Закона за българска народна банка и Закона за кредитините институции– в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г. и БНБ не разполагала с административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки и не било разписано тя да се произнася с акт за установяване на неналичност на депозити. Поради това не било осъществено бездействие от страна на БНБ, нито неупражняване на административна дейност спрямо вложителите.

БНБ била компетентна да издаде по действащото през процесния период законодателство в РБългария, единствено акт за отнемане лиценза на КТБ, каквото решение тя постановила. Невъвеждането в законодателството на страната на текст от Директивата съставлявало основание за търсене на отговорност от държавата, чрез законодателния орган, а не от БНБ. Предявеният иск се разглеждал съобразно предпоставките на българския процесуален закон и в случая не бил изпълнен фактическия състав на ЗОДОВ, т.к. се претендират вреди от правно, а не от фактическо действие/бездействие, а жалбите срещу актовете на БНБ са подсъдни на Върховния административен съд. Считат, че са изтекли всички срокове за подаване на жалби срещу който и да е от актовете на БНБ във връзка с поставянето на КТБ под специален надзор, поради което намират исковата претенция за недопустима. Качеството „вложител“ в КТБ не обуславяло правен интерес от предявяването на иск по чл.204 от АПК и по аргумент от тълкуването, дадено в Решение от 12 октомври 2004г. по дело С-222/02, че Директива 94/19/ЕО не може да бъде тълкувана в смисъл, че забранява национална норма, съобразно която надзорът се извършва в защита на публичния интерес и вложителите нямат право да искат обезщетение от националния надзорен орган, включително за лош надзор. Адресат на индивидуалните административни актове на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и отнемане на лиценза й е единствено търговската банка, не и вложителите в нея, поради което вложителите нямат правен интерес да обжалват и бездействие на БНБ да издаде акт за установяване на неналичност на депозитите. Ако има такова бездействие, то е по отношение на банката, а не по отношение на вложителите, какъвто е ищеца.

Във връзка с тези доводи в становището на ответника се сочат постановените съдебните актове на ВАС по частните жалби на други вложители срещу бездействието на БНБ да установи неналичност на депозитите, в които случаи ВАС е приел, че единствено КТБ може да обжалва такъв акт. При липса на обжалване в срок на мълчалив отказ на БНБ за издаване на акт за установяване на неналичност на депозитите на ищеца, намират за недопустимо като инцидентен контрол в настоящото производство да се извършва такава проверка и преценка за наличие на незаконосъобразно бездействие. Представителите на ответника акцентират, че законово е разписано достъпът до гарантираните депозити да се осъществява чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. БНБ нямала правомощия да изплаща гарантираните средства, нито да дава достъп до тях, а ФГВБ не бил в положение на власт и подчинение на БНБ. Поради това исковата претенция на Л. В. се явявала недопустима, респ. неоснователна, като предявена срещу ненадлежен ответник. Процесуалният представител на ответника поддържа становището, че ищецът не твърди и не представя доказателства за каквито и да било реално претърпени вреди, вследствие на които имуществото му да е намаляло, съответно да не се е увеличило, които евентуално да подлежат на обезщетяване. Съгласно Решение по дело С-362/95 при предявяване на искове за ангажиране на извъндоговорна отговорност на публичен орган за вреди, причинени от негов акт, ищецът следва конкретно да доказва факта на претърпяването от него на вреди, техния размер, както и че тези вреди са действителни и сигурни. Ищецът не доказал по делото да е претърпял загуба в размер на законната лихва, нито данни имуществото му да е намаляло или да се е увеличил пасивът му; не сочел пропуснати ползи в претендирания размер и не твърди да е имал сигурна възможност да увеличи имуществото си, поради което няма забава, която да се обезщетява.

Разпечатката съдържа 22 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb89e99b-f035-4269-8af1-e61e059816e1