Решение № 228 от 11.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Стара Загора, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20235530103659 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2046,23лв., образувана, както следва: главница в размер на 800,00лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 466,02лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 98,92лв. за периода от 29.11.2017г. до 31.05.2018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 442,64лв. за период от 29.11.2017г. до 05.05.2023г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 238,65лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1944/2023г. по описа на РС-Стара Загора.

Претендират се направените по делото и по заповедното производство разноски.

Искът е предявен от „АПС Бета България” ЕООД, гр.София срещу Г. Д. Х. от гр.Стара Загора. В исковата молба се твърди, че искът е предявен във връзка с Разпореждане по ч.гр.д.№1944/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, поради връчването на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

От фактическа страна, ищецът посочва, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №...........г., по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя.

По силата на този договор, ответникът получил сумата от 800,00лв., срещу което се 1 съгласил да върне 6 броя вноски по 149,82лв. в срок до 31.05.2018г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителния план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%.

В раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити от Заемодателя, страните се съгласили, че ответникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VI, чл.7 от Общите условия, страните се съгласили, ответникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл. 2.6 от Общите условия било уговорено правомощие на „Кредисимо“ ЕАД да уведомява ответника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На 29.11.2017г., ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с трето лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит. На 29.11.2017г., „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на ответника по договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление до ответника на 18.02.2021г. по електронна поща, в което посочило всички дължими суми и предстоящото плащане.

На 23.02.2021г., „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите на „Кредисимо“ от ответника суми, както следва: 800,00лв. главница по договор за кредит; 98,92лв. договорна лихва за период 29.11.2017г. – 31.05.2018г.; 442,64лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. На същата дата „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 466,02лв., ведно със сумата от 136,51лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент, прехвърлили своите вземания към ответника на ищцовото дружество, като цесионер. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. Страните по договора се съгласили цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, които вземания се индивидуализирали в Приложение №1 към 23.02.2021г. Със същото приложение „Кредисимо“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията от ответника по договор за паричен заем №976509/29.11.2017г. за сумата от 2046,23лв. Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника не неговия имейл адрес не било извършено надлежно, ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с искова молба. Към настоящият момент, задължението на ответника не било погасено.

2

Ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание което било образувано ч.гр.д.№1944/2023г., с предмет – посочените суми.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 2046,23лв., образувана, както следва: главница в размер на 800,00лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 466,02лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 98,92лв. за периода от 29.11.2017г. до 31.05.2018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 442,64лв. за период от 29.11.2017г. до 05.05.2023г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 238,65лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1944/2023г. по описа на РС-Стара Загора. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител заявява, че предявеният иск бил недопустим, а в случай, че съдът го приеме за допустим, бил неоснователен и недоказан по размер. Бил предявен от юридическо лице, което нямало активна процесуална легитимация. Не се оспорват изложените в исковата молба за сключения договор за кредит и договор за поръчителство.

По делото не били представени доказателства за връчени покани, уведомления, писма и други относно настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. В раздел VII, чл.8 на Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД било записано, че в случай, че кредитополучателят ползвал кредитен продукт с условие с револвираща лихва, при неплащане на 6 револвиращи лихви всички вземания по кредита ставали автоматично и предсрочно изискуеми, без да е необходимо изпращане на нарочно уведомление до длъжника.

Не било налице валидно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост поради неплащане в срок от „Кредисимо“ ЕАД до ответника. Направеното от трето лице „Ай Тръст“ ЕООД изпълнение, представлявало суброгация – встъпване в правата на удоволетворения кредитор. Направеното плащане имало само ограничителен погасителен ефект – само по отношение на удоволетворения редитор – „Кредисимо“. Не били представени доказателства, че на 23.02.2021 г., „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане, и в нито един от представените с исковата молба договори не била посочена електронна поща на ответника. Несъстоятелно било твърдението, че на 02.03.2021г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „Кредисимо“ ЕАД като цедент и ищцовото дружество като цесионер се договорили да бъдат прехвърлени ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит.

Цесията била сключена между три страни, като „Ай Тръст“ било втори цедент. Ако било вярно твърдението, че на 23.02.2021г., „Ай Тръст“ ЕООД изплатило задълженията на ответника към „Кредисимо“, то тези задължения не следвало да са обект на цесия между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца, тъй като вземането на „Кредисимо“ било погасено изцяло от суброгиралият се в дълга „Ай Тръст“ ЕООД.

3

Ответникът не бил уведомен писмено за извършената продажба и прехвърляне на вземане от предишния кредитор, както и нямало доказателства за връчено на уведомление от „Ай Тръст“ ЕООД. Не били налице и писмени доказателства, че било извършено плащане в посочените размери от „Ай Тръст“ ЕООД към „Кредисимо“ ЕАД. Вземането на последното дружество по отношение на ответника към 02.03.2021г. било погасено и по този начин станало непрехвърлимо.

Ответникът не бил уведомен за възникналите в последствие разходи за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 466,02лв. и как било определено възнаграждението, както и за лихвата за забава по договора за поръчителство в размер на 238,65лв., поради което не бил в забава и не дължал посочената сума за законна лихва.

Ответникът счита предявеният иск за недопустим, и неоснователен и недоказан по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1944/2023г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че „АПС Бета България” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 800,00лв. – главница по Договор за потребителски кредит №...........г., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 466,02лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 98,92лв. за периода от 29.11.2017г. до 31.05.2018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 442,64лв. за период от 29.11.2017г. до 05.05.2023г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 238,65лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. Със заявлението се претендират и направените разноски в заповедното производство. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед №957 от 11.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Същата е връчена на длъжника при хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, като съдът е дал указания на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за заявителя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД; Договор за потребителски кредит №976509 от 29.11.2017г.; Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №976509/29.11.2017г.;

Договор за предоставяне на поръчителство от 29.11.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Г. Д. Х.; Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство; Договор за поръчителство от 29.11.2017г., сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че на 29.11.2017г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ АД за сумата от 800,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения й кредит със съответното оскъпяване чрез 6 месечни вноски, всяка от които с размер 149,82лв. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен 4 процент в размер на 41,24%, а годишния процент на разходите е в размер на 50,00%.