Решение № 993 от 05.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100900636 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД- кумулативно съединени.

В исковата си молба ищецът „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК 831629999, чрез адв. Л. Т., със съдебен адрес гр.София, ул.“*********, адвокатско дружество „Д. и Л.“, твърди, че негов едноличен собственик на капитала е „Държавна консолидационна компания“ ЕАД /ДКК ЕАД/, ЕИК 121031861, чийто принципал е държавата, която е възложила на „ДКК“ ЕАД дейностите по проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор на обект „Нов правителствен комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация“.

Твърди, че с решение по протокол № РД – 21 – 18/07.04.2020г. министърът на икономиката е разрешил тези дейности да бъдат превъзложени на „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК 831629999.

Твърди, че финансирането на тези дейности е изцяло осигурено от държавата, чрез „ДКК“ ЕАД, която осигурява на ищеца средства за изпълнение на съответните дейности по проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор, като отпуска на ищеца необходимите средства по силата на договор от 21.07.2020г. за възлагане на посочените дейности.

Към момента на сключване на този договор от страна на ищеца вече е сключен договор от рамков характер, от 02.10.2019г. с ГДЗЗД „Планекс – ГЕС“, ЕИК 177392497, съгласно който - т.1 от него - предметът на договора е изпълняване на неуточнени дейности, предоставяне на временно и възмездно ползване на транспортни средства, строителна механизация и оборудване в полза на „МОНТАЖИ“ ЕАД като възложител. С т.2 от договора страните са 1 приели, че поради рамковия характер на споразумението, конкретните дейности ще се уточняват в бъдещ момент.

Ищецът твърди, че в това гражданско обединение качество на съдружници имат следните лица: „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК 813087785 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 201210822, които съгласно сключения между тях договор за гражданско дружество от 11.09.2019г. са се съгласили да отговорят солидарно за задълженията – чл.8, ал.6 от договора.

С допълнително споразумение към рамковия договор, което е сключено на 20.08.2020г., ищецът превъзлага на ГДЗЗД дейностите по проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор на обект „Нов правителствен комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация“.

В това допълнително споразумение страните са се съгласили със следното:

Че общата стойност на проекта е сумата от 189 742 208 лв. без ДДС, от които 5 336 872 лв. без ДДС са за изработване на проект и 184 365 376лв. са за извършване на СМР.

Че 35% от тази сума или 66 000 000лв. без ДДС са платими в аванс, което да се стори на части, а именно – 42 000 0000лв. в срок от 30 работни дни от подписване на споразумението и 24 000 0000лв. в срок от 120 работни дни от подписване на споразумението, а другите плащания да се извършат след завършване на съответните етапи от изпълнението на договора.

В чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение се предвижда, че при отказ от страна на възложителя от изпълнение на уговореното, изпълнителят може да задържи част от парите, които авансово са платени, която част съответства на изпълненото до момента.

Ищецът твърди, че е извършил уговореното авансово плащане на две части, както следва: на 28.08.2020г. е извърши плащане на сумата от 42 000 000лв. без ДДС или с ДДС – 50 400 000лв., за което е издал фактура 01/31.08.2020г. и на 23.10.2020г. – на сумата от 24 000 000лв. без ДДС или с ДДС – 28 800 000лв., за което е издал фактура 02/23.10.2020г.

Ищецът твърди, че с решение по протокол №41 от извънредно заседание на МС, проведено на 29.07.2021 година е спряно изграждане на процесния обект до изясняване дали изграждането е необходимо и към момента на подаване на исковата молба решение за възобновяване на изграждането не е взето.

Поради това ищецът е изискал от своите съдоговорители, партньори в ГДЗДД финансови разчети във връзка с евентуално прекратяване на допълнителното споразумение.

С писмо изх.№0023-6/25.07.2023г. изпълнителят по допълнителното споразумение посочва, че е направил разноски от 8 657 104,30лв., които са свързани с изпълнение на договора, както е и внесъл ДДС от 13 187 249,12лв.

Поради което твърди, че ищецът дължи тези пари, като поставя условие продължението на договора да е възможно само при увеличение на неговата 2 цена с около 47%. Документи, които да удостоверят направените разноски не са представени.

С уведомление изх.№93-00-845/14.11.2023година, достигнало до ответниците същия ден, ищецът е направил едностранно изявление, с което се е отказал от договора поради важна причина – решението на МС за спиране на изграждането на обекта и посочената от изпълнителя необходимост от предоговораряне на цена чрез нейното увеличаване с още 47%. С това свое изявление е отправил покана до изпълнителите да върнат платения им аванс от 79 200 000лв. общо в 7-дневен срок, като при евентуално задържане на тези пари или част от тях е посочена необходимостта от документална обоснованост.

С писмо с изх.№94-00-786/21.11.2023година съдружниците в обединението възразяват на искането за връщане на цялата сума, като заявяват претенции да задържат сума, равняваща се на направените разходи, за заплащане за извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил при изпълнение на целия договор. Разбивката е следната: разноските са в общ размер от 2 442 017,62лв. без ДДС; стойността на изпълнената работа е 2 229 624 лв. без ДДС и пропусната печалба от проекта е в размер на 16 872 536,16лв., представляваща 9% от общата стойност на договора.

По отношение на разликата над тези суми е заявена готовност да бъде върната авансово платената сума.

С ново писмо с изх.№93-00-865/28.11.2023година ищецът отправя нова покана до изпълнителя да върне парите в частта от аванса, за които не се спори, че следва да бъдат върнати, като е указано, че възстановяването на тази сума следва да се извърши по банковата сметка на „ДКК“ ЕАД.

В отговор на тази втора по ред покана изпълнителят заявява желание за сключване на писмено споразумение, с което страните уредят отношенията си, като изрично посочат какви суми се дължат на изпълнителя, за какво са дължими те и изразява желание участие в това споразумение да вземе и „ДКК“ ЕАД.

Ищецът отправя трета по ред покана с дата 11.12.2023година, с която кани изпълнителя да възстанови сумата от 57 665 822,20лв., за която не се спори, че се дължи на ответника и моли да му бъде представена сметка за претендираните да са дължими на изпълнителя суми.

Ищецът признава, че на 02.01.2024година по банковата сметка му е преведена сумата от 45 000 0000лв. от ГДЗЗД и страните подновили преговорите си.

Ищецът признава, че изпълнителят следва да задържи сумата от 2 675 548,80лв. за изпълнение на идеен проект по чл.2, ал.1, т.1.1 от допълнителното споразумение, а съдружниците в ГДЗЗД изрично посочват, че не оспорват дълга си в размер на 12 209 897,42лв., като в периода до 23.02.2024година се търси възможност за споразумение, за да се извърши плащане, с последица от това да се избегне съдебен спор.

Ищецът твърди, че на 18.03.2024 година между страните е постигнато 3 споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег.

№510/18.03.2024година на нотариус Л.Л., рег.№055 на НК, с район на действие – СРС.

С това споразумение страните приемат, че настоящият ищец „МОНТАЖИ“ ЕАД се съгласява обединение „ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД да задържи сумите от 2 675 548,80лв. с ДДС – цена на изпълнени и приети СМР, сторени разноски по договора в размер на 2 442 017,62лв; обединение „ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД поема задължение да върне сумата от 12 209 897,42лв. на две части: 3 209 897,42лв. в срок от 3 дни от подписване на споразумението и сумата от 9 000 0000лв. – в срок до 31.05.2024година; по отношение на останалите суми страните декларират, че съгласие не могат да постигнат.

След това споразумение по отношение на сумата от 16 872 536,16лв. отново е направен опит за постигане на съгласие, който е останал неуспешен, тъй като обединението заявява, че може да я задържи на основание чл.268, ал.1 ЗЗД като 9%, тъй като това е печалбата, изчислена на база стойността на договора, което становище ищецът не споделя, тъй като приема, че с договора страните са дерогирали законовата норма, на която изпълнителят по договора се позовава.

Ето защо, при подробни доводи въз основа на тези факти, ищецът претендира по отношение на ответниците съдът да постанови осъдително решение, при условията на пасивна солидарност, да му заплатят следните суми: 16 872 536,16лв., представляваща част от авансова платена сума, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД; сумата от 814 718,53лв. представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 19 314 553,78 за периода на забава от 22.11.2023г. до 28.03.2024г. и сумата от 673 237,50лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 45 000 000лв. за периода на забава от 22.11.2023г. до 01.01.2024година.

В срока за отговор на исковата молба ответниците „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК 813087785 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 201210822, чрез адв.Г. Б., със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“, ул.“********* не спорят по допустимостта на претенциите, а по тяхната основателност.

По отношение на фактите – не оспорват твърденията на ищеца за наличие на договорна обвързаност, така както е описана в първоначалната искова молба и относно факта на нейното прекратяване; не спорят относно това, че ищецът авансово е извършил плащане на посочената в исковата молба сума; нито относно факта, че на 18.03.2024година са сключили споразумение с него.

От направеното в отговора на исковата молба изложение става ясно, че ответниците оспорват доводите на ищеца касателно правните последици от изложените факти, а не и самите факти.

Излагат доводи относно това, че тълкуването на договора, явяващ се правопораждащ юридически факт, въз основа на който ищецът прави твърдение за дерогация на нормата на чл.268, ал.1 ЗЗД е в противовес на 4 тълкуването, което ответниците осъществят на съгласието, постигнато в тази облигационна връзка.

Поради изложеното молят съда да отхвърли исковете, а ако приеме, че те са основателни, в условията на евентуалност заявяват възражение за прихващане със сумата от 16 872 536,16лв., представляваща вземане, в което не е включен ДДС, в случай, че такъв се дължи, което вземане е пропусната печалба от изпълнението на договора, която обединението би получило при неговото изпълнение, изчислена като 9% от стойността на сделката.

По акцесорните претенции – заявяват теза, че поради недължимост на главницата, то вземане от акцесорен характер не би могло да възникне и излага твърдения в доводи в тази насока.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва тезата на ответниците и излага доводи относно диспозитивния характер на чл.268, ал.1 ЗЗД, което е предпоставка и възможност страните да уговорят нещо различно от законовото предписание, което е сторено с допълнителното споразумение.

Ищецът възприема тезата на ответниците относно правното значение на чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение като възражение за нищожност на тази клауза, което оспорва да е нищожно, позовавайки се на договорната свобода.

По възражението за прихващане- оспорва да е основателно, тъй като твърди, че ответниците нямат вземане, с което да извършат компенсация.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответниците оспорват възраженията на ищеца и заявяват, че поддържат възражението за нищожност на клаузата по чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение, като сочат, че основанието за нищожност е накърняване на добрите нравипозовават се на ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, т.3, относно това какво представлява накърняване на добрите нрави, съобразно нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД; поддържат възражението за прихващане.

Страните са направили своите доказателствени искания.