Решение № 460 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241110215817 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15817 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Ц. Ц. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 244332002950/ 14.02.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на Л. Ц. Ц.,ЕГН-********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 30 (тридесет) лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДП

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не изпраща проц.представител.

Приложено е становище от адв. П. К. от САК, в което е застъпена позиция за отмяна на НП с довод за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилна правна квалификация на вмененото деяние. В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна-редовно призован, изпраща представител-гл. юрк. Пашунов, който пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателката.

Съдът след преценка на доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал прие от фактическа страна следното:

На ж-ля Л. Ц. на 04.02.2024г. бил съставен АУАН № 1083849 от мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР-акт. ***н, в който било отразено, че на съ щата дата- 04.02.2024 г. около 19.

41 ч. жалбоподателят управлявал *** като се движил в гр. София, ул“Граф Игнатиев“ с посока от ул“Любен Каравелов“ към бул“Евлоги и Христо Георгиеви“ като навлиза след знак, забраняващ влизането на ППС в двете посоки-В2, находящ се на ул“Любен Каравелов“. Нарушението било квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДП.

Актът е съставен в присъствието на св. А. Я. и препис бил връчен на жалбоподателя на място.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни доказателства- показанията на акт. П. М., св. А. Я., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК– АУАН № 1083849/04.02.2024г.;

Наказателно постановление; справка – картон на водача; Заповед № 513з-2563/22.04.2015г. на директора на СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13318/ 28.10.2019 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН; схема на организация на движението и действащите пътни знаци на СО; пълномощни и др.

Показанията на акт. М. и на св. Я. са непротиворечиви помежду си като от тях се установява, че на процесната дата са се намирали на процесното място, възприели са управлението на лекия автомобил от жалбоподателя, движението му по улицата и навлизането след действащ пътен знак, забраняващ движението в двите посоки. Съдът прие показанията на посочените свидетели като еднопосочни и непредубедени и ги кредитира като отчете, че съответстват изцяло на отразените в акта фактически констатации.

От приложената от СО схема на организация на движението и действащите пътни знаци на СО съдът констатира, че на посоченото в акта и НП място- ул“Граф Игнатиев“ с посока от ул“Любен Каравелов“ към бул“Евлоги и Христо Георгиеви“, действащият пътен знак е В1. Въз основа на събраните доказателства съдът прие за безспорно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и се е движил в нарушение на пътен знак, но не при действието на посочения в НП.

Съдът като взе предвид установената фактическата обстановка и съобрази 2 разпоредбите на закона, приема следното от правна страна:

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от представените заповеди и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

При служебната проверка съдът констатира от правна страна, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, л.1, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. На жалбоподателя е вменено осъществяването на нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЗДП, която норма е императивна и указва задължението на водачите „да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. От фактическа страна съдът прие за установено, че жалбоподателят като водач на МПС е не е съобразил поведението си с действащ пътен знак. Наред с това в обстоятелствената част на акта и НП са отразени обективните признаци на нарушението като датата, мястото, посоката на движение на лекия автомобил, както и управлението от водача при действащ пътен знак В2. От една страна при правното квалифициране на нарушението и двата органа са въвели нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДП, но посочената разпоредба е обща и от нея не се установява действието на съоветния пътен знак. Наред с това в хода на административно-наказателното производство от приложената схема от СО на действащите пътни знаци бе установено, че на процесното място действащият пътен знак е В1, а в обстоятелствената част на НП , както и тази на АУАН е прието, че жалбоподателят се е движил при наличен пътен знак е В2. Поради пропускът на АНО да отрази всички параметри на вмененото нарушение, като посочи точният пътен знак, въвеждащ забрана от група "В" съгласно ППЗДП, действащ на процесното място, с който водачът не е съобразил поведението си, при конкретизиране на правната норма, определяща съдържанието му и при попълване на приетата в АУАН правна квалификация, е допуснато съществено процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху правото на защита на жалбоподателя. По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на производството, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на по 400 лв. за процесуално представителство по протеклото административно наказателно производство пред всяка от инстанциите, се явява в границите, определени в Наредбата и размерът не е прекомерен, поради което следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 1200 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-002950/ 14.02.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на Л. Ц. Ц.,ЕГН********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 30 (тридесет) лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДП.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 от ЗАНН СДВР да заплати на Л. Ц. Ц.,ЕГН********** сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4