Решение № 380 от 10.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500310 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№104/09.02.2024г. по гр.дело№657/2023г. на ГОРС, съдът е: -oсъдил „К.

РМ“ЕООД с ЕИК:........ със седалище и адрес на управление: гр.С. р-н „С.“ бул.„Ш.п.“№... вх...., представлявано от Управител П.В.С. да заплати на П. А. Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. ул.“П.К.Я.“№..., на основание чл.200 от КТ, сумата 60000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука, реализирала се на 17.03.2022г. на ЖП гара С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2022г. до окончателното и изплащане; -отхвърлил иска по чл.200 от КТ за сумата 2415.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2022г. до окончателното и изплащане, поради плащане извършено в хода на процеса; -осъдил К. РМ“ЕООД с ЕИК:........ със седалище и адрес на управление: гр.С. р-н „С.“ бул.

„Ш.п.“№... вх..., представлявано от Управител П.В.С. да заплати на „Адвокатско дружество - Ж. Д., Х.К.“ с ЕИК:....., сумата 3000.00лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ввр. чл.38 ал.2 от ЗА; -осъдил „К. РМ“ЕООД с ЕИК:........ със седалище и адрес на управление: гр.С. р-н „С.“ бул.„Ш.п.“№... вх...., представлявано от Управител П.В.С. да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК, по сметка на ГОРС: сумата 2400.00лв., представляваща държавна такса; сумата 400.00лв., представляваща направени разноски по гр.дело№657/2023г. на ГОРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№3344/12.03.2024г. от „К.

РМ“ЕООД(чрез адв.Г. Д.Х. от САК и адв.С. Кл.Х. от САК) против Решение№104/09.02.2024г. по 1 гр.дело№657/2023г. на ГОРС.

В жалбата „К. РМ“ЕООД твърди, че решението на ГОРС е неправилно и необосновано.

Първоинстанционният съд не е обсъдил всяко от събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е надценил значението на някои от тях и е подценил значението на други, без да изложи каквито и да е мотиви за това. Съдът е пропуснал да констатира н коментира наличието на противоречия между отделните доказателства, като е подходил избирателно при доказателствата, на които да основе фактическите си констатации. В резултат на посочените нарушения, първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка, която е релевантна за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството. Открива противоречие относно прокламираните факти относно: -лицето, което се е обадило в Бърза помощ(очевидец на инцидента) или св.З.Д.; - вида на ползваните от П. Д. помощни средства, началото и продължителността на ползването им - проходилка, бастун и патерици и период на ползването им;

-целта на втората операция на П. Д. и мястото на извършването и - в гр.Плевен или в МОБАЛ„Д-р Стефан Черкезов“АД гр.В.Търново, като данни за извършена трета операция липсвали, както в медицинската операция, така и в заключението на вещото лице; -противоречие във връзка със здравословното състояние на П. Д.(свидетелите на ищцовата страна към датата на разпита им твърдят, че П. Д. не била възстановена, видимо накуцвала, чувствала се зле психически, а според показанията на св.И.Т. - П. Д. нямала промяна в походката в резултат на травмата и не се оплаквала, а при изрично запитване за състоянието и, казала, че се чувства добре, чудесно и била възстановена. При извършеното рентгеново изследване в деня на настъпване на травмата „нямало данни за фрактура в дясната тазобедрена-става“, след първата операция П. Д. била дехоспитализирана след 6-дневен болничен престой „с подобрение след проведената (единствена) рехабилитация и физикална терапия за периода: 15.08.2022г.-22.08.2022г. П. Д. била изписана „с подобрение на функционалните и обективни показатели“, при хоспитализация за втората операция П. Д. „движенията на дясното бедро са възможни почти в пълен обем“, като била изписана „с подобрение“. Нямало данни в медицинската документация за наличието на неврологичен проблем при П. Д.(в т.ч. и се поставя под съмнение твърдяното от П. Д. „изтръпване на бедрото и подбедрицата да е вероятно свързано с неврологичен проблем, който в комбинация с по-голямо натоварване на крайника, да е възможно да се появи накуцване, при по-небрежно или по-силно приклякване било възможно да се появи болка, която да се задържи около 1-2 дни или да настъпи изкривяване“, според вещото лице. Въпреки, че била предписана ранна рехабилитация и физикална терапия - както след първата оперативна интервенция, така и след втората, единствената рехабилитация, която П. Д. провела, бил едноседмичен курс в периода: 15.08.2022г.-22.08.2022г.

Като, ако има забавяне на възстановителния процес, това можело да е причинно-следствена връзка с непредприемането от страна на П. Д. на предписаните и ранна рехабилитация и физикална терапия. В документите(болнични листове, ЕР), издадени от органите на медицинската експертиза, включително ЛКК и ТЕЛК, се констатира единствено и само временна неработоспособност, съответно не се сочи процент на трайна неработоспособност, нито процент инвалидност(такъв няма), не се сочи и необходимост от чужда помощ, което не обосновава извод за невъзможност П.

Д. да продължи трудовата си кариера. Счита, че ГОРС в отклонение от правилата на чл.172 от ГПК, не бил преценил показанията на заинтересованите в полза или във вреда на една от страните(св.Т. и св.Ч.) с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Обезщетението за неимуществените вреди следвало да се определя от съда по справедливост. Счита, че размерът на определеното обезщетение за претърпените от П. Д.

2 неимуществени вреди в размер на 60000.00лв., категорично не съответствал на установения в чл.52 от ЗЗД принцип(няма за цел да репарира неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на П. Д., а би довело по-скоро до неоснователното и обогатяване – по подобни по характер и интензитет на претърпените от П. Д. по настоящия спор, обичайното присъждано обезщетение варирало между 10 до 5 пъти по-ниски размери от претендирания и уважен от П. Д.).

Неправилно ГОРС определил, че върху присъденото обезщетение се дължат лихви от датата на злополуката, като лихви върху така определения размер на обезщетение се дължали, считано от постановяване на съдебното решението. Счита, че неправилно първоинстанционният съд отхвърлил възражението на работодателя за съпричиняване на настъпилите от злополуката вреди от страна на П. Д.. В разглеждания случай, основната причина за процесния инцидент е личното поведение и качества на ищеца. Съгласно чл.16 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието „К. РМ“ЕООД работниците и служителите са длъжни да идват на работа в определеното им за обекта работно облекло. Не следвало да съществува спор между страните, че на ищцата е предоставено работно облекло и обувки(обувки със „защитно бомбе“ - зимни, удобни за работа със стабилна подметка). В деня на инцидента П. Д. е била на работа с обувки(полукецове, според св.Ив.Т.), които не и били предоставени от работодателя и не били част от униформеното и облекло, което е неизпълнение на основното и трудово задължение, отразено в ПВТРП. На 01.06.2021г. работодателят провел инструктаж по безопасност и здраве, като П. Д. удостоверила с подписа си, че била запозната. Така, предприетите от П. Д. действия по оборка били самоволни, без да има в този ден задължение да ги предприема или изрична заповед за извършването на тази работа, не и било възлагано като изрично служебно задължение да прави оборка на района, без това да и било задължение от длъжностната характеристика, в нарушение на ПВТРП, в нарушение на т.I от Инструкцията за безопасна работа в близост до ЖП линии, ЖП гари, ЖП прелези и др. С предприетите действия П. Д. допуснала нарушение на разпоредбата на чл.126 т.6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ, въпреки, че тя е работила на това място в продължение на 13 години - с достатъчен опит в професията си и познавала правилата за безопасна работа. Счита, че поведението на П. Д. сочело на значителна степен на съпричиняване на вредите. Моли да бъде отменено Решение№104/09.02.2024г. по гр.дело№657/2023г. на ГОРС, с което е присъдено в полза на П. Д. обезщетение в размер на 60000.00лв. и се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от трудовата злополука. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание „К. РМ“ЕООД(чрез адв.Г. Д.Х. от САК и адв.С. Кл.Х. от САК) поддържат изложеното в жалбата. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна П. А. Д.. В съдебно заседание П. А. Д.(чрез адв.Ж.Д.-К. от ХАК) оспорва въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на проц.представител на въззивника.

Първоинстанционното решение на ГОРС в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.200 от КТ за сумата 2415.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2022г. до окончателното и изплащане, поради плащане извършено в хода на процеса, е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

С Oпределение№364/14.03.2024г. по реда на чл.248 от ГПК ГОРС е оставил без уважение молба с вх.№2891/01.03.2024г. на адв.Ж.Д.-К. от ХАК за изменение и допълване на постановеното Решение№104/09.02.2024г. по гр.дело№657/2023г. на ГОРС в частта за разноските, с искане то да бъде допълнено със сумата от още 2450.00лв. Срещу Oпределение№364/14.03.2024г. е подадена 3 частна жалба с вх.№4440/03.04.2024г. от страна на адв.Ж.Д.-К. от ХАК. Извършена е процедурата по чл.276 ал.1 от ГПК, като в едноседмичния срок отговор от „К. РМ“ЕООД не е подаден.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания за: -издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП и въз основа на което да бъде предоставена справка от НАП относно наличие на регистрирани трудови и/или граждански договори в периода от 12.01.2024г. и към настоящия момент, по които е страна П. А. Д.; -за приобщаване към доказателствата по делото - USB флаш-памет, на която били записани видео и снимков материал, обективно свидетелстващи за здравословното, психическото и емоционално състояние на П. А. Д.;

- з а допускане на съдебно-медицинска експертиза. С Определение№461/10.04.2024г. съдебният състав при ВТОС e допуснал съдебно-медицинска експертиза и издаване на удостоверение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.