Решение № 2773 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100507217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № № 8207 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 61557/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 173-и състав, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу М. М. К. и Н. В. К., искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат суми както следва: М. М. К.- сумата от 4739,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им изплащане, сумата от 702,41 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-07.06.2024 г., сумата от 46,37 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им изплащане, сумата от 10,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.07.06.2024 г.; Н. В. К.- сумата от 1579,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до 1 окончателното им изплащане, сумата от 234,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-07.06.2024 г., сумата от 15,46 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.- м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им изплащане, сумата от 3,56 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-07.06.2024 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: твърди се, че СРС неправилно е отхвърлил предявените искове, тъй като ищецът не доказал надлежното публикуване на общите си условия, тъй като ОУ на „ Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. са публично известен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК и не подлежат на изрично доказване. Твърди се, че съобразно ЗЕ, ОУ влизат в сила един месец след публикуването им и обвързват клиентите, без да е необходимо изричното им приемане, като в случая ответниците са собственици на топлоснабдения имот и по закон автоматично стават „битови клиенти“. Счита, че съгласно ОУ, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок след публикуването им на сайта на дружеството, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят процесните суми. По изложените съображения моли съдът да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи така предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ответниците М.

М. К. и Н. В. К., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че правилно първата инстанция отхвърлила така предявените искове, тъй като ищецът не успял да докаже, че общите му условия са влезли в сила. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е неправилно. Съображенията за това са следните:

Пред първата инстанция са били предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, с които се е искало да бъде признато за установено, че М. М. К. дължи на ищеца 4739,14 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 702,41 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 07.06.2024г., както и 2 суми за дялово разпределение: 46,37 лева главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,67 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 07.06.2024 г., както и че Н. В. К. дължи на ищеца 1579,71 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 234,14 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 07.06.2024г., както и суми за дялово разпределение: 15,46 лева главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,56 лева лихва за периода от 16.07.2021г. до 07.06.2024г.;

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че по делото не е било доказано възникването на облигационно отношение между страните по повод доставка на топлинна енергия, защото въпреки изрично дадените от съда указания, ищецът не доказал надлежно публикуване на общите условия в един местен ежедневник, откъдето следвал и изводът, че за целите на производството пред СРС не е доказано те да са влезли в сила.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ съдът за главницата за топлинна енергия съдът намира следното :

По така предявените искове ищецът е следвало да установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От събраните по делото доказателства пред първата инстанция се установява, че на 11.04.1981 г. Н. М.Т. и В.И.Т. са закупили от Софийския Градски Народен Съвет – Димитровски Районен Народен Съвет недвижим имот – апартамент в град София, ул. „Антим І“ № 19, ет. 3, ап. 8. По аргумент от чл.13 от СК-1968 г. следва да се приеме, че дяловете на съпрузите в придобития апартамент са равни- по ½ идеална част. След смъртта на Н. Т. на 15.05.2006г. нейната половина е наследена от наследниците ú по закон - В.И.Т. /съпруг/ и Н. В. К. /дъщеря/. Така В.И.Т. е станал собственик на 3/4 ид.ч. от жилището, а Н. В. К. – на 1/4 ид.ч. от него. Със смъртта на В.И.Т. на 26.10.2015г. неговият дял от апартамента е наследен по силата на саморъчно Завещание от 08.02.2014 г., обявено с Протокол от 20.02.2019г. на Нотариус № 425 – М.К., от внучката му М. М. К.. Доколкото по делото няма данни за последващо отчуждаване на имота, нито за 3 оспорване на завещанието, следва да се приеме, че за процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот, като М. К. притежава 3/4 ид.ч. от него, а Н. К.

– на 1/4 ид.ч.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Въззивната инстанция не споделя изводите на първата инстанция, че процесните ОУ не са влезли в сила. От представените по делото доказателства се установява, а и е ноторно, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани във вестник Монитор.Ноторно е също така, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани и в местен всекидневник- вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., продължава втора част в бр. 1765 от 12.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника /архив, стр. 187/. По изложените съображения следва да се приеме, че Общи условия на ищеца са влезли в сила. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия. По изложените съображения съдът намира, че ответниците са били потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и между тях и ищецът е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, което съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

За установяване на реалното количество на доставената топлинна енергия пред първата инстанция е била назначена СТЕ, която е установила следните обстоятелства: Процесната сграда е била топлоснабдена за периода 05.2021г.- 04.2023г. "Топлофикация София" ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Техем сървисис" ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата сумата за топлинна енергия начислена от "Топлофикация София" ЕАД за абоната през процесния период е 5378.63 лв., от която 2135.97 лв за отопление на имот и сградна инсталация общо и 3242.66 лв за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната сума за доплащане е 928.72 лв., респ. общото задължение за потребена ТЕ през период 05.2021 г.- 04.2023г. за аб.194993 е в размер на 6307.35 лв. Констатирано е още, че извършените измервания в АС начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на М. М. К. и Н. В. К., 4 аб.194993 са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. От назначената по делото ССчЕ се установява, че ответниците не са заплатили нищо от дължимите суми. По изложените съображения ответницата М. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 730,51 лева, съобразно притежаваните от нея идеални части от процесния имот (3/4), като за горницата до пълно претендираната сума от 4739,14 лева искът следва да бъде отхвърлен.