Решение № 46 от 17.02.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №46 гр. ВРАЦА, 17.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 29 януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван |Никифорски- мл.с. при участие на секретар Веселка Н. като разгледа докладваното от съдия

Мишонова- Хальова въз.гр. дело N` 673 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

Адв. Б.Н., в качеството на назначен особен представител на Е.А.И. с ЕГН ********** ***, е подала въззивна жалба против решение №67/14.06.2019 г по гр.д.№ 187/18 г по описа на РС Оряхово, с което решение предявения против Е.И. осъдителен иск, е уважен за сумата от 12 497,18 лв.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението атакувано с жалбата е неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди се ,че извода на ОРСъд ,че договора за отпуснатия на жалбоподателката кредит е действителен, бил неправилен, защото в договора не бил посочен лихвения процент по кредита и условията за прилагането му във връзка с цитирано приложение 2 в чл.8 от договора, като не било достатъчно ясно за жалбоподателката и какъв ще бъде лихвения % при изгубване на съответната преференция по цитираните в чл.8 от договора "Промоционални условия по стандартен КТП". Освен това липсвал представен погасителен план, липсвали условията по програма "Промоционални условия по стандартен КТП" за случаите на уговорени преференции за лихвения процент.

Особеният представител на жалбоподателката твърди

,че договора за кредит бил недействителен,тъй като е сключен в нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, както и че договора не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК да съдържа обща сума дължима от потребителя към момента на сключването му.

От друга страна не били спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9,9а,10 ,11 и 12 от ЗПК,поради което договора за потребителски кредит бил недействителен.

Освен това адв.Н. твърди ,че исковата претенция за договорна лихва била нищожна предвид ЗЗП, а присъдената санкционираща лихва и разходи за изискуем кредит- недължими ,защото изискуемостта на кредита е обявена чак с подаването на исковата молба.

Моли се решението на ОРСъд да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции на" Банка ДСК"ЕАД да бъдат отхвърлени изцяло спрямо Е.И. или алтернативно ако се приеме от ВОС ,че договора за кредит е недействителен да се постанови връщане от жалбоподателката на банката само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил по делото от "Банка

ДСК" ЕАД гр.София.

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалба на частично основателна при следните съображения:

Производството пред първостепенния районен съд гр. Оряхово е образувано по повод искова молба на "Банка ДСК" ЕАД със седалище гр. София и ЕИК ***, с която се иска съдът да признае с решение дължимостта от страна на ответницата Е. А.И. с ЕГН ********** *** в полза на банката-ищец на суми, а именно: незплатена главница в размер на 9 603,20лв. по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г. сключен между страните по спора,ведно със законната лихва от 30.03.2018 г до окончателното изплащане на вземането; сумата 2 609.41 лв. представляваща договорна лихва за периода от 28.10.15 г до 29.03.2018 г.,сумата от 164,57 лв санкционираща лихва за периода 28.11.2015 г до 29.03.2018 г и сумата 120 лв. еднократна такса "разходи по изискуем кредит".

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2015 г. между ,,Банка ДСК ЕАД и ответницата Е.А.И., е сключен договор за кредит за текущо потребление, като на същата е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване — 20.04.2015 г. :падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 11.5% годишно. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с IВАN

ВС58ТА93000022475907 с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна /възнаградителна/ лихва.

Сочи се също, че на 28.11.2015 г. кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения.

Съгласно чл. 19 ал.1 от ОУ, частта от всяка падежирана и непогасена вноска представляваща главница, се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта.

Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита са 30. Тъй като кредитът е станал предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи и такса ,,разходи по изискуем кредит” в размер на 120.00 лв.

В исковата молба е посочено, че поради наличието на забава в плащанията от длъжника за повече от 90 дни, на осн. чл.19, ал.2 във нр. чл.20, ал.1 т.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ,,Банка дСК” ЕАД ,с депозираното на исковата молба ищецът обявява процесния договор за предсрочно изискуем с депозирането на ИМ.

С ИМ са представени писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги от 30.03.2018 г., договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г. сключен между страните и приложимите към него Общи условия, извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на ,,Банка ДСК "ЕАД, които прилага при извършването на услуги на клиенти.

С ИМ ищеца е поискал допускане съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на документите, съхранявани в кредитното досие на длъжника и информационната система на ,,Банка дСк ЕАд да даде отговор на следните въпроси:

1.усвоени ли са средствата по договора и на коя дата?

2.Бил ли е погасяван своевременно кредитът?

3.Към 30.03.2018 г., както и към датата на връчване на преписа от ИМ за отговор, налице ли са просрочени погашения по кредита?

4.Ако — да, към съответните дати колко са просрочените вноски, кои са техните падежи и какъв е техният размер?

5.Какъв е размерът на дължимите такси по заема? б.Какъв е размерът на непогасените задължения при дата на предсрочната изискуемост: 1.- датата на депозиране на настоящата искова молба;

2. датата на връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор?

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения с разпореждане от 19.11.2018 г. особен представител на ответника — адв. Б.Н.-***, е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва предявеният иск. Счита същия за допустим, но неоснователен. Излага подробни съображения,че потребителския договор за кредит е недействителен, поради не спазване на императивните изисквания в чл. 11 ал.1 т.9 и 9а, 10 и 11 е чл.12 от Закона за потребителски кредит/ЗПК/ Считат ,че по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите ЗЗП/, чл.8 от процесния потр. кредит е неравноправна клауза и затова е нищожна на осн. чл.146 ал.1 от ЗЗ, тъй като банката- ищеца едностранно е променила размера на лихвата ,като не била ясна методиката затова и липсвал договорен максимален размер на възнаградителната лихва и само на това основание исковата претенция за договорна лихва била неоснователна.

Твърди се ,че процесния договор за кредит е недействителен и следва да се приложи чл. 23 от ЗПК и ответницата- жалбоподател да върне на банката чистата стойност на кредита т.е. само останалите падежирани , но неплатени вноски от главницата по кредита.

Правното основание на предявените искове е по чл.

240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

След като съобрази становищата на страните и данните по делото, съд. въззивен състав при Врач. окр. съд от фактическа страна приема за установено следното:

Между ,,Банка ДСК "ЕАД и ответницата Е.А.И., е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като на същата е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване — 20.04.2015 г. :падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца. Посочено е ,че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 11.5% годишно, като в т.5 от него се сочи наличие на погасителен план/приложение 1/, а в т.14 и приложение 3 относно тарифата на лихви такси, които приложения като неразделна част от договора за потр. кредит обаче не са приложени към ИМ. и самия потр. договор.

Според приложените Общи условия /ОУ/ е уговорено , че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с IВАN

ВС58ТА93000022475907 с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна /възнаградителна/ лихва .С договора липсва погасителен план за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и как точно се формира, тоест какво включва всяка от дължимите погасителни вноски.Приложено е само извлечение от счетоводните книги на банката за непогасени 30 бр погасителни вноски, отново без посочване размера на главница , лихва поотделно за всяка вноска.

От назначената пред ОРСъд експертиза по искане на ищеца се установява ,че процесния кредит е усвоен от жалбоподателката-кредитополучател на 20.04.2015 г. На 28.11.2015 г.кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължмми месечни вноски по кредита са 30.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните по делото се установява, че общия размер на дължимата сума по кредита към 30.03.2018 г. — датата на депозиране на ИМ от ищеца, дължимата сума по главницата на получения от ответницата кредит е в размер на 9

603,20 лв., дължимата лихва по кредита е в размер на 2 609,40, а санкциониращата лихва е в размер на 164.59 лв. За втория период -10.12.2018 г. - датата на получаване на ИМ от особения представител на ответницата Е.А.И., дължимата главница е в размер на 9 603.20 лв., дължимата лихва е в размер на 3 408.47 лв., а санкциониращата 275.54 лв.

С оглед гореизложеното се налагат следните равни изводи:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен заем /кредит/ заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на предаване на сумата и за успешно провеждане на предявените искове е необходимо ищецът да установи основанието, от което произтича претенцията му, а именно наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който е изправна страна поради предаване на заемната сума, както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния размер, а така също и размера на претендираните от него лихва и неустойка за посочените периоди.

Проц. представител на заемателя не оспорва автентичност на процесния потребителски кредит, но въвежда с отговора си възражението за недействителност на договора поради противоречие със ЗПК, но не и възражение за оспорване възникването на заемното правоотношение и реалното предаване на главницата по договора.

2. Въведените от ответника възражения съдът намира за основателни поради следното: изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него – юридическо лице банкова институция и ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени изискванията за форма и съдържание.