Определение № 28886 от 10.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71044/2024
- Вид
- Определение № 28886
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 183782 от 12.12.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 17042 от 27.01.2025 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 69953 от 30.04.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 161631 от 20.10.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 191067 от 18.12.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 4284 от 12.01.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 8932 от 05.03.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 33269 от 14.09.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140б, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28886 гр. София, 10.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. Х.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20241110171044 по описа за 2024 година
Производството е образувано след отделяне на предявения иск от гр. д.
№ 58766/2023 г. по описа на Софийския районен съд по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК. Предмет на настоящото производство е предявеният от Г. Б. А. против „Т*“ ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1671,05 евро /3268,29 лв./
Ищецът Г. Б. А. твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е заемал длъжността „техник, телекомуникация“, като трудовите му задължения били свързани с дейности по промишлен алпинизъм и работа на височина. Твърди се, че със заповед за командировка от 10.01.2023 г. ищецът е бил командирован в гр. Гоце Делчев за извършване на монтаж на телекомуникационно оборудване. На 11.01.2023 г., при изпълнение на възложената работа по ремонт на мобилна клетка на покрива на хотел „Неврокоп“, докато се намирал на около 7 метра височина и бил обезопасен с предпазен колан и въжета, едното от обезопасителните въжета се скъсало, вследствие на което паднал върху покрива на сградата и претърпял тежки телесни увреждания. Поддържа се, че работникът е спазвал инструкциите за безопасност при работа. Излага се, че работодателят е декларирал инцидента като трудова злополука пред НОИ, а при извършеното разследване е било установено нарушение на задълженията на работодателя по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочва се още, че с разпореждане на НОИ злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Ищецът твърди, че вследствие на трудовата злополука е претърпял тежки травми, бил е хоспитализиран първоначално в МБАЛ „И*“ – гр. Гоце Делчев, а впоследствие в УМБАЛСМ „Н. И. П*“, където е претърпял оперативно лечение. След това е провел рехабилитация и е бил в продължителна временна неработоспособност, удостоверена с множество болнични листове за периода от 11.01.2023 г. до 06.10.2023 г., както и с експертно решение на ТЕЛК. Поддържа се, че трудовото възнаграждение на ищеца е възлизало на 1353,51 лв. месечно, докато през периода на временната му неработоспособност той е получавал обезщетение от държавното обществено 1 осигуряване в по-нисък размер. Поради това се твърди, че е налице имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза – разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако не беше настъпила трудовата злополука, и изплатените му обезщетения за временна неработоспособност. Моли за уважаване на иска.
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал молба за възстановяване на срока по чл. 64 ГПК, ведно с писмен отговор на исковата молба. С отговорът ответникът оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че работодателят е изпълнил задължението си да застрахова работниците си със задължителна застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е получил обезщетение в размер на 1 218,16 лв., което следва да бъде приспаднато от евентуално дължимото обезщетение. Оспорват се твърденията на ищеца, че е спазвал правилата за безопасност при работа. Излага се, че той е бил надлежно инструктиран и обучен за работа на височина и за използване на лични предпазни средства, но въпреки това съзнателно е използвал примката като обезопасително въже в нарушение на правилата, въпреки многократните предупреждения от ръководителите и колегите си. Поради това се поддържа, че именно неговото поведение е довело до настъпване на трудовата злополука, което освобождава работодателя от отговорност или най-малкото обуславя намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Ответникът оспорва и размера на имуществените вреди. Поддържа, че освен застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната и сумата от 1000 лв., изплатена от работодателя като доброволна финансова помощ за лечение.
Освен това ответникът твърди, че след инцидента е оказал значително съдействие на ищеца и неговото семейство, като е заплатил нощувките на близките му в гр. Гоце Делчев, организирал е транспорта му до София и е оказвал съдействие по време на лечението. Позовава се и на съдебната практика на ВКС, като поддържа, че от обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ следва да се приспаднат всички получени от ищеца обезщетения за временна неработоспособност. С оглед изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноските. Освен това прави искане за привличане като трето лице-помагач на „Д*“ АД и за задължаването му да представи справка за изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение, както и за приобщаване на доказателствата по гр. д. № 58766/2023 г. на СРС.
С определение от 8932/05.03.2026г. по настоящото дело, влязло в сила на 05.06.2026г., искането за възстановяване на срока е оставено без разглеждане.
Поради това подаденият отговор не се счита за своевременно депозиран и не поражда правно действие, поради настъпилата преклузия по чл. 133 от ГПК.
По искането за привличане на трето лице-помагач:
Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът може да поиска привличане на трето лице-помагач с отговора на исковата молба. В случая такъв не е подаден в законоустановения срок, а с определение на съда молбата за възстановяване 2 на срока по чл. 64 ГПК е оставена без разглеждане. Поради това направеното след преклузивния срок искане за привличане на трето лице-помагач е преклудирано и не следва да бъде уважено.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Правната Квалификация: предявеният иск е с правно основание чл.
200, ал. 3 КТ.
Доказателствената тежест: в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на трудово правоотношение между страните през процесния период; настъпването на трудова злополука при или по повод изпълнение на трудовите му задължения; че злополуката е призната за трудова по предвидения в закона ред; настъпването на временна неработоспособност за процесния период; размера на трудовото възнаграждение, което би получил през този период; размера на изплатените обезщетения за временна неработоспособност; размера на претендираната имуществена вреда, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане, ако твърди такова.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване: че между Г. Б.
А. и „Т*“ ООД е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № * г., изменен с допълнително споразумение от 25.10.2017 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „техник, телекомуникация“; че на 11.01.2023 г. при изпълнение на трудовите си задължения ищецът е претърпял инцидент, който с Разпореждане № 32440/24.02.2023 г. на НОИ е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Следва да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като поставените задачи са относими към предмета на делото.
Съдът намира, че искането за установяване на размера на евентуално изплатените на ищеца суми по сключения договор за застраховка „Трудова злополука“ е относимо към предмета на делото с оглед разпоредбата на чл.
200, ал. 4 КТ. Същевременно, доколкото искането е насочено към трето, неучастващо по делото лице, представянето на документа следва да бъде поискано по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК. Поради това съдът намира, че следва да даде възможност на ответника в определен срок да представи молба по чл.
192, ал. 1 ГПК, с която да поиска от съда да задължи „Д*“ АД да представи посочената справка, като конкретизира документа и обстоятелствата, които цели да докаже с него.
3
По искането за приобщаване на доказателствата по гр. д. № 58766/2023 г. по описа на СРС, съдът намира, че искането в този му вид не следва да бъде уважено, доколкото настоящото производство представлява самостоятелно производство, образувано след отделянето на предявения иск от посоченото гражданско дело по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК. Поради това не следва автоматично да бъдат приобщавани всички материали, съдържащи се в отделеното производство, без оглед на относимостта им към предмета на настоящия спор. Същевременно, съдът намира, че следва да предостави възможност на ответника да посочи и представи по настоящото дело конкретните писмени доказателства от посоченото производство, на които се позовава и които са относими към предмета на настоящия.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Т*“ ООД за привличане на „Д*“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.10.2026 г. от 11:20 ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л* Б*.
УКАЗВА на ответника „Т*“ ООД в едноседмичен срок от получаването да представи молба по чл. 192, ал. 1 ГПК за задължаване на „Д*“ АД – трето неучастващо по делото лице, да представи справка за всички изплатени на ищеца Г. Б. А. суми по застрахователната полица „Трудова злополука“, 4 сключена от ответника, с посочване на датата, основанието и размера на всяко плащане, както и да представи препис от молбата за третото лице.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „Т*“ ООД в срок до първото по делото съдебно заседание да посочи и представи по настоящото дело конкретните писмени доказателства, съдържащи се в гр. д. № 58766/2023 г. по описа на СРС, на които се позовава и които са относими към предмета на настоящия спор.
ЗАДЪЛЖАВА страните на основание чл. 140, ал.3, във вр. с чл. 140а, ал.1, т.10, във вр. с чл. 140б, ал.3 ГПК в едномесечен срок от получаване на определението, да участват в информационна среща за процедура по медиация, като в срок до първото по делото съдебно заседание представят по делото доказателства за изпълнение на указанията или в същия срок да посочат наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК за провеждане на процедура за медиация по спора.
УКАЗВА на страните, че могат да се обърнат към Териториално поделение към Софийския районен съд към Съдебния център по медиация към Софийски градски съд за провеждане на информационна среща по чл.
140б, ал. 3 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Разпечатката съдържа 47 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb86ddae-eb40-44b4-ac8f-8daf80ff5d91