Разпореждане № 51751 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 51751 гр. С., 26.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110116349 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити Кеш“ ООД срещу П. П. П., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 25.06.2022г.

Със заявлението се иска присъждане на сумите:

- 200.00 лева – главница;

- 23.64 лева - възнаградителна лихва за периода 25.06.2022г.-25.11.2022г.;

- 116.36 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема след сключване на договора /наречена договорна компенсаторна неустойка/;

- 16.99 лева – мораторна лихва върху заемната сума за периода 01.09.2022г.01.03.2023г.;

- 34.00 лева – мораторна неустойка;

- 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.

Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и П. П. П. договор за заем има характер на 1 потребителски договор.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.

В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 135.00 лева – разходи по събиране на вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.

Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 11.43 лева държавна такса /за горницата до 25.00 лева не се присъжда/, както и 22.87 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 116.36 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на договор за паричен заем от 25.06.2022г., сключен с П. П. П., начислена за периода 25.06.2022г. – 25.11.2022г., в частта относно сумата 34.00 лева – неустойка за допуснато просрочие в плащанията, начислена на 23.10.2022г., в частта относно сумата 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3