Решение № 84 от 09.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Шумен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202689 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506217159 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "АСМ" ЕООД, ЕИК 111544611, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от К.Й.И. на основание чл187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен, тъй като наложената санкция е непропорционална и несъразмерна с нанесената щета – неплащане на част от дължимата пътна такса. Моли съда да отмени електронния фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано, явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата.

Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща упълномощен представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

1

На 16.03.2023г. в 11.20 часа в Община Шумен с устройство № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-2 км.340+293 е установено нарушение № F7CBED5AE40E378CE053031F160ADED4 - движение на ППС – влекач „ВОЛВО ФХ 42Т“ с рег. № М32 47ВТ, с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, с посока намаляващ километър по път А - 2 км.

340+293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

След установяване, че ППС е собственост на "АСМ" ЕООД, ЕИК 111544611, със седалище и адрес на управление: ************** за регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № 8506217159, посредством който на дружеството на основание на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени доказателства - снимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДв.П, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДв.П във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и 2 нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДв.П, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, урежда възможността при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДв.П, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма, законодателят не е предвидил възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение – по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДв.П, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДв.П, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Тази разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДв.П с израза "-3б" добавен след израза "чл.179, ал.3", обнародвана в ДВ, бр.

13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., не променя горният извод на съда. Нормата е 3 процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал.3б от ЗДв.П електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.

На следващо място наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДв.П е абсолютно определена, т. е. фиксирана и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Воден от изложеното съдът намира, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДв.П противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията от 2 500 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

Констатираните по-горе незаконосъобразности на развилото се административно наказателно производство налага отмяна на процесния електронен фиш.

При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Дружеството-жалбоподател е направило искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства 4 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.3 на същата разпоредба е предвидено в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са защитавани от юрискосулт или друг служител с юридическо образование, какъвто е настоящия случай. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минималния размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ с равностойност 130 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ: