Решение № 1102 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501188 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1. Въззивна жалба с вх. № 11261/ 09.02.2024г. на „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 със седалище и адрес на управление гр.

София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ №31, чрез пълномощник адв. С.

И., срещу Решение № 265 от 23.01.2024г. по гр.д.№ 15357/2022г. по описа на ВРС, с което „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.

„Сребърна“ №31, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В. В. Н. е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602 със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Д-р А. Ж.“ №35, вх. „А“, ет.4, ап. ателие 5, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н. Н.

Щ., сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща даден при отпаднало правно основание депозит по прекратен Договор за услуга 1 от 28.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.11.2022г., до окончателното й заплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

2. Частна въззивна жалба с вх. № 35811/30.04.2024г. на „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ №31, чрез пълномощник адв. С. И. срещу Определение № 3640 от 27.03.2024г. по гр.д. № 15357/2022г. на ВРС, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10750/07.02.2024г., депозирана от „Евро компания Нептун“ ЕООД чрез процесуалния му представител за изменение на Решение № 265/23.01.2024г. по гр.д. № 15357/2022 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Конкретно се оспорва извода на съда за дължимост на сумата в полза на дружеството, като се настоява, че плащането е извършено от трето лице – физическото лице Н. Щ.. Оспорва се извода, че направеното плащане от ФЛ следва да се счита за сторено от „Ветерани“ ЕООД. Счита се, че съдът неправилно е преценил събрания доказателствен материал по делото, изводите му са хаотични и в противоречие с правилата на логиката. Счита се, че съдът е кредитирал неправилно констатациите на вещото лице по ССчЕ, която не дава отговор на въпросите защо собственикът на ищцовото дружество го е кредитирал, а впоследствие изтеглил сумите и ги внесъл по сметка на ответното дружество. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като съдът отхвърли изцяло предявения иск с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

По частна жалба с вх. № 35811/30.04.2024г. : Частният жалбоподател настоява, че съдът не е съобразил разпоредбата на параграф 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото процесуалният представител на ищеца не е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност и съответно не следва да начислява данък върху определеното с наредбата възнаграждение, с оглед на което и дължимото адвокатско възнаграждение за иска и за обезпечителното производство не е присъдено под дължимия съобразно наредбата минимум, както неправилно е твърдял първоинстанционният съд. Счита се, че липсва висока фактическа и правна сложност на иска и процеса. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдения с решението размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения :

2

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението, при условията на ограничен въззив.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Не е било спорно между страните, че „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182, като възложител, и „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602, като изпълнител, са били обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение по Договор за услуга от 28.01.2022г., по силата на който изпълнителят по възлагане от възложителя се е задължил срещу възнаграждение да извършва вземане от обекти и доставяне на адрес на клиенти стоки и храни в термо чанти при вземане и доставяне в рамките на 90 минути от постъпване на задачата в мобилното приложение. Договорът е сключен за срок до 01.02.2024г. Съгласно чл. 2.1.3 от договора при подписването му изпълнителят внася депозит за добро изпълнение по сметка на изпълнителя в Уникредит Булбанк в размер на 15 000 лева, като депозитът се връща по банков път след прекратяване на договора и в случай, че не са извършени „прихващия по нарушения“ (чл. 5.1).

Съгласно раздел 5 чл. 5.1.1 от договора същият може да бъде прекратен от страна на изпълнителя с тримесечно предизвестие, като депозита се връща в размера, в който е внесен, в случай, че не е извършено прихващане по нарушения.

Видно от представените по делото в заверен препис два броя вносни бележки от вносителя Н. Н. Щ. в полза на получател „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 по негова банкова сметка в УниКредит Булбанк с вписано основание „депозит по договор“ са внесени съотв. 9 000 лева и 6 000 лева, или общо 15 хил. лева.

Не се спори между страните, а също се установява от представените по делото вносни бележки, както и от заключението на вещото лице по назначената от исковия съд ССчЕ, че с ПКО на 28.01.2022г. едноличният собственик на капитала и управител на „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602 внася в дружеството парични средства в размер на 9 000 лева, с която сума е дебитирана сметка 501 Каса и с която е кредитирана сметка 493 Разчети със собственик, като впоследствие на 31.01.2022г. Щ. внася на каса по сметка на ответното дружество сумата от 9 000 лева, които се осчетоводяват в ищцовото дружество по дебит сметка 422 Подотчетни лица и по дебит сметка 629 Финансови разходи и по кредит сметка 501 Каса.

Установено е също от експерта, че с ПКО на 29.01.2022г. едноличният собственик на капитала и управител на „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602 внася в дружеството парични средства в размер на 6 000 лева, с която сума е дебитирана сметка 501 Каса и с която е кредитирана сметка 493 Разчети със собственик, като впоследствие на 01.02.2022г. Щ. внася на каса по сметка на 3 ответното дружество сумата от 6 000 лева, които се осчетоводяват в ищцовото дружество по дебит сметка 422 Подотчетни лица и по дебит сметка 629 Финансови разходи и по кредит сметка 501 Каса.

Не се спори от страните, че след изтичане на срока по депозирано от изпълнителя „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602 тримесечно предизвестие, получено от управителя на „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 на 04.04.2022г., договорът е прекратен.

Ответното дружеството не оспорва, че е осчетоводило сумата, предмет на депозита, и до прекратяването на договора в резултат на изтичане на тримесечното предизвестие по инициатива на изпълнителя договорът е изпълняван. Ответникът не ангажира доказателства за наличие на основания, с оглед на които по време на действие или след прекратяването му да е извършено компенсиране на вреди в резултат на недобро изпълнение от изпълнителя по договора, съотв. за задържане на внесения депозит.

Не се твърди от ответника, че между страните е действало или е в сила и друго, различно от процесния договор, съглашение, по силата на което той е приел, съотв. осчетоводил сумата от 15 хил. лева под формата на депозит за добро изпълнение. Не се твърди, а и не се установява лицето Н. Щ. да е персонално задължено по някакво друго правоотношение с ответното „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182.

Следователно доколкото е приел плащането на сумата по депозита, независимо от начина на осчетоводяване при себе си, и не твърди основания за задържането му частично или изцяло, то предвид факта на отпадане на облигационната връзка между страните по повод, на която същият е внесен, ответното дружество дължи възстановяването му на ищеца.

Предвид установения от вещото лице по ССчЕ процес на осчетоводяване на средствата в ищцовото дружество, съотв. кредитирането на сметка 501 Каса с двете суми, то изписването на имената на едноличния собственик на капитала и управител на търговското дружество във вносните бележки към УниКредит Булбанк, не разколебава извода, че сумите са внесени от името и за сметка на „ВЕТЕРАНИ“ ЕООД ЕИК 206803602 и следва да му бъдат възстановени поради отпадане на основанието за задържането им от ответника, сега въззивник, „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182.

Исковият съд е достигнал до идентични правни изводи, поради което като правилно и законосъобразно решението му следва да бъде потвърдено.

По частна въззивна жалба с вх. № 35811/30.04.2024г. на „ЕВРО КОМПАНИЯ НЕПТУН“ ЕООД ЕИК 103864182 :

Видно от книжата по делото съдът подробно е обсъдил дължимите по производството разноски, като е разгледал и направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочил е, че материалният интерес по делото е в размер на 15 000 лева и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адв. възнаграждение е в размер на 1750 лева, както е било и определено от съда. Дължимото адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство е присъдено дори под дължимия съобразно наредбата минимум – чл. 7, ал. 7 „за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“ като същото е присъдено 4 с дължимия данък ДДС. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и адекватната защита от страна на процесуалния представител на ищеца. Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22г., съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимални адвокатски възнаграждения. В конкретния случай съдът правилно е преценил, че определеното адвокатско възнаграждение е относимо и съизмеримо с оказаната от процесуалния представител на ищеца процесуална защита, като това за допуснатото обезпечение е дори под установения минимум.

С оглед гореизложените мотиви, искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските е неоснователно и правилно е оставено без уважение. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските : Въззивникът е въвел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, което съдът следва да обсъди.

При съобразяване с разрешенията, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22г. и извършените от процесуалния представител на въззиваемия по подаване на отговор на въззивната жалба и въззивната частна жалба при неявяване в открито съдебно заседание, съдът намира, че сумата от 360 лева с ДДС е достатъчна да овъзмезди положения от пълномощника труд.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb862451-2f95-469a-ba58-b960f552b0a7