Определение № 2533 от 28.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 28.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20251100204811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213,ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е изпратена от АП-София жалба от Л. Г. С., срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 24.03.2025г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 6177/25г. на СГП , заведена по повод депозирани от Л. С. твърдения за евентулно осъществено престъпление по чл.282 НК от лица, заемащи магистратски длъжности.

Недоволен от горното постановление на Софийска градска прокуратура, С. е обжалвал същото пред Апелативна прокуратура-гр.София, която с постановление ,от 21.05.2025г. , по пр.пр.№ 1310/25г. е потвърдила постановения от СГП с обжалваното постановление отказ за образуване на наказателно производство. Изразявайки своето неодобрение към така заетата от АП-София процесуална позиция, Л. С. е подновил своето искане за образуване на наказателно производство и пред Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Л. С. е подадена в срока,визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК и от лице, което е направило съответно съобщение пред Софийска градска прокуратура.

Поради това съдът приема,че Л. С. се явява легитимирано лице, което разполага с процесуалната възможност да оспори цитираното по-горе постановление на СГП, с което твърденията му са били оставени без очакваните от него процесуални последици.

Необходимо е да бъде уточнено,че разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК 1 изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице данни за конкретно лимитирани престъпления/посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/.

На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СГП, от 24.03.2025г., по пр.пр.№ 6177/25г., прокурорът се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно липсата на данни , за престъпление по чл.282 НК, изрично посочено в разпоредбата на чл.213а,ал.4 НПК и като такова попадащо в предметния обхват на съдебния контрол.

В това съдебно производство правомощията на съда са контролноотменителни и имат за единствена цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля с приложимите към конкретния случай законови/материални и процесуални/ разпоредби. Ясно дефинираните и поддържани от Л. С. претенции за реда и начина, по който следвало, според него, да се проведе и приключи съдебното производство по адм.дело № 2583/23г. на Административен съд-гр.Пловдив, не са и не могат да бъдат предмет на образуваната пред СГП преписка и не следва да бъдат обект и на дължимия по реда на чл.213,ал.5 НПК съдебен контрол върху съдебните актове, издадени от съдебния състав по цитираното административно съдебно производство. Това е така, тъй като сочените от С., в множеството депозирани от него жалби и сигнали, обстоятелства,касаещи твърдени от него нарушения на процесуалния и материален закон, допуснати от съдебния състав по адм.дело № 2583/23г. на Административен съд-гр.Пловдив, би следвало да бъдат предмет на съответна касационна проверка от Върховния административен съд в резултат, на която на същите тези обстоятелства би могло да бъде дадена правна оценка, която се различава от тази направена от 2

Административния съд в гр.Пловдив , която оценка е довела до несъмнено неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Такава касационна проверка не е била инициирана от страните по въпросното административно съдебно производство.

Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално правен анализ на разпоредбата на чл.282 НК е правилен и коректен. Съобразено е изискването за наличието на „особен“ субект на състава на това престъпление, коректно са отразени необходимите за обективната му съставомерност признаци/ определени действия/бездействия по служба ,чрез които са били нарушени или са останали неизпълнени конкретни служебни задължения, и/или се явяват прекомерни на обема на предоставените му властнически правомошия и обективно настъпилия от тези действия/бездействия резултат /реална опасност от настъпване на немаловажни вредни последици/. Правилно прокурорът е обособил и необходимите за съставомерността на деянието субективни признаци, като е посочил,че същото /деянието/ следва да бъде осъществено при пряк умисъл и да преследва специфична цел- да бъде набавена облага за дееца или за друго лице или да бъде причинена вреда другиму.

За да обоснове липсата на съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.282 НК, в атакуваното постановление на СГП прокурорът е посочил твърдените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при разглеждане на делото пред Административния съд-гр.Пловдив, като правилно е констатирал ,че съдебните актове по него са били издадени от компетентни органи, в рамките на техните процесуални правомощия и са резултат на осъществен самостоятелен анализ и суверенна оценка на всички относими към конкретния административно правен спор обстоятелства. Съобразена от прокурора е и липсата на данни за упражнено спрямо ,осъществяващи процесуални функции по това съдебно производство съдии, недопустимо въздействие, което да е довело до формиране на вътрешното им убеждение в разрез с изискванията за обективност ,обоснованост и безпристрастност. Така констатираните от прокурора обстоятелства, касаещи развитието на въпросното административно производство,както и гарантираните на съответните съдии, неприкосновеност и независимост при осъществяване на служебните им 3 правомощия, правилно са били поставени в основата на крайния негов извод за липса на данни за осъществен от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.282 НК.

На следващо място и единствено за пълнота е необходимо да бъде посочено и това,че идентични твърдения на жалбоподателя С. са били предмет на проверка и по предходна прокурорска преписка с № 644/25г. при СГП, която също е приключила с постановление за отказ от образуване, което не е било подлагано на инстанционен контрол /поне по преписка № 6177/25г. на СГП липсват данни за такъв/.

Най-сетне, необходимо е да посочено и обстоятелството,че съдържащите се в множеството жалби и сигнали, депозирани от С. до различни институции, твърдения за евентуално осъществени неправомерни/по чл.209 и сл.НК/ и увреждащи интересите му действия от страна на лица, упражняващи адвокатска професия и ангажирани по въпросното административно дело пред Административния съд- гр.Пловдив, не са и не могат да бъдат предмет на оценка от страна на Софийска градска прокуратура, респ. на Софийски градски съд, тъй като излизат извън тяхната местна , а и родова, компетентност

Поради това жалбата на Л. С. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея постановление на СГП следва да бъде потвърдено, тъй като същото се явява правилно и издадено в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни законови разпоредби.

Поради горните обстоятелства и на основание чл.213,ал.5 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура , от 24.03.2025г., за отказ от образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 6177/25г. по описа на СГП.

4

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5