Определение № 645 от 12.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. София, 12.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002103613 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на И. С. Т. и С. Д. Т., подадена чрез адв. М. В., срещу решение № 135 от 29.05.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 111/2025г. на Окръжен съд-Добрич. С атакуваното решение е потвърдено решение № 793/23.10.2023г. по гр.д. № 4705/2019г. на Районен съд-Добрич за отхвърляне иска на касаторите по чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК, предявен против Л. Т. Т. - ЧСИ с рег. № * при КЧСИ, за плащане на сумата 6 086 лева като обезщетение за имуществени вреди и за отхвърляне иска им по чл.86 ЗЗД за сумата 1 852,84 лева-законна лихва върху главницата за периода от 07.08.2015г. до 30.12.2019г.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл.280 ГПК касаторите формулират множество въпроси, които сочат като обуславящи изхода по спора, решени са в противоречие с практиката на ВКС и които обобщено се свеждат до: 1.

Какъв е фактическият състав на отговорността на ЧСИ за вреди; 2. Може ли да се ангажира отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ при извършена публична продан на недвижим имот описан, оценен и обявен, че се продава с газ инсталация- локално парно с метални радиатори, а при извършен въвод имотът е предаден на купувачите без локално парно, с демонтирани котел, радиатори и лира; 3. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при формиране на крайния си извод, че действията и бездействията на ЧСИ не са били противоправни и че на ищците не са причинени вреди от продажбата на имот на пониска стойност, поради демонтажа на локалното парно; 4. В какъв вид/състояние е бил 1 имотът при описа и описан ли е, оценен ли е, обявен ли е и продаден ли е на стойност с включена инсталация на локално парно; 5. Представляват ли неразделна част от имота и станали ли са собственост на ищците прикрепените към имота локално парно с метални радиатори, котел и лира. По тези въпроси твърдят противоречие с решение № 193/ 31.05.2011г. по гр.д. № 1445/2009г. на ІV ГО, решение № 212/ 27.11.2017г. по търг.д. № 754/2017г. на І ТО, решение № 59/14.06.2022г. по гр.д. № 4621/2021г. на І ГО и др. Поставят и въпросите: 6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, в това число и да извърши преценка по чл. 172 ГПК на свидетелките показания и да обсъди обясненията на вещите лица, изготвили експертните заключения приети по делото; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви; 8. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на предявените искове и съобразил ли е изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум; 9. Допуснал ли е въззивният съд нарушение на чл. 9 ЗСВ като един и същи съдебен състав е разгледал две различни производства – по в.гр.д. № 136/2024г. и по в.гр.д. № 111/2025г., образувани по исковете на ищците. По тези въпроси твърдят противоречие с решение № 45/20.04.2010г. по търг.дело № 516/2009г. на ІІ ТО, решение № 50119/27.01.2023г. по гр.д. № 951/2022г. на ІІ ГО, решение № 107/19.02.2024г. по гр.д. № 388/2022г. на ІV ГО и др. Според касаторите е налице хипотезата и на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: 10. Допускането на демонтаж на локално парно с метални радиатори и изнасянето на елементите от него извън имота от длъжника, одобрено от ЧСИ, потвърдено и със съдебни актове, представлява ли нарушение на чл. 17, ал.1 от Конституцията на Република България и на Протокол №1 от Конвенцията за правата на човека. Не на последно място според касаторите атакуваното решение е очевидно неправилно и поставят множество въпроси, които по съдържание съвпадат и преповтарят вече изброените.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът Л. Т. Т. - частен съдебен изпълнител, чрез процесуалния си представител адв.Х. Х., излага подробни съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове, квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 441 ГПК вр. чл.

45 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ-за обезщетяване на претърпени от ищците имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното производство, изразяващи се в неудачен избор на пазач на недвижим имот, изнесен на публична продан и по чл. 86 ЗЗД иск за вреди от забава.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че изп.дело № 128/2015г. на ЧСИ Т. е образувано по искане на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу длъжниците „Сте-па“ ООД, С. С. и П. И.; принудителните действия за събиране на паричното вземане на взискателя са насочени към няколко недвижими имота на длъжниците, сред които и 2 ипотекирания в полза на банката - взискател апартамент № 4 в [населено място] на [улица], ет.*. На 21.04.2025г. е извършен опис на пет имота, вкл. и на процесния апартамент, за което е съставен протокол, в който е отразено, че достъп до имота е осигурен от П. И.. Имотът е описан с данните по акта за собственост, индивидуализиращи го като самостоятелен обект в сграда с местонахождение, площ, съседи, брой помещения, прилежащи помещения и данни за същите; в протокола липсва описание на състоянието на имота, вкл. за съществуването на отоплителна инсталация с принадлежности от вида на котел и радиатори. Назначеното от ЧСИ вещо лице инж.М. Д. е дало заключение за оценката на жилищния имот, посочвайки за пазарна стойност към датата 21.04.2015г. сумата 90 600 лева, която е приета от ЧСИ и отразена в протокола за опис. В експертното заключение вещото лице е описало състоянието на апартамента, с посочване, че той е снабден с ел., ВиК и газ инсталации, локално парно с метални радиатори. Въззивният съд е обсъдил показанията на инж.М. Д. – разпитана като свидетел по делото, според които при определяне на стойността на апартамента свидетелката е взела предвид: съществуването на ел., ВиК и отоплителни инсталации, тръбите, които са трайно закрепени; локалното парно за да индивидуализира вида на отоплението-парно с радиатори; не е взела предвид котела и радиаторите при определяне на стойността на апартамента, защото те могат да се монтират и демонтират. Уточнила е, че котелът и радиаторите могат да бъдат най-различни по марка, брой, модел, цена. Ако се вземат предвид котела и радиаторите стойността на имота би била по-висока от определената от нея по изпълнителното дело.

След описването и оценяването на апартамента ЧСИ е изготвила обявление на публичната продан от 02.06.2015г. до 02.07.2015г.; в обявлението имотът е описан с данните по протокола за опис от 21.04.2015г. и с информацията за състоянието му, съдържаща се в заключението по оценяването му, вкл. като снабдено с ел., ВиК и газ инсталации. Началната цена на изнесения за публична продан апартамент е 67 950 лева, представляваща 75% от оценката му, възлизаща на 90 600 лева. Имотът е възложен на ищцата И. С. Т., която е предложила цена 68 500 лева, като след внасянето й е издадено на 06.07.20215г. постановление за възлагане, в което имотът е описан с данните по акта за собственост.

Постановлението за възлагане е влязло в сила на 17.07.2015г. и е вписано с вх.рег. №7448/ 03.08.2015г., акт №184, т.ХVІ на СлВп-Добрич. Към този момент купувачът И. С. е в брак със С. Д., сключен на 04.05.2014г. и който го легитимира като страна по делото-ищец. С нарочна молба купувачът И. Т., чрез адв. М.В., е поискала принудителното въвеждане във владение, като е информирала ЧСИ за осъществена връзка със собственика-длъжник и узнаване, че имотът е освободен и е налице готовност за предаването му. Принудителното въвеждане на купувача във владение по реда на чл.498, ал.1 от ГПК е насрочено за 07.08.2015г.; въводът е извършен на същата дата, за което е съставен протокол от П. П. помощник ЧСИ при ЧСИ Л.Т.. По данни от протокола длъжникът-собственик на имота П. И. е осигурил достъп до него. Констатирано е освобождаването на апартамента от движими вещи, вкл. липсата на радиатори и котел, за което купувачът изрично възразил. Конкретно е отразена липсата на радиатор и котел на тераса/запад/, два радиатора в столова и кухненска ниша, по един радиатор във всяка от двете стаи и един радиатор на тераса/изток/, лира в 3 банята. В протокола са обективирани обясненията на П. И., че радиаторите и котела са изнесени от нея защото ги счита за свои вещи; изнесла ги е в периода след получаване на съобщение за изготвеното постановление за възлагане, но не може да уточни дата. От приложените към изпълнителното дело документи съдът е установил, че съобщение за изготвено постановление за възлагане е връчено на длъжника П. И. на 09.07.2015г. При разпита й като свидетел по делото И. споделила, че е свалила радиаторите, котела, бойлера, климатика, секашетата и изнесла всичко, което е счела за движима вещ, след като получила писмото, че трябва да освобождава апартамента. Не е получавала указания от ЧСИ във връзка с изнасянето на вещите.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че не са налице неправомерни действия/бездействия от страна на ответния ЧСИ във връзка с пазенето на имота, в частност на конкретно индивидуализираните от ищците - лош избор на пазач, неосъществен контрол на пазача, съгласие за увреждане от пазача на вече чужд имот, неизпълнение на задължение по чл.486 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че пазач се назначава при публична продан на движими вещи (чл. 470-чл.472 ГПК). При изпълнение върху недвижим имот не се назначава пазач. Действията по принудителното изпълнение не са строго фиксирани по време и няма основание длъжникът да бъде лишен от правото да си служи с притежавания от него имот, затова съгласно чл.486 от ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, който трябва да го управлява като добър стопанин и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Имотът може да се предаде за управление на трето лице, ако длъжникът не го стопанисва добре, вкл.ако препятства огледите. Посочил е, че по делото липсват данни да са били налице предпоставките на чл.

486 от ГПК за предаване управлението на апартамента на лице, различно от длъжника собственик П. И.. Според въззивния съд жилищният характер на имота, обстоятелството, че в него е намерен длъжника-собственик П. И., липсата на данни за лошо стопанисване на имота до и към момента на описа от последната и липсата на данни за неадекватно последващо управление на имота в който и да е момент до извършване на проданта, са обстоятелства, които изключват незаконосъобразно пасивно поведение на ЧСИ във връзка с пазенето на описания апартамент. Точната дата на демонтирането на котела и радиаторите не е установена, поради което съдът е приел, че няма основание да не се кредитират показанията на св.П. И., че вещите са демонтирани от нея и това е станало в периода след като е получила съобщение за постановлението за възлагане на 09.07.2015г. Предвид това въззивният съд е достигнал до извода, че отстраняването на вещите е станало в периода, когато по силата на постановлението за възлагане е възникнало материално правоотношение между купувача по публичната продан и длъжника по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Допълнил е, че липсват данни до датата на въвеждане на купувача във владение на имота съдебният изпълнител да е имал информация за действията на длъжника-собственик по демонтиране и изнасяне на котела и радиаторите, а от датата на въвода имотът е преминал във фактическата власт на ищците и необходимостта от предприемане от ЧСИ на действия по пазене вече не съществува. Обобщил е, че в случая не се установят нарушенията, сочени от ищците като причина за накърняване на 4 имуществените им права, поради което е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-противоправно действие/бездействие. Според съда по делото не се доказват и твърдените от ищците вреди, изразяващи се в намаляване на имуществения им актив защото в резултат на демонтираните от длъжника собственик котел и радиатори им е предаден от ЧСИ имот на стойност по-ниска от заплатената за придобиването му на публична продан. Приел е, че липсва основание за дискредитиране на показанията на св. М.