Решение № 303 от 28.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Перник, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100381 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. на СГС № 111365/25.08.2017 г., подадена от „Аеропак Инженеринг“ ООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите за разглеждане на предявените обективно кумулативно искове с посочени правни основания: „чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ, чл. 7, 8, 9, 10,11 от ГПК, АПК, КРБ, гарантираща правото на собственост и чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, чл. 1 от Протокол № 1 от нея. Исковете са за 5 700 000 лв. имуществени вреди и 300 000 лв. неимуществени вреди.

Въз основа на исковата молба първоначално е образувано гр. дело № 10900/2017 г. по описа на Софийски градски съд, а впоследствие съобразно чл. 23, ал. 3 ГПК – гр. дело № 27/2021 г. на Окръжен съд – София, а след това и настоящото гр. дело № 381/2025 г. на Окръжен съд – Перник.

В исковата молба се излагат фактически твърдения и правни доводи, че „Аеропак Инженеринг“ ООД станало жертва на системен проблем в българското законодателство и съдебна практика, който нарушавал правото му на справедлив процес и собственост, като създавал неравнопоставеност в полза на банките във връзка с изпълнително дело № 1150/2013 г. на ЧСИ У.Д. с рег. № *** и район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителни листове по заповедни производства по гр. д. № 18325/13 г., № 18326/13 г. и № 18327/13 г. на СРС, а именно: 1) Нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС (Право на справедлив съд): Възразява се срещу разпоредбата на чл. 417 ГПК (издаване на заповед за изпълнение въз основа на несъдебно изпълнително основание), която давала приоритет на банковите претенции, а разпоредбата на чл. 417 ГПК се посочва като механизъм, който лишавал 1 длъжниците от възможност да възразят навреме, което водело до издаване на изпълнителен лист без доказана ликвидност и изискуемост на претенцията; 2) Нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (Защита на собствеността): Изпълнението по изпълнително дело № 1150/2013 г. на ЧСИ У.Д. с рег. № *** и район на действие СГС не било спряно, въпреки че вземането не било доказано (ликвидно и изискуемо) по исков ред. ЧСИ извършил публична продан на активите преди вземането на банката да било установено окончателно. СРС незаконно забавил прекратяването на заповедта за изпълнение в продължение на три години, въпреки че ищецът (банката) не представил доказателство за заведен установителен иск; 3) Нарушение на чл. 13 от ЕКЗПЧОС (Право на ефективни правни средства): Липсвала норма в ГПК, която дава възможност на длъжника да обжалва отказ на ЧСИ да конституира заложен кредитор („Взискател по право“) като страна в изпълнителното дело. СГС пренебрегнал обжалването на дружеството срещу действията на ЧСИ, позовавайки се на чл. 435 ГПК, според който само взискателят (банката) можел да обжалва отказа и 4) Нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС (разумен срок): Тригодишно забавяне (от края на 2013 г. до 24.02.2017 г.) при произнасянето на СГС по частната жалба за спиране на изпълнението, през което време дружеството било лишено от активите си и дейността му спряла, причинявайки огромни щети.

С молба от 21.09.2017 г. ищецът уточнява, че претърпял следните вреди: 1) Имуществени вреди (претърпяна загуба и пропусната полза), свързани с незаконните действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. и бездействието на държавата в размери, както следва: 137 723 лв. - невъзстановен ДДС в размер на от продажбите; 992 000 лв. загуби поради продадени на нереално ниски цени имоти от ЧСИ Д.; 741 000 лв. загуби от разликата между реалната стойност на имотите и цената, на която били възложени; 251 000 лв. - пропуснати ползи във връзка със същото принудително изпълнение и 4 708 000 лв. пропуснати ползи вследствие „провалена реализация на три проекта“ и представляващи „очаквана печалба за периода 2013-2017 г.; 2) Неимуществените вреди в размер на 300 000 лв. представлявали 5% от стойността на имуществените вреди и произтичали от уронване престижа на дружеството, които се претендирали въпреки българската съдебна практика, като се цитира практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз (СЕС) за присъждане на неимуществени вреди на юридически лица. Като основания за претенцията посочва обща несигурност във финансовите дела, чувство на безсилие и липса на сигурност у управителя/собствениците, накърняване на репутацията на дружеството и съществени нарушения на принципа на равно третиране и разумния срок за произнасяне от страна на СГС по жалба по чл. 420 ГПК.

Излага твърдения за извършени нарушения, както следва: Нарушения на ЧСИ, изразяващи се в извършване на опис и продажба на незаконни обекти на силно занижени цени, получаване и разпределяне на пари без внасяне на ДДС в бюджета; бездействие на Държавата - отказ да реагира на подадени възражения относно неправомерните действия на ЧСИ и липса на контрол и процедурни нарушения, изразяващи се в използването на чл. 417 от ГПК от банката за снабдяване с изпълнителен лист без уведомяване на длъжника за 2 предсрочна изискуемост, което лишило дружеството от правото на справедлив съдебен процес и възможност за възражения; нарушения на СГС - нарушение на разумния срок за произнасяне по частна жалба (подадена през 2013 г., но решена през 2017 г.), което довело до продажба на имотите преди доказване на вземането на кредитора.

С молба от 23.03.2018 г. ищецът уточнява, че вредите били нанесени при извършените продажби от ЧСИ Д. по изпълнително дело № 1150/2013 г. на ЧСИ У.Д. с рег. № *** и район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителни листове по заповедни производства по гр. д. № 18325/13 г., № 18326/13 г. и № 18327/13 г. на СРС. Като основна вина се посочва тази на законодателя, който фактически поставил ЧСИ „над Държавата“ и не осигурил ефективен съдебен контрол върху действията му. Като ответници са посочени Народното събрание в качеството му на законодателен орган, Софийски районен съд и Софийски градски съд. Законодателят дал приоритет на заповедното производство, което било едностранно, пред исковото спорно производство; чрез заповедното производство лишил длъжника да изчерпа защитата си до влизане в сила на съдебни актове в исковото производство; поставил едни кредитори в привилегировано положение спрямо други; създал закон за „едно физически лице-ЗЧСИ“, на което се давали неограничени права без отговорност за неправомерните му действия и задължавал съдилищата да нарушават ПЕСконкретно чл. 3 от Регламент/Е0/805/2004 на ЕП и С за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, чл. 47 от ХОПЕС за право на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес; чл. 87 ДЕС относно нерегламентирана държавна помощ, както и решения на СЕС относно задължение на националните съдилища да прилагат служебно правото на ЕС и да не прилагат противоречащи му норми от националното право.

Претенциите на ищеца към ответните съдилища са, както следва: против СРС - 300 000 лв. за „забавено правосъдие“; 346 000 лв. за имуществени вреди, 2 204 000 лв. за пропуснати ползи и 150 000 лв. за „нематериални щети“; срещу СГС, „подкрепил действията на СРС“ исковете са: 346 000 лв. за претърпени имуществени вреди, 2 203 000 лв. за пропуснати ползи, 150 000 лв. за неимуществени вреди, 300 000 лв. за забавено правосъдие. Ищецът обобщава, че цената на исковете против СРС възлиза общо на 3 000 000 лв., а цената на исковете против СРС възлиза на 2 999 000 лв. Не е посочена цена на иска против Народното събрание, но поради десезирането на съда относно Държавата в лицето на МФ и замяната на този ответник с народното събрание следва да се приеме, че са предявени искове за имуществени вреди в размер на 5 700 000 лв. и за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. - съобразно посоченото в първоначалния текст на исковата молба, като в уточняваща молба вх. № 264072/17.05.2021 г. изрично е посочено, че са „частични“ за 340 лв.

„материални щети“, 330 лв. „пропуснати ползи“ и 330 лв. „нематериални щети“.

В уточняваща молба вх. № 264072/17.05.2021 г. ищецът посочва, че вредите били претърпени вследствие 7-годишно задържане на сумите по запорирани сметки, което попречило на дружеството да реализира печалба. Ответните съдилища грубо нарушили принципа на равнопоставеност и еквивалентност поради неравностойни клаузи в ОУ на 3 договора за кредит, срещу които юридическите лице били незащитени; неправилно отказали спиране на изпълнението от страна на СГС; нарушение на принципа за случаен избор на съдии в СГС; „масов отвод“ на съдиите в СГС по повод делото по ЗОДОВ (т.е. настоящото производство), което проточило процеса с три години и лишило ищеца от право на справедлив процес, безпристрастен съд и върховенство на закона. СРС в продължение на три години не извършил отмяна на издадени от него ЗНИ и ИЛ на осн. чл. 415, ал. 4 ГПК непредставяне в преклузивния едномесечен срок на доказателства за предявен установителен иск. Самото издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било порочно, тъй като заявителят не депозирал доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Чл. 6 от ЕКЗПЧОС бил нарушен както по отношение на правото за безпристрастен съд, така и относно правото за разглеждане на спора в разумен срок.

Твърди се, че само в България било възможно банка да се снабди с изпълнителен лист за спорно вземане и то по действащ договор за кредит. Съдилищата безкритично прилагали националното законодателство, поради което се касаело за системен проблем.

С определение № 260503/10.08.2021 г., постановено по гр. дело № 27/2021 г. на Окръжен съд – София, наред с друго, исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта му, с която са предявени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи против Държавата чрез министъра на финансите и против Народното събрание на Република България, както и в частта му, с която са предявени искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ против СРС и СГС, всеки от които е с цена 300 000 лв. Определението за прекратяване е влязло в сила, тъй като подадената срещу него жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД е върната с разпореждане № 261079/09.11.2021 г., постановено по гр. дело № 27/2021 г. на Окръжен съд – София, което разпореждане е потвърдено с влязло в сила определение № 1538/10.03.2022 г. по описа на Апелативен съд – София.

Следователно, предмет на производството и ответници в него са само предявените от „Аеропак Инженеринг“ ООД искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а именно: против СРС - 346 000 лв. за имуществени вреди, 2 204 000 лв. за пропуснати ползи и 150 000 лв. за „нематериални щети“; против СГС, „подкрепил действията на СРС“ - 346 000 лв. за претърпени имуществени вреди, 2 203 000 лв. за пропуснати ползи, 150 000 лв. за неимуществени вреди, или общо цената на исковете против СРС възлиза на 3 000 000 лв., а цената на исковете против СРС възлиза на 2 999 000 лв.

Извън предмета на настоящото производство са предявените осъдителни искове срещу СГС и СРС с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (отговорност на държавата при нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като с влязло в сила определение № 260503/10.08.2021 г., постановено по гр. дело № 27/2021 г. на Окръжен съд – София производството по делото в тази му част е прекратено.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците СГС и СРС са подали отговори, с които оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и 4 недоказани. Претендират присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: