Протокол № 1340 от 06.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3480/2020
- Вид
- Протокол № 1340
- Подписан
- 06.07.2021
- Състав
- Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1340 гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20203100103480 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Ищецът В. Н. Н., редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Ответникът У. М. Б. ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призован. Представлява се от гл. юрисконсулт П.Р. и юрисконсулт Ж.Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Третото лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
Ищецът Н.: Имах пусната една частна жалба, но не знам дали има решение по нея.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА ищецът В. Н. Н., че подадената от него частна жалба не е администрирана и изпратена на ВАпС, но същата не е от значение за даване ход на настоящото дело.
Ищецът Н.: Да се даде ход на делото.
Гл. юрисконсулт Р.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Ищецът Н.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба. В проекта за доклад е записано, че искът ми е за това, че д-р В. ме е освидетелствал. Моля да бъде записано, че искът ми е за диагностициране и освидетелстване. Това има значение, тъй като първо трябва да се диагностицира и после да се освидетелства, а той ги е направил и двете.
Гл. юрисконсулт Р.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба. По отношение на проекта за доклад имаме едно искане за поправка. В абзаца „В срока по чл. 131 от ГПК“ се казва, че не оспорваме, че болницата е възложител. Моля думата възложител да бъде заменена с думата работодател, тъй като двете имат съществена разлика в значението, което пък е от значение за правилното разбиране на делото, тъй като би могло да възникне объркване, да се счита, че сме възложили някаква работа на д-р В..
Когато говорим за трудово правоотношение правилната употреба на думата е работодател.
Ние не оспорваме, че сме работодател, но не сме възлагали по никакъв начин извършването на експертиза, още повече в рамките на едно водено наказателно производство.
Ищецът Н.: Считам, че даже има и възложителство, тъй като е съдебно – психиатрична клиника, която извършва съдебни психиатрични експертизи.
Гл. юрисконсулт Р.: Действително в нашата клиника се настаняват лица за извършване на съдебно – психиатрични експертизи, но експерти по тези експертизи могат да бъдат както служители по някаква случайност на болницата, така и лекари, които не са в трудовоправни отношения с болницата. Тогава на такива лекари, както и на лекар, който е служител на болницата се осигурява специален достъп до освидетелстваното лице, за да може той да извърши своята работа. В конкретния случай доктор В. има двойно качество.
От една страна, както казахме по- рано, ние не оспорваме, че той е служител на болницата и като такъв извършва своите трудови функции, но от друга страна той е вещо лице и на него в рамките на цитираното наказателно производство му е възложена тази работа да извърши експертиза, като трябва да се прави явно разграничение в двете качества на доктор В..
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. Н. Н. против У. многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – 2 неприятни преживявания, болки и страдания, уронване на авторитета му в обществото в следствие на незаконосъобразните действия на служител на ответника - д-р С. В., изразяващи се в неправилно психиатрично диагностициране и освидетелстване на ищеца и даване от последния на грешно заключение за наличие на: Параноидно личностно разстройство, Налудно разстройство, Кверулантно поведение, Нарушена годност за интерпретация на факти, както и да формулира причинно – следствени връзки между инцидента и предхождащи и последвали събития, в качеството му на вещо лице – психиатър по НАХД № 2537/2019г. по описа на РС-Варна изготвено и поддържано в съдебно заседание на 08.06.2020г.
Производството се развива с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗАД „Армеец“ АД конституирано по реда на чл.219 от ГПК с определение от 07.04.2021г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата и уточняващата молби ищецът излага, че е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, неприятни преживявания, уронване на авторитета му в обществото в следствие на направено неправилно диагностициране във вид на експертно заключение по НАХД № 2537/2019г. по описа на РС-Варна от д-р С. В. в качеството му на лекар-психиатър при ответника УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Твърди, че в поддържаното в съдебно заседание на 08.06.2020г. заключение по назначената СПЕ вещото лице В. е направил погрешни изводи и заключения и е дал невярна диагноза на ищеца, посочвайки че ищецът е с параноидно личностно разстройство, налудно разстройство, кверолантно поведение с нарушение на интерпретацията на факти и формулиране на причинно – следствени връзки между инцидента и последващите събития. Твърди, че с това заключение д-р В. в качеството си на служител на ответника е уронил авторитета му в обществото и е провокирал негативни емоции и преживявания, поради което моли да бъде уважен предявения иск за обезщетяване на вреди чрез осъждане на ответната болница да заплати на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от посочения вид, както и размерът на претендираното за тях обезщетение. Не оспорва, че болницата е работодател на д-р С. В. в качеството му на лекар по трудово правоотношение, но твърди, че не е налице възлагане по смисъла на закона към лекаря в качеството му на вещо лице изготвящо съдебни експертизи. Твърди, че в това си качество /на вещо лице/ същият, при даване на невярно заключение, би могъл да носи отговорност по реда на чл.291 от НК. Отделно от това посочва, че верността на експертното заключение по изготвената от д-р В. СПЕ е следвало да се провери в случай на оспорването й, чрез назначаването на друг експерт в рамките на самото съдебно производство. Моли предявения иск да бъде отхвърлен 3 като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор и от третото лице – помагач на ответник - ЗАД „Армеец“ АД.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца – В.Н., че носи доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни твърдения, а именно: че е претърпял твърдяните неимуществени вреди- неприятни преживявания, болки и страдания, уронване на авторитета му в обществото, които са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на д-р С. В., в качеството му на вещо лице - психиатър по НАХД № 2537/2019г. по описа на РС-Варна изготвено и поддържано в съдебно заседание на 08.06.2020г., изразяващи се в неправилно /в нарушение на закон, подзаконов нормативен акт, медицински стандарт, добрата медицинска практика и др./ психиатрично освидетелстване на ищеца и даване от последния на грешно заключение;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника - УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, че следва да установи правоизключващите си възражения.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за които му е възложена доказателствена тежест.
Ищецът Н.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест.
Гл. юрисконсулт Р.: Поддържам писмения отговор. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест.
Юрисконсулт Т.: Поддържам писмения отговор. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Частна жалба с вх. № 11436/14.06.2021 г., депозирана от В. Н. Н., в качеството на ищец, с която оспорва Определение № 1994/04.06.2021 г., в частта, в която е конституирано ЗАД „Армеец“ АД като трето лице – помагач на ответника.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА ищецът Н., че правен интерес от обжалване на определението за конституиране или отказ от конституиране на трето лице-помагач има само подпомаганата страна и евентуално третото лице-помагач, но не и ищеца, тъй като правоотношението между подпомаганата страна /ответник/ и помагача не касаят ищеца.
Указва на ищеца, че по въпроса за допустимостта на частната жалба компетентен да се произнесе е ВАпС, но в случай, че същата не се поддържа или бъде оттеглена от ищеца, настоящият съдебен състав може да се произнесе по връщането й.
4
Ищецът Н.: Уточнявам, че написах тази частна жалба, защото както получих договорите, с които е сключена застраховката, никъде не е упоменато точно за какво са застраховани. Не виждам какъв е интереса, за да може да бъде привлечено третото лице.
Гл. юрисконсулт Р.: В сключения между УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и ЗАД „Армеец“ АД договор има клауза, при която, когато има насочени искове срещу болницата ние сме длъжни да ги уведомим и да ги привлечем като трето лице – помагач, независимо дали този иск впоследствие ще бъде уважен или не.
Ищецът Н.: Днес получих договорите. В тях също не фигурират приложенията, които са допълнителни към договора, с което не става ясно за какво са застраховани медицинските лица, т.е за какви вреди нанесени на пациенти. Заради това аз не мога да кажа точно какво става.
Поддържам частната жалба, която съм депозирал. Нека да се спази реда, за да няма недоразумения.
Предвид изявлението на ищецът, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЧВА на процесуалния представител на ответника УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД препис от Частна жалба с вх. № 11436/14.06.2021 г., депозирана от ищецът В. Н. Н.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да изрази становище по частната жалба в едноседмичен срок от днес, след което преписката ще бъде изпратена на Апелативен съд – Варна за произнасяне.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Становище с вх. № 11433/14.06.2021 г., депозирано от ищецът В. Н. Н., в което изразява становище по отговора на исковата молба.
Гл. юрисконсулт Р.: Запознати сме с това становище и го оспорваме изцяло.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Становище с вх. № 11434/14.06.2021 г., депозирано от ищецът В. Н. Н., в което изразява становище по отношение на проекта за доклад. Моли да бъдат поправени посочени от него изрази.
Гл. юрисконсулт Р.: И с това становище сме запознати. Също считаме, че няма основание да се искат такива поправки, защото по същността си всичко, което е изложено в проекто- доклада съответства и на исканото в становището.
Ищецът Н.: Оспорвам го и държа да има принцип и точност във всичко.