Решение № 792 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105814 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД /предходно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, срещу Х. Ю. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 403,31 лева, от която 91,09 лева – незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за периода 14.10.2021 г. – 17.11.2021 г., 111,94 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, 200,28 лева – съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройство **********, дължима поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.09.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6024/04.09.2023 г., по ч. гр. д. № 12842/2023 г. по описа на 1

Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2021 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“, при месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лева, а след изтичането му в размер на 41,99 лева. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заплащане на предоставените от ищеца мобилни услуги, за което били издадени следните фактури: фактура № **********/18.10.2021 г. за отчетен период 14.10.2021 г. – 17.10.2021 г., срок за плащане – 02.11.2021 г., за сумата от 41,76 лева, от която се претендира 34,43 лева поради извършено частично плащане, и фактура № **********/18.11.2021 г. за отчетен период 18.10.2021 г. – 17.11.2021 г., срок за плащане – 03.12.2021 г., за сумата от 56,66 лева. Предвид неизпълнението от страна на ответника договорът за предоставяне на мобилни услуги бил едностранно и предсрочно прекратен, за което ищецът начислил неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, във фактура № *****/18.01.2022 г. Поради виновното неизпълнение на договорните си задължения ответникът дължал и съответна част от направената отстъпка за придобиване на мобилно устройство, начислена във фактура № *****/18.01.2022 г. За събиране на посочените суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 12842/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена Заповед № 6024/04.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв. И.

М., назначен като особен представител на ответника Х. Ю. А., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се като необосновани и недоказания изложените в исковата молба фактически твърдения. Възразява се за погасяване на претендираните вземания поради изтичане на тригодишна давност. Претендира се неравноправност и съответно нищожност на клаузите от договора, предвиждащи начисляване на неустойки.

В тази връзка се прави и възражение за прекомерност на претендираните 2 неустойки. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 12842/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр. с., се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представения по делото договор за мобилни услуги от 14.10.2021 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ***** с абонаментен план „Тотал Макс“ за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лева, а след изтичането му в размер на 41,99 лева. Със същия договор потребителят закупил устройство ********** за сумата от 89,99 лева цена с абонамент, при стандартна цена /в брой, без абонамент/ - 349,90 лева.

В сключения между страните договор е посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. Наред с това е предвидено, че в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По делото са представени фактура № **********/18.10.2021 г., фактура № **********/18.11.2021 г. и фактура № *****/18.01.2022 г. за клиентски № *****, издадени от ищцовото дружество, в които са обединени всички 3 изискуеми задължения на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове са с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, основанието и размера на предявените искове.

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказаване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, по силата на който му е продоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесния договор, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.

От представения по делото договор се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на ко ето операторът е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашението отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорът е редовен от външна страна, то обвързва страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице е редовно сключен договор за мобилни услуги между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, като мобилен оператор, и Х. Ю. А., като потребител на мобилни услуги.

По отношение на мобилните услуги следва да се посочи, че в случая е достатъчно потребителят да е имал възможност да ползва услугите, а не дали 4 реално се е възползвал от тях. Предаването на мобилното устройство се установява от съдържанието на процесния договор, служещ за доказателство за предаването – с подписването на договора представител на оператора е предал устройството на потребителя. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси - чл. 27 от Общите условия. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявеният иск се явява основателен относно вземането за абонаментни такси като доказани, както по основание, така и по размер. Законна последица от уважаването на исковете е присъждането и н а законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД:

В представения договор за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по него в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора - до три стандартни месечни абонаментни такси в най-високия размер според условията на плана. По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка е нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл.

143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с 5 вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на неустойката, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения - да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това най-високите, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услугите, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора. Последното е санкция за потребителя, която също има неустоечен характер, въпреки че не се претендира от ищеца като неустойка. В тази насока се съобрази къде и как е уредено задължението за заплащане на сумата - непосредствено след клаузата за неустойка в размер от три най-високи месечни абонаментни такси, както и че сумата отново се дължи във връзка с прекратяването на договора. Поради това двата текста от договора формират обща клауза за неустойка при прекратяване на договора или при нарушение на задълженията по него, размерът на която се формира от два компонента. Досежно тази уговорка за неустойка в процесния договор важи изложеното по-горе, но тя се намира също така и за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по ясен и разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.