Определение № 1724 от 09.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1724 гр. Варна, 05.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500924 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно гражданско дело № 924 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 260215/17.01.2022г от Б. П. Ж., чрез процесуален представител адв. Ж.М. Г. – ВАК, срещу решение №262941/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1972/2021 г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати в условията на солидарност на ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН: **********, и СТ. Р. П., ЕГН: **********, сумата от 1 500 лв., представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание след разваляне на договор от 18.05.2016 г. с предмет: промяна в предназначението на придобит в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обек с идентификатор № *** по КККР с площ 131, 40 кв. м., находящ се в гр. Варна, с.о.

„Ваялар“, **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 92,92 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 4 000 лв., представляваща платени разноски за изпълнение на възложената работа след разваляне на договор от 18.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 247, 78 лв. , представляваща обезщетение за забава, за периода 02.07.2020 г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 253, 63 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и да заплати 546, 18 лв. на адв. Г.Я., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ИВ. ВЛ. ИВ. и СТ. Р. П., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и явно несправедливо.

Твърди, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е изградил решението си едностранчиво в полза на ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал безспорно и категорично основателността, размера на заявената претенция. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Оспорват се като неправилни 1 изводите, че платената на въззивницата сума в размер на 1 500 лв. е била възнаграждение за възложената работа, а сумата от 4 000 лв. е била договорена и определена за разноските за изпълнение на възложената работа. Според жалбоподателя уговорената между страните по договора сума е общо в размер на 5 000 лв. и не е било уточнено каква част от нея представлява възнаграждение и каква – за разноските. Излага, че показанията на свидетеля, ангажиран от ищците, са общи, не са в резултата на преки и непосредствени впечатления и остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства, поради което неправилно първоинстанционният съд е кредитирал същите, като е игнорирал показанията на свидетелката, водена от ответника, чрез които се установява, че сумата от 2 000 лв. е била заплатена от въззивницата на архитект Д.В за изработване на архитектурен проект за смяна на статута на обекта. По изложените в жалбата съображения моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се постанови ново, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице частично неизпълнение по договора, моли да се отхвърли искането за сумата от 2 000 лв, като се приеме, че същите представляват средства, послужили за разноски по договора за изработка.

Не са направени искания за събиране и приемане на доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите страни ИВ. ВЛ. ИВ., и СТ. Р. П., чрез пълномощник адв. Г.Я. – ВАК, депозират отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Не са отправени искания за събиране на доказателства.

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.

Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на осн. чл. 267 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба № 260215/17.01.2022, подадена от Б. П. Ж. чрез пълномощника си адв. Ж.М. Г. – ВАК, срещу решение №262941/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1972/2021 г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 07.06.2022 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3