Решение № 118 от 10.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Враца, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500558 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 702/04.11.2025 г. по гр. д. № 1667 от 2025 г. по описа на РС - Враца, съдът е осъдил Агенция ”Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089 да заплати на Д. Г. Г., с ЕГН ********** сумата от 2045,17 евро (4000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 23.12.2023 г. по път II-15 на км 5+300 в посока от гр.

Враца към гр. Оряхово, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 2045,17 евро (4000 лв.) до претендираните 5112,92 евро (10 000 лв.), като неоснователен и недоказан.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д. Г. Г., с ЕГН ********** от гр. ***, действаща чрез пълномощника си адв. Ц. С. от АК Враца против Решение № 702/04.11.2025 г. по гр. д. № 1667 от 2025 г. по описа на РС - Враца в частта, в която съдът е отхвърлил предявения против Агенция ”Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089 иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 23.12.2023 г. по път II-15 на км 5+300 в посока от гр. Враца към гр. Оряхово за сумата над 2045,17 евро (4000 лв.) до претендираните 5112,92 евро (10 000 лв.) ведно със законната лихва от 23.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е приел за справедливо и съответстващо на претърпените от въззивницата неимуществени вреди обезщетение в размер на 4000 лв., тъй като не е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства. Изложени са доводи относно понятието за 1 справедливост, критериите за неговата преценка, като е цитирана и съдебна практика. Сочи се, че претърпените от Д. Г. Г. неимуществени вреди са с висок интензитет и дълга продължителност, с изложено подробно описание на същите. Именно затова е заявено искане за отмяна на решението на РС Враца в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Агенция ”Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Районен съд – Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищцата Д. Г. Г. осъдителен иск срещу Агенция ”Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5112,92 евро (10 000 лв.)- частичен иск от 15 338,76 евро (30 000 лв.), претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 23.12.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2023 г. по път II-15 на км 5+300 в посока от гр. Враца към гр. Оряхово е настъпило ПТП, поради наличие на неравности на пътното платно и липса на поставени знаци, урегулиращи движението и предупреждаващи за наличието на неравности, довели до загуба на контрол върху МПС от страна на ищцата – пострадала от процесното ПТП. Управляваният от нея автомобил се е блъснал последователно вдясно по посока на движението в мантинелата и в гараж – частна собственост. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е претърпяла неимуществени вреди – стрес и ужас от случилото се, фиксация върху психотравмата, емоционална и волева лабилност, социална изолация, травматичен стрес, потиснатост, апатия и други емоционални негативни последици. Твърди се, че по влязло в сила Решение по НАХД № 104/2024 г. на РС – Враца е било прието, че наличието нанеравности/пропадания на пътното платно било причинило или най-малкото било допринесло за настъпването на посоченото ПТП. Неравностите не били обозначени с пътни знаци, което било задължение на ответника и последният следва да обезщети ищцата за претърпения стрес и негативни изживявания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция ”Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089, в който искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищцата за претърпените и описани от нея неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Сочи се, че страховите изживявания са били нормални спрямо преживяната катастрофа, като източник на стрес. Оспорва 2 се също, че ПТП-то е било възникнало поради наличие на неравност на пътното платно, тъй като не е била взета предвид и не е установена скоростта, с която се е движела ищцата - видимост, натовареност на пътното платно и др. обстоятелства от значение за настъпването му. Сочи се, че основната причина за процесното ПТП е била управлението от страна на ищцата с несъобразена скорост спрямо метеорологичните условия или превишена скорост. Оспорва се и размерът на претенцията като прекомерен.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща част от повдигнатия спор, свързан само с определяне на размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер се обжалва за сумата над 2045,17 евро (4000 лв.) до претендираните 5112,92 евро (10 000 лв.) (или за сумата от 3067,75 евро). С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно наличието на фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и по отношение на реализирането на процесното ПТП като механизъм, претърпени неимуществени вреди, причинна връзка между описаното ПТП и емоционалните страдания на ищцата, въззивният съд следва да приеме за доказани всички тези правопораждащи предявеното парично притезание юридически факти, като в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Враца, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни.

В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключенията на приетите по делото експертизи, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване относно правилното прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД по отношение на размера на претенцията за претендираните неимуществени вреди, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на аргументите, обосноваващи определянето на размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нейна страна неимуществени вреди – психологически стрес и емоционални страдания. В аспекта на чл. 52 от ЗЗД справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане (в случая преживян стрес), начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, отражение върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, допълнително влошаване състоянието на здравето, прогнози за бъдещо отражение и др. В този смисъл безспорно е установено в производството, че процесното ПТП е довело до остра психогенна реакция у ищцата (силен стрес). Тази реакция е отшумяла с течение на времето, като психологична и психиатрична помощ не е оказвана, медикаменти не са ползвани, а след около 10 дни след процесното ПТП, ищцата е закупила кола и е започнала отново да шофира. Съдът правилно е отбелязал, че ищцата не е 3 доказала твърденията си за висок интензитет на причинения стрес, както и за съществено отражение (извън нормалното при такъв вид травма) върху личния, семейния и професионалния й живот. От заключението на СППЕ и свидетелските показания може да се направи извод за наличните типични за механизма на катастрофата стрес и негативни емоционални преживявания, като в производството е установено, че ищцата е възстановена от причинения й стрес, при един нормално протекъл възстановителен процес от психологическа гледна точка и няма данни да са останали каквито и да било последици за нейното здравословно и емоционално състояние. Именно затова настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел посочените обстоятелства, претърпените морални и психически страдания от ищцата, младата й възраст и бързото отшумяване на причинения й стрес, социално-икономическите условия, инфлационните процеси и стандарта на живот в страната през 2023 г., като обосновано е определил обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост в размер на 2045,17 евро (4000 лв.), до който размер искът се явява основателен, а в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен.

Критерият по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Това е свързано с нивата на минималната работна заплата и инфлация в страната. В последните години минималната работна заплата в страната ежегодно се увеличава, като през 2023 г. (годината на увреждането) е била 780 лв., през 2024 г. е била 933 лв. и т.н., като към настоящия момент е 620,20 евро (1213 лв.). В този смисъл, следва да се приеме, че минималната работна заплата постъпателно расте, като растат и нивата на инфлация в страната, а съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като увеличава и размера на присъжданите обезщетения. Именно поради това съдът намира, че в конкретния случай определената от първоинстанционния съд сума от 2045,17 евро (4000 лв.), представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида, характера на получения стрес и емоционални негативни изживявания, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 38 г., краткият възстановителен период, липсата на усложнения или трайни последици от стреса, който е изпитала ищцата и предвид социално - икономическите условия на живот в страната към момента на настъпване на процесното ПТП (2023 г.). Изложените доводи дават основание за извода, че сумата от 2045,17 евро (4000 лв.) като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното увреждане, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

При този изход на производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната инстанция, но с оглед на факта, че такива не са заявени - съдът не дължи произнасяне.

Разпечатката съдържа 27 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb836aad-81f3-4b1f-8728-642c0db67b7f