Решение № 11546 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11546 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110136830 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск на Д. Т. П.-К., с ЕГН ********, с адрес: г***, чрез адв. Д. Ф., срещу „Вивус.БГ“, с ЕИК *********, с адрес: ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3355,66 лв. /1715, 72 евро/ по договор за кредит № ***********/22.04.2020 г. и анексите към него от 29.04.2020 г. и 22.05.2020 г., поради недействителност на договора и анексите. Размера на иска е увеличен по следния начин в проведеното съдебно заседание: Ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи сума в размер на 2062,55 евро, от които: 664,68 евро- главница, наказателна лихва - 1263 евро, друга лихва - 19,77 евро и услуга за бързо разглеждане 115,10 евро.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2020 г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока към договор за кредит № ***********/22.04.2020 г., по силата на който ищцата получила сумата от 1300 лв. и бил уговорен срок за връщане на обща дължима сума по кредита до 21.06.2020 г. при ГЛП от 40,94 % и ГПР от 49,80 %, като общата дължима сума по кредита била в размер на 1583,80 лв. В изпълнение на анекса ищцата заплатила на ответника сумата от 1600 лв., но последният впоследствие без основание предявил претенция за заплащане на сумата от 3355, 66 лв., което било видно от извлечение № ***********/19.05.2025 г. В посоченото извлечение било включено задължение в размер на 225,13 лв., представляваща такса за услуга „бързо разглеждане“, независимо, че такава не била уговорена между страните. Твърди се, че посоченият анекс бил нищожен, на първо място, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради нищожност на съществен елемент от съдържанието му, а именно на клаузата за договорната лихва, която от своя страна била нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва и поради неравносправност, доколкото размерът на 1 посочената договорна лихва бил неточен и подвеждащ потребителя, тъй като в него неправилно не била включена „таксата за експресно разглеждане“. В тази връзка излага доводи, че вземането, неправилно наречено „такса“, няма характер на такса, а представлява скрита печалба за кредитора. Посочва още, че по този начин се заобикаля императивното изискване на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за кредит да бъде записан ясно и прозрачно действителния размер на дълга. На следващо място, анексът бил нищожен и защото в него не били посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи се за нищожна и клаузата за ГПР, тъй като, на първо място, при формирането на посочения в договора ГПР не били включени всички разходи по кредита, а именно: таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и таксата за удължаване на срока на договора. Излагат се подробни доводи, че посочените такси представляват разход по кредита, поради което е следвало да бъдат включени в ГПР, което в случая не било сторено и по този начин посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Твърди се, че посочването на по - нисък ГПР от действителния представлява заблуждаваща търговска практика и на това основание клаузата е неравноправна. Твърди се нищожност на клаузата на ГПР поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в нарушение на изискването на посочената разпоредба, в анекса не били посочени всички елементи, въз основа на които е формиран ГПР по начин, даващ възможност на кредитополучателя да се запознае със своите права и задължения и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит. Анексът бил нищожен и поради противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен лихвеният процент на ден. Клаузите, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на договора били нищожни на самостоятелно основание, поради противоречие с императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Д. Д., с който оспорва предявения иск като носнователен. Не оспорва сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание. Твърди, че въз основа на него ответникът предоставил на ищеца сумата от 650 лв., която последният се задължил да върне ведно с договорна лихва в срок от 30 дни, с краен падеж за плащане 22.05.2020 г. По договора била начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 153,60 лв., като по този начин общият размер на задълженията по кредита възлиза на сумата от 825,50 лв. На 29.04.2020 г. между страните бил сключен анекс, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 650 лв. и по силата на посочения анекс ищецът се задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 71,53 лв. В резултат на анекса общият размер на задълженията се увеличил на 1563,80 лв., от които 1300 лв. – главница, 38,67 лв. – договорна лихва и 225,13 лв. – такса за експресно разглеждане. На 22.05.2020 г. между страните бил сключен втори анекс за удължаване на срока на договора, по силата на който крайният падеж за плащане на задълженията бил изменен от 22.05.2020 г. на 21.06.2020 г. Твърди, че на 06.08.2020 г. ищецът направил еднокрано плащане в размер на 100 лв., след което плащанията били преустановени до 22.01.2024 г., когато ищецът започнал 2 да плаща суми от 50 лв. до 200 лв. За периода на забава била начислена наказателна лихва за забава в размер на 2398,80 лв. Заявява, че признава твърденията на ищеца относно периодичността и размера на извършените от последният плащания, както и че по процесния договор за кредит и анексите към него е получил от ищеца сума в общ размер на 1600 лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора и клаузите, предвиждащи заплащането на оспорените такси. Твърди, че таксите били начислени за допълнителни услуги и същите не били задължително условие за получаване на заемната сума. Излага подробни доводи, че при сключването на договора и анексите към него са спазени императивните изисквания на закона, вкл. на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата за договорна лихва поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, като излага подробни доводи, че посочената клауза е валидна. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Страните по делото по реда на ЗПФУР са сключили договор за кредит № ***********/22.04.2020 г., според който сумата по кредита е в размер на 650 лв., а тя трябва да се върне на 22.05.2020г., при ГЛП в размер на 40, 99% и ГПР в размер на 49, 7%, при дължима такса за експресно разглеждане в размер на 153, 60 лв. На 29.04.2020 г. към този договор е сключен анекс за получаване от кредитополучателката на допълнителна сума по кредита в размер на 650 лв. при промоционален лихвен процент от 40, 94 %, ГПР от 49, 8% и такса за експресно разглеждане в размер на 71, 53 лв. Така общата дължима сума по кредита е станала 1563, 80 лв. На 22.05.2020 г. е сключен анекс към първоначалния договор за удължаване на срока му като новата дата на издължаване е определена на 21.06.2020г. В резултат на това ищцата Д. Т. П.-К. е усвоила сума в общ размер на 1300 лв. (650 лв. по договора за кредит и 650 лв. по анекса към него от 29.04.2020 г.). В изпълнение на договора и анексите към него ищцата е заплатила на ответника сума в общ размер на 1600 лв. Видно от извлечение № ***********/28.05.2026 г. кредитополучателката Д. П.-К. в срок до края на срока на процесния договор, изменен с анекса от 22.05.2020 г. е трябвало на плати сумите, предмет на увеличения размер на иска.

Съгласно представената по делото от ответникът преддоговорна информация, на ищцата не е предоставено право на избор относно плащане на такса за бързо разглеждане, а от общите условия към договора за кредит е видно, че в правилата за определяне на годишния процент на разходите липсва конкретика относно начина на определянето му.

При установеното във фактическо отношение съдът счита предявения иск за допустим, с оглед на обстоятелството, че процесните суми се претендират от ответното дружество като дължими от ищцата по посочените по - горе договори и за частично основателен и доказан, поради следното:

Процесният договор за потребителски кредит и анекса от 29.04.2020 г. са нищожни поради 3 изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на основание чл. 21 ЗПК, във вр.с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай, договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът използва материалната затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс.

Извършеното договаряне създава неравноправност в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено вземането невярно наречено „такса за експресно разглеждане“. Таксата за експресно разглеждане по правната си природа също е скрита печалба, тъй като не изпълнява функцията на таксите да обезвъзмездява административно - технически разходи, сторени от кредитора за оказана от него услуга. Изисква се от кредитора, съгласно чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, да не събира такси във връзка с усвояването и управлението на кредита. С такова договаряне се заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което е осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на анекса към договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита.

Но в контекста на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и ал. 2, и чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК, под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява процента за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника, в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин. На собствено основание са недействителни вземанията за такса за експресно разглеждане и за такса за удължаване на срока на кредита. Тези уговорки пряко противоречат на нормата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, която императивно забранява на кредитодателите да изискват заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита. С тези такси не се обезвъзмездяват реално извършени разходи на кредитодателя за оказана от него услуги, поради което те са събирани и в противоречие с добрите нрави.