Решение № 4510 от 10.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4510 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110211466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, против наказателно постановление № 25-4332-017188/15.07.2025г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. За нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв, а за нарушението по чл.

147, ал. 1 от ЗдвП на основание чл. 181, т.1 от ЗдвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че следва да му бъде отменено накзанието, тъй като жалбоподателят бил в спряно положение и тъкмо си слагал обезопасителен колан, когато полицаите са спрели до лекия му автомобил и му била извършена проверка. Моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

За проведеното на 10.11.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

По делото има постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в която се излагат съображения за неоснователността на депозираната жалба. Прави се искане за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 23.06.2025г. около 08:44 ч. жалбоподателят С. Й. се намирал в гр. София. Управлявал лек автомобил „***, ДК № ***, движейки се по ул. „Търново“, с посока на движение от бул.

„Академик Мицкевич“ към ул. „Орион“. По време на движението бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. При блок 122 на ул. „Търново“ бил спрян за полицейска проверка от свидетелите А. С. А. и В. Р. С. - младши автоконтрольори при ОПП СДВР. Обстоятелството, че Й. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, било констатирано от свидетелите А. и С.. Освен това, при проверката констатирали още, че мотоциклетът не бил преминал годишен технически преглед.

Предвид това свид. А. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 4133517/23.06.2025г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по констатираните нарушения. Като нарушени законови разпоредби посочил чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на съставения А. било издадено атакуваното наказателно постановление, в което извършените нарушения били описани по аналогичен словесен начин. Била им дадена цифрова квалификация съобразно разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на жалбоподателя били наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 181, т.1 от ЗдвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля А., и писмени - заповед № 8121к12547/12.09.2024г., заповед № 513з-5372/30.04.2025г. и справка-картон на водача, справка за собствеността на МПС-то, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав прецени показанията на разпитания свидетел като добросъвестно депозирани, логични, обективни и в корелация помежду си. Свидетелят декларира, че лично е възприел, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, при което съдът прие времето, мястото и обстоятелствата по извършване на описаното нарушение, за безспорно установени. Предвид това не бяха възприети релевираните в жалбата възражения в насока, че по време на проверката полицейските служители са констатирали, че обезопасителният колан, с който бил оборудван автомобилът, бил поставен.

Материалната компетентност на свид. А. по съставяне на процесния А., и компетентността на административнонаказващия орган по съставяне на атакуваното 2 наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, предоставени им съгласно заповед № 8121к-12547/12.09.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

А. и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита и да представляват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Въз основа показанията на свидетеля А. обстоятелствата по извършването на описаните нарушения се установиха по категоричен начин, поради което съдът прие за безспорно доказано, че на посочените време и място жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет без лекият автомобил да е преминал годишен технически преглед, и без обезопасителен колан.

С това обективната съставомерност на нарушенията по чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП се явява изпълнена.

От субективна страна нарушенията по чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. са извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл. Това е така, доколкото водачът е съзнавал, че управлявайки лекия автомобол без да е преминал годишен технически преглед за съответната година, и без обезопасителен колан, застрашава с увреждане обществените отношения, регламентиращи транспортната дейност.

И двете нарушения са формални, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложените глоби в предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП и чл. 181, т.1 от ЗдвП абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв. за всяко едно от тях, при което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая в маловажен не се констатираха, предвид липсата на обстоятелства, които да водят до извод за занижена степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират, при което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него - оставена без уважение.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати 3 юрисконсултско възнаграждение на ДИТ София област, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-017188/15.07.2025г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР против С. Т. Й., ЕГН: ********** за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за които на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП и 1л. 181, т. 1 от ЗдвП им са наложени глоби в размер на по 50 /петдесет/ лв. за всяко едно нарушение.

ОСЪЖДА С. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, да заплати на СДВР, ОПП СДВР, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал.

5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4